Битка при Траянови врата
Битката при Траянови врата е била на 17 август 986 г. Това е най-голямото поражение, което византийският император Василий II претърпява в походите си за покоряване на България. Днес се навършват 1037 години от битката.
Битката е предхождана от безуспешна обсада на Сердика (днешна София), след която Василий отстъпва обратно към владенията си в Тракия. Българска войска, предвождана от цар Роман и комитопулите Арон и Самуил, преследва византийците и ги обкръжава в полите на Средна гора. Значителна част от армията на Василий II е унищожена, а той самият едва успява да се спаси.
Петнадесет години след като византийците завладяват българската столица Преслав победата при Траянови врата затвърждава успехите, постигнати във въстанието на комитопулите през 976 г. В условия на непрестанни борби с Византия, Първата българска държава просъществува още няколко десетилетия със средище, изместено от Преслав на североизток в Охрид на югозапад. Споменът за победата над Василий II е отразен тридесет години след нея в Битолския надпис на Ароновия син цар Иван Владислав.
Самуилови борби
Освен Битолският надпис, където победата на Арон и Самуил над Василий II е спомената накратко, за битката при Траянови врата разказват няколко средновековни летописци. Сред тях са Лъв Дякон . Който става очевидец и непосредствен участник в похода срещу Сердика, Йоан Скилица и други двама писатели, Георги Кедрин и Йоан Зонара. Които повтарят почти изцяло написаното от Скилица. За битката пишат не само гръцки автори, но и арабинът Яхъя от Антиохия и арменците Стефан от Тарон (познат още като Асолик) и Матей от Едеса. Допълнителни подробности се намират в Похвалното слово за Св. Фотий Тесалийски. Разкази, които славят силната борбеност на българите. Тяхната добра организираност и свирепост в битката.
Причини за първия поход на Василий II срещу българите
Войната в България е първият мащабен самостоятелен ход, предприет от Василий II, десет години след възкачването му на престола през 976 г. Въпреки че българските нападения в имперските владения датират доста по-отдавна. Една от причините за продължителното бездействие е политиката на Василий Лакапин, който фактически управлява Византия в първите години от царуването на своя съименник. Основна задача на правителството в Константинопол е да се справи с метежа на пълководеца Варда Склир, който обхваща Мала Азия през 976 – 979 г.
Варда Склир (на гръцки: Βάρδας Σκληρός) е византийски военачалник от втората половина на X век със съществен принос за отбиването на руското нападение срещу Византийската империя през 970 г. и за завладяването на източна България от византийците година по-късно. Аспирациите му за престола в Константинопол водят до продължителни междуособици в азиатските части на империята през първите тринадесет години (976-989 г.) от управлението на император Василий II и способстват за възстановяването на българската държава при цар Роман.
Борбата срещу българите е оставена на местните византийски управители, които не успяват да окажат ефективен отпор. За засилването на братята Самуил и Арон, по-старите братя, Давид и Мойсей, умират много скоро след въстанието през 976 г. Спомага не само метежът на Склир, но и пренебрежението, с което предишният император, Йоан Цимисхий, подхожда към югозападните български предели, след като през 971 г. завладява Преслав и Североизточна България. От областта около Охридското и Преспанското езеро комитопулите се вдигат на оръжие срещу византийците.
На първо време военните действия срещу Византия носят ограничени успехи на българите, но между 982 и 986 г. Самуил успява да превземе главния град на областта Тесалия (в дн. Северна Гърция), след обсада на Лариса.
Непрекъснатите български нападения карат византийския император да предприеме ответен удар
Преди да се реши окончателно на военни действия, Василий II прави опит да се споразумее с българите. В този контекст той повежда преговори с по-големия от останалите живи комитопули, Арон, целейки да внесе раздор между него и Самуил. В замяна на своето подчинение Арон иска да се сроди с императора чрез брак на един от синовете си със сестрата на Василий II – Анна. Вместо нея обаче императорът изпраща при Арон друга невеста. Когато българите разкриват измамата, настъпва разрив в преговорите и императорът повежда армията си срещу тях.
Сердика е обсадена
Василий II поема на поход с армия, наброяваща до 30 000 души. В похода не взимат участие предводителите на източните войски, които воюват срещу арабите. От Адрианопол императорът достига Филипопол, а оттам се запътва към Сердика. Целта му, по израза на Лъв Дякон, е да се справи с българите с един удар. След завземането на Сердика, която освен център на Ароновите владения е и стратегически пункт между североизточните и югозападните български земи. Василий II планира да продължи похода си срещу Самуил на югозапад към Македония. Вярвал, че България вече е негова.
По пътя си към Сердика, около прохода Траянови врата, императорът оставя силен отряд начело с военачалника Лъв Мелисин със задачата да охранява тила на главната армия. Достигайки града, Василий II го обкръжава и изгражда укрепен лагер. Обсадата се проточва цели двадесет дни. За това време продоволствието на византийската армия е изразходвано, а възможностите ѝ да се снабдява от околностите на града са пресечени от българите, които унищожават фуражите и отмъкват добитъка на самите византийци. Българските войници не са дали възможност на никой чужд да се измъкне. Междувременно гарнизонът на Сердика извършва успешен излаз и опожарява стенобойните уреди, оставени опасно близко до крепостта от неопитните византийски военачалници.
