Заместникът на Васил Левски
След смъртта на Васил Левски революционното движение в България изпада в тежка криза. Разногласията между вътрешните и емигрантските дейци се изострят, а организацията се нуждае от силен лидер, който да продължи делото на Апостола във вътрешността на страната. В този труден момент Българският революционен централен комитет (БРЦК) вижда потенциал в младия сливенски учител Атанас Узунов.
Началото на един път
Роден през 1851 г. в Одрин, той остава рано без майка. Баща му, търговецът Цвятко Узунов, се мести със семейството в Цариград, където младият Атанас завършва гръцко училище около 1865 г. След това продължава образованието си в Николаевската гимназия в Русия. Именно там, под влиянието на свои съученици, като Панайот Волов и Михаил Греков, Узунов се вдъхновява за революционна дейност.
След завръщането си в България през 1871 г., Узунов първоначално гостува в Калофер, а после предприема обиколки из страната, запознавайки се с народното положение. През 1872 г. се установява в Сливен като учител и става активен в местния революционен комитет. Там среща Васил Левски и за кратко време се включва в дейностите, организирани от Апостола.
Избирането на заместник на Васил Левски
След обесването на Васил Левски през февруари 1873 г., революционната организация се изправя пред задачата да намери нов водач. БРЦК поверява тази роля на Атанас Узунов, макар изборът да не е направен от самия Апостол. Историкът проф. Александър Бурмов посочва, че решението е взето от комитета в Търново през март 1873 г. Узунов, обаче, бил значително по-неопитен и му липсвали качествата на Апостола.
Кратката дейност на Узунов като лидер
Ръководството на Узунов продължава едва около два месеца. Неговата революционна кариера е прекъсната след неуспешен атентат срещу хасковския чорбаджия хаджи Ставри Примо, заподозрян в предателство. След нападението на 4 май 1873 г., Узунов е заловен и предаден на османските власти. Въпреки героичното си поведение при разпитите, той в крайна сметка проговаря. Узунов обаче предупреждава други комитети в страната, което помага за ограничаване на щетите за организацията.
Изгнание…
На съдебния процес, известен като Хасковския, Узунов получава присъда от 15 години тежък труд в рудниците на Аргана Мадени. По-късно той е нарочен за предател от свои съвременници, макар Христо Ботев да го защитава във вестник „Знаме“, посочвайки неговата сила на духа и геройство. В статията си, Ботев пише:
” Тежка е сянката на Апостола, но Узунов се старае да въври на едно с нея!”
Узунов успява да избяга от заточението си и се установява в Русия. През Руско-турската освободителна война (1877–1878 г.) се връща в България като преводач на Руската армия. След Освобождението продължава да работи като учител, окръжен управител и общественик.
Наследство
Атанас Узунов е личност с многопосочни качества – революционер, учител, драматург и политик. Макар да не успява напълно да изпълни тежката мисия, поставена му от БРЦК, неговите усилия остават част от българската борба за свобода. Историците обаче са единодушни, че нито той, нито който и да било друг, би могъл да замести Левски в онзи труден период.
Атанас Узунов умира през 1907 г. в София, оставяйки след себе си както противоречиви оценки, така и уважение за своето упорство и отдаденост на делото на България.
Автор: Радост Филипова
