Учени обясниха защо сънуваме?
Сънищата са тайнствени и интригуващи части от човешкия опит. Ние всички сънуваме, въпреки че не винаги сме сигурни защо и какво представляват тези нощни приключения. Но, нека проучим феномена на сънуването и различните теории, които се опитват да обяснят защо сънищата са част от нашето съзнание.
1. Психологическа перспектива:
Според психолозите, сънищата са израз на нашите желания, страхове, преживявания и мисли, които не винаги имаме възможност да изразим по време на бодро състояние. Те се смятат за рефлексия на нашето подсъзнание и често се тълкуват като символи или метафори, които отразяват нашите вътрешни конфликти и желания.
2. Неврологична перспектива:
Научни изследвания на сънищата се фокусират върху мозъчните процеси, които се случват по време на сън. Мозъчната активност по време на сънища се различава от тази по време на бодро състояние и се свързва със специфични региони на мозъка. Тази перспектива се опитва да разбере какви информации и процеси в мозъка довеждат до сънищата.
3. Еволюционна перспектива:
Една от теориите на сънищата предполага, че те имат еволюционна цел. Според тази теория, сънищата са начин за обработка на информация и трениране на важни умения. Например, сънищата могат да помогнат на хората да се подготвят за различни сценарии и предизвикателства, като това, което е наричано “симулация на опасни ситуации”.
4. Културни и религиозни интерпретации:
Различни култури и религии имат свои собствени интерпретации на сънищата. Например, много хора вярват, че сънищата са връзка със свръхестествените сили или имат предсказателни способности. В някои религии сънищата играят важна роля в духовния опит и комуникацията с божествата.
5. Неизвестни аспекти:
Въпреки многобройните изследвания и теории, сънищата остават загадъчни и неизвестни в много отношения. Защо точно сънищата се случват, какво точно представляват и дали имат определена цел, все още не са окончателно разгадани загадките около тях.
Сънищата защитават мозъка
Нова теория твърди, че сънищата са начин зрителната кора на мозъка да „защити своята територия“. Тя се опитва да се предпази от „превземане“ за обработка на информация от други сетива.
Мистиката зад сънищата очароват хората от хилядолетия, но ние се борим да разберем тяхната цел. Някои теории предполагат, че сънищата ни помагат да се справяме с емоциите. Също и да разрешаваме проблеми или да управляваме скритите си желания. Други постулират, че те почистват мозъчните отпадъци. Не само, но и правят спомените по-силни или извеждат значението на произволната мозъчна дейност.
Мозъчна защита – Невропластичност
По-нова теория предполага, че нощните сънища предпазват зрителните области на мозъка от кооптиране по време на сън от други сензорни функции, като слух или допир.
Дейвид Игълман, невролог от Станфордския университет, предложи интересна идея. Той смята, че сънуването е необходимо за защита на зрителния кортекс. Това е частта от мозъка, отговорна за обработката на зрението. Теорията на Игълман взема предвид, че човешкият мозък е силно адаптивен, с определени области. Тези области са способни да поемат нови задачи – невропластичност. Той твърди, че невроните се конкурират за оцеляване. Мозъкът, обяснява Игълман, разпределя ресурсите си, като „въвежда конкуренция „направи или умри“ за мозъчна територия, в която сензорните области „печелят или губят невронна територия, когато входните данни се забавят, спират или се изместват“. Преживяванията през целия живот променят картата на мозъка. „Точно като съседните нации, невроните застават на територията си и хронично я защитават“, казва той.
Без половин мозък…
Игълман посочва деца, на които половината мозък е бил премахнат поради тежки здравословни проблеми и след това са възвърнали нормалната си функция. Останалият мозък се реорганизира и поема ролите на липсващите части. По същия начин, хората, които губят зрението или слуха, показват повишена чувствителност в останалите сетива. Причината е, че областта на мозъка, която обикновено се използва от изгубеното сетиво, е поета от други сетива.
Реорганизацията може да се случи бързо
Реорганизацията може да се случи бързо. Проучвания, публикувани през 2007 г. и 2008 г. от Лотфи Мерабет от Медицинското училище в Харвард и неговите колеги показаха колко бързо може да се случи това поглъщане. Проучването от 2008 г., в което участниците бяха със завързани очи, разкри, че улавянето на неактивна зона от други сетива започва само след 90 минути. Други проучвания установиха, че това може да се случи в рамките на 45 минути.