Разгром
В резултат на тези неуспехи византийците остават без средства за превземане на Сердика с щурм. Прекъсването на снабдяването им означава, че те не могат да разчитат на варианта да изтощят защитниците с глад, а сами трябва да се справят с този проблем.
В допълнение към тези съображения изниква още една причина за вдигане на обсадата – по планините в тила на императорската армия се явява войска, предвождана от Самуил.
Вместо да подсигури пътя за отстъпление, Лъв Мелисин се оттегля във Филипопол. Този факт е допълнителен стимул за Василий II да вдигне обсадата на Сердика. Началникът на западните войски Кондостефан убеждава императора, че Мелисин е потеглил към Константинопол, за да завладее престола му.
Византийската войска отстъпва от Софийското поле към Щипон (днешен Ихтиман), където нощува. Слухът, че българите заграждат околните планински пътища, предизвиква смут сред войниците и на следващия ден отстъплението продължава при все по-голямо безредие. Уплашени, нервни и мнителни те започвали да подозират всеки от своите в измяна, всеки страничен шум за тях била българската войска. Параноята да не се срещнат със страховитите войници ги направила още по-непотребни.
Виждайки това, българите, предвождани от цар Роман, Арон и Самуил, се спускат срещу византийците, превземат лагера им и превръщат отстъплението им в бягство. Византийският авангард успява да се изплъзне през склоновете, които все още не са заети от нападателите. Останалата войска е обкръжена от българите. Само отбрана част от пехотата, съставена от арменски войни, успява да си пробие път през обкръжението и да изведе по странични пътеки императора в безопасност. „Много голям брой “византийски войници са избити, други са взети в плен заедно с обоза и императорските знаци” (Инсигнии).
Последиците
Провалът на похода в България през 986 г. е удар върху усилията за укрепване на едноличната власт на Василий II във Византия. Скоро след битката при Траянови врата в Мала Азия избухва въстание на местни аристократи, които издигат претенденти за императорския престол и се борят срещу Василий в продължение на три години. В България също настъпват междуособици, но те са преодолени сравнително по-бързо с убийството на Арон и установяването на самовластието на Самуил.
По израза на авторитетния български медиевист Петър Мутафчиев, от момента, в който побеждава в прохода Траянови врата, Самуил става „господар на положението в Балканския полуостров“. В годините непосредствено след тази битка са отвоювани североизточните български земи, загубени през 971 г. Самуил и другите български войводи предприемат настъпление срещу Солун, в Елада и по източното крайбрежие на Адриатическо море. Военното надмощие на българите трае до битката при Сперхей (996 или 997 г.). Пак П. Мутафчиев твърди, че битката при Траянови врата само отсрочва края на Първата българска държава, който настъпва през 1018 г.
Наименование
Античното наименование на прохода е Суки. След VI век започва да се нарича и с гръцкото название Василики пили („Царска порта“), а от IX век също и Българска порта.
Старотракийският проход Sued, който от римляните е наричан Succorum claustra или Succorum angistiae (Клисура / Теснина при Суки / Суци), където в древността се намирали и така наречените Траянови врата, през които е минавал римският път, съединявал Централна и Западна Европа с Константинопол.
Проходът носи името Суки (на латински: Succi) в Античността
Непосредствено до него е изградено укрепление и пътна станция на име Соней (Soneium). През IV век историкът Амиан Марцелин описва прохода по следния начин:
„ Хребетите на високите планини Хемус и Родопи, от които първата започва от Истър, а втората – от отсамния бряг на Аксий, се сближават в една теснина, където те завършват със стръмни скали. Това място отделя Илирик от Тракия, като оставя от едната страна Вътрешна Дакия и Сердика, а от другата – Тракия с Филипопол. А тия градове са големи и известни. И сякаш природата е предусещала, че околните племена трябва да бъдат подчинени на римската власт, та преднамерено тъй е устроила това място, та на първо време да даде между издигащите се един до друг хълмове един тесен и не толкова известен прелез, който по-късно със засилващото се величие и блясък на римската държава бил разширен и за преминаване на колесници. А колкото пъти бил затварян достъпът към него, толкова пъти били отблъсквани оттам велики пълководци и цели народи. Страната, която е откъм Илирик, тук се извишава слабо, като че ли е леснодостъпна, за да се издигне след това наведнъж. А насрещната страна откъм Тракия се спуска стръмно и е труднодостъпна поради провалените пътеки и мъчно става преминаването ѝ, дори и когато никой не се противопоставя насреща. В подножието на тази планинска преграда се простират от двете ѝ страни обширни равнини. “
Съвременното наименование Траянова врата идва от неправилнното приписване на римската крепост в прохода на император Траян (53 – 117). В действителност крепостта е по-късно съоръжение. Според проф. Петър Мутафчиев топонимът „Траянова врата“ е използван за първи път чак в XV век в летописа „Унгарското кралство“ на Антонио Бонфини. Там се описва кръстоносният поход на крал Владислав Варненчик срещу Османската империя през 1443 – 1444 г. След Освобождението, когато започват да се публикуват множество исторически извори и изследвания, наименованието „Траянова врата“ бързо добива популярност. Дори се налага като исторически, географски и административен термин, официално използван за местността и прохода днес.
Тунел на магистралата
.
Сега през съседния на крепостта хълм е прокопан тунелът „Траянови врата“ на автомагистрала „Тракия“. Тунелът се намира на разстояние около 55 километра от София, най-близкият до него град е Костенец.
Автор: Радост Филипова
