Да спечелиш с цената на живота си
Франк Хейс e единственият ездач, който печели състезание мъртъв!
![](https://chestno.bg/wp-content/uploads/2023/06/the-last-photo.jpg)
Разказваме ви една малко зловеща и свръх невероятна история, която обаче действително се е случила.
Какво значи да спечелиш на всяка цена? Дори това да коства живота ти …
През далечната 1923 г., когато младият Франк Хейс печели първата победа в кариерата си. Която за съжаление ще остане и последната… Но, няма да започнем отначало…
Денят е 4 юни 1923 г. В Ню Йорк предстои вълнуващо конно състезание Стипълчейз, на което много фенове са заложили парите си. За изненада на всички зрители обаче, победителят е не този, когото очакват. Младият жокей Франк Хейс завършва първи с коня си Sweet kiss (Сладка целувка), но след като пресича финиша, се строполява от седлото на земята.
Пристигналият на място лекар само констатира смъртта на жокея, като най-вероятната причина е инфаркт. На следващия ден пресата отразява широко трагичния случай. На места Хейс е представен като 23-годишен младеж, на други – като 35-годишен мъж.
Започват да излизат репортажи, според които жокеят е бил подложен на глад и прекомерно физическо натоварване. Това го е правил с цел да свали повече килограми и да е възможно най-лек в деня на състезанието. Преди надбягването е бил видян с часове да тича в парка с допълнителни тежести. А след това отказал дори вода, за да не повиши теглото си, за да не бъде дисквалифициран от състезанието.
Когато дошъл часът на надбягването, Хейс бил тотално изтощен и очевидно физическото му състояние било много лошо. Според очевидци той се отпуснал безжизнен на седлото още по време на състезанието, но някак се задържал на седлото до края и така спечелил първото и последно надбягване в кариерата си.
В книгата на Гинес е вписан като единствения човек, спечелил състезание мъртъв
Различни публикации от този период разкриват, че конят, с който Хейс се състезавал, бил пенсиониран след трагедията. А някои вече го наричали Сладката целувка на смъртта. Тъй като конят е бил много специфичен, само момчето е можело да се справя с него. По онова време, хората са били много суеверни и са вярвали, че конят е прокълнат. Други твърдели, че Франк Хейс още е на гърба му и за това животното е хвърляло всички смели жокеи, които са искали да го яздят, защото животното е струвало много пари на собствениците си. Било е и изключително бързо, вече се е и доказал като финишира първи едно от най-тежките състезания за времето си.
Има и трети и по-романтичен мит. А именно, че собствениците на коня толкова уважавали младото момче и виждали силната връзка между него и животното, че не позволили друг да го пипа и язди.
100 години по-късно и все още не е ясно кога точно е починал Хейс
„Нашата документация за Hayes е ограничена.“
каза Рода Фераро, главен библиотекар в библиотеката Keeneland, пред CNN през 2018 г.
„Фактът, че имаме снимка на Хейс от Sweet Kiss по средата на скок през онзи ден, е доста невероятен, тъй като фотографите от този период, за който ние сме хранилище на записи, не са се специализирали в отразяване на Стипълчейз.“
![](https://chestno.bg/wp-content/uploads/2023/06/08211937-2.jpg)
Книгата на рекордите на Гинес твърди, че жокеят е починал по време на същинското състезание, както е описано и след аутопсията му. Изумително е, как е успял да се задържи, като дори на финалният скок, конят е скочил огромната ограда от храсти и се е задържал…
„Въпреки внезапната си смърт, Хейс някак си остана на седлото достатъчно дълго, за да прескочи финалната ограда от 20-1 и да пресече финалната линия на първо място. Това ако не е да спечелиш на всяка цена!“
се казва в него.
” По онова време имаше противоречиви съобщения относно причината за смъртта на жокея. Докато някои казаха, че това може да е от вълнението от състезанието, други доклади посочиха сърдечна недостатъчност в резултат на намаляване на теглото му до 58.967 кг.”
„Той беше изправен пред задачата да свали почти 10 паунда за 24 часа“, пише Buffalo Morning Express. „Тази сутрин той прекара няколко часа на път, бягайки от излишните килограми. Той се бореше, потеше се и се лишаваше от вода. Когато се качи на седлото в края на деня, беше слаб и уморен. Едно нещо само можем да кажем. Той почина за това, което обича най-много! На любимия си кон, състезавайки се в любимата си дисциплина. Той спечели с цената на всичко! ”