Цар Борис III остава в българската история не само като държавник, но и като човек, който истински обичал природата. Ловът заемал особено място в живота му. За него това не бил просто спорт. Това бил начин да бъде сред планината, далеч от дворцовите задължения, и да прекара време с най-верните си помощници – ловните кучета.
Сред всички породи, които използвал, една се откроявала ясно. Това бил Българският барак – грубокосместото гонче, създадено от българските планини и от вековната ловна традиция на Балканите. Именно тези кучета често били наричани от ловците „царските бараци“.
Любовта на Борис III към лова и кучетата
Цар Борис III прекарвал много време в ловните си имоти. Най-известните от тях били районите около дворците Царска Бистрица в Рила и Кричим в Родопската яка. Там се организирали ловни излети, които продължавали по няколко дни.
Ловът започвал рано сутрин. Глутницата се подготвяла още преди изгрев. Кучкарите пускали кучетата по следите на дивеча, а ловците заемали позиции по горските пътеки.
Царят не стоял настрани. Той участвал активно в лова и наблюдавал внимателно работата на всяко куче. Свидетели от онова време разказват, че Борис III познавал кучетата си поименно. Знаел кои са по-упорити по следа, кои са по-смели при гонка и кои работят най-добре в глутница. За него кучето не било просто помощник. То било истински партньор в лова.
Българският барак – създаден за балканската гора
Българският барак е стара балканска ловна порода. Тя се развивала столетия наред в планините на България и съседните страни.
Кучето е средно на ръст, здраво и изключително издръжливо. Най-характерната му черта е грубата козина, която го предпазва от бодливи храсти, клони и студено време. Но истинската сила на барака е неговото обоняние.
Тези кучета могат да следват следа с часове. Те работят упорито и не се отказват лесно. Когато открият дивеч, започват да лаят силно и настойчиво. Този лай позволява на ловците да следят гонката дори от голямо разстояние. Именно заради тези качества баракът бил особено ценен при лов на едър дивеч.
Защо Борис III предпочитал бараците
В ловните глутници на царя имало различни кучета. Но ловците от онова време често споменават, че бараците били предпочитани при гонка на едър дивеч.
Причината е проста. Тези кучета са смели. Те не се страхуват да подгонят дива свиня или хищник. Освен това са много издръжливи и могат да работят дълго време в тежък терен. Гъстите гори на Рила и Родопите изискват точно такъв тип куче.
Баракът се движи уверено в стръмни склонове, гъсти храсталаци и скалисти местности. Той не се плаши от трудния терен и продължава да следва дивеча дори когато следата става трудна.
Затова в ловните среди често се говорело за „царските бараци“ – кучетата, които придружавали Борис III в неговите ловни излети.
Как протичал един ловен ден
Ловът започвал още по тъмно. Кучетата били изкарвани от кучкарите и подготвяни за гонка. Царят често наблюдавал тази подготовка лично.
Когато глутницата била пусната, бараците започвали да търсят следа. Първоначално се чувал само тих шум в гората. После се появявал първият лай.
Това бил знак, че кучетата са открили дивеч.
Скоро след това гонката се усилвала. Лаят на бараците се разнасял из гората и показвал накъде се движи дивечът.
Ловците внимателно слушали. По гласа на кучетата опитните ловци можели да разберат дали гонят сърна, глиган или хищник.
Истории от царските ловни излети
Придворните ловци пазят много спомени от тези излети. Един от тях е бай Славе Костов – човек, който дълги години участвал в царските ловове.
В свои разкази той споменава, че Борис III обръщал голямо внимание на кучетата. Царят наблюдавал работата им и често разговарял с кучкарите за техните качества.
Според спомените на ловците Борис III вярвал, че истинският ловец трябва да познава и отглежда собствените си кучета.
„Ловец не е ловец, ако не е отгледал поне едно добро куче“, казвал той според преданията.
Именно затова царят се интересувал от развъждането и обучението на ловните кучета.
Един от най-вълнуващите ловове по онова време бил ловът на дива свиня. Това е опасен и труден лов, който изисква смели и издръжливи кучета. Бараците били особено подходящи за такава задача.
Те можели да проследят глигана през гъста гора и да го задържат с лай, докато ловците се приближат. В глутница кучетата работели координирано и поддържали гонката дълго време. Затова баракът се превърнал в една от най-ценените ловни породи в българските планини.
Ловът като част от българската традиция
За Борис III ловът имал и по-дълбок смисъл. Той виждал в него част от българската традиция и връзката между човека и природата. Ловът събирал хората. В него се предавали знания, умения и уважение към дивеча. Кучетата били неизменна част от тази традиция. Те свързвали ловеца с гората и правели възможна гонката. Българският барак е именно такова куче. Порода, създадена от планината и от поколения ловци.
Наследството на царските бараци
Днес Българският барак продължава да се отглежда от ловци в България. Породата остава символ на традиционния балкански лов.
Историите за лововете на Борис III и неговите кучета са част от тази история. Те показват колко силна може да бъде връзката между човек, куче и природа. Затова и днес много ловци с уважение говорят за царските бараци. Кучетата, които някога тичали по следите на дивеча редом с българския цар.
Автор: Радост Филипова