Когато спим, можем да подушваме, чуваме и усещаме, но визуалната информация отсъства – освен по време на REM сън. Около 90 минути след като се унесете в съня, влизате в REM. Започва, когато невроните във вашия мозъчен ствол, подобната на стъбло част в долната част на органа, сигнализират началото на две важни задачи. Дейността на тези неврони, от една страна, парализира главните мускули, пречейки на спящия да изиграе това, което се случва в съня. Освен това тези мозъчни клетки изпращат съобщения директно до зрителния кортекс. Той инициира процеса на сънуване.
Кога зрителния кортекс защитава своята територия?
Защо REM следва този график? Той отговаря на това кога зрителният кортекс трябва да започне да защитава своята територия, твърди Игълман. Сканирането на сънуващи хора показва, че по-голямата част от мозъчната активност, свързана с REM, е в зрителната кора. Сънищата са начинът на мозъка да се бори с превземането от други сетива, според Ийгълман. REM активирането подтиква вътрешно генерирана активност в зрителния кортекс като средство за защита на неговата територия. Докато невроните във зрителния кортекс активно изпълняват обичайната си работа. В този случай при генериране на визуални изображения – те няма да бъдат управлявани от близките неврони, които обработват друга сензорна информация.
Възрастните прекарват по-малко време в REM сън
Игълман твърди, че колкото по-пластичен е мозъкът, толкова повече REM сън е необходим за изграждане на защита. За да се развиват правилно бебетата, те трябва да спят много, като прекарват почти 50 процента от времето си в REM сън. Но с напредването на възрастта мозъкът им става по-малко гъвкав. (Помислете колко лесно децата учат езици в сравнение с възрастните.) В същото време възрастните прекарват по-малко време в REM сън.
Корелацията между адаптивността и REM изглежда е валидна за различните видове. Според Игълман „Майката природа пуска човешките мозъци в света полуизпечени и позволява на опита да ги поеме и оформи“. Той твърди, че колкото по-слабо свързан е мозъкът на даден вид при раждането, толкова по-голяма способност има той да се адаптира и да се учи от опита. Но това има своите недостатъци. Например, еленчетата и телетата могат да ходят в рамките на часове след раждането, тъй като поведението им е твърдо заложено. Човешките бебета, с техните по-приспособими мозъци, се нуждаят от значително повече REM сън, отколкото животните, родени с по-здрави мозъци.
Някои изследователи – по-специално изследователите на сънищата – не са съгласни с хипотезата на Игълман. Един пример, който поражда съмнения, е фактът, че слепият къртов плъх не вижда и все още изпитва REM сън. И все пак някои еволюционни адаптации са рудиментарни останки от черти, които са били полезни в миналото, но са станали по-малко значими с еволюцията на животните. Така че може би не е имало натиск върху слепите къртици да загубят REM активност, докато са еволюирали без зрение.
Теорията е глупава и прекалено редукционистка и опростена
Антонио Задра, изследовател на сънищата в университета в Монреал, твърди, че теорията на Игълман „няма много общо с действителното сънуване и не обяснява почти нищо за сънищата сами по себе си, за разлика от REM съня“. Той твърди, че теорията „е за мен и много други, които действително работят в областта, глупава и прекалено редукционистка и опростена“.
Дайрде Лейт Барет, психолог от Харвардския университет, бивш президент на Международната асоциация за изследване на сънищата и автор на The Committee of Sleep , обаче е по-склонна да разгледа хипотезата на Игълман. „Много е убедително, че има връзка между по-умните животни и по-сложните мозъци“, казва тя. Що се отнася до сънищата, защитаващи недвижимото имущество на мозъка, „имам малко повече проблеми с визуалния аргумент, но е интересно.“
Игълман казва, че неговата теория може да побере други обяснения за сънищата и че REM сънят може да служи за много цели, освен защитата на зрителната кора. Мислете за сънуването като за скрийнсейвър на компютър, който е настроен да се изключва на всеки 90 минути – с изключение на това, че вместо да предпазват от замразени изображения, сънищата предотвратяват узурпирането на зрителния кортекс от други функции. Тези зрителни халюцинации през нощта могат да ни позволят да виждаме през деня.
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ: Липсата на сън ни прави егоисти
АВТОР: Руслана Петрова
