Дори една безсънна нощ разрушава мозъка ни
Защо само една безсънна нощ прави хората емоционално крехки?
Загубата на сън намалява областите на мозъка, които ни помагат да управляваме емоциите си
Този изследователски проект и много други, последвали след това, демонстрират силната и интимна връзка между по-добрият сън и емоционалното здраве. При здрави индивиди доброто качество на съня е свързано с по-позитивно настроение. Необходима е само една нощ лишаване от сън, за да предизвика силен скок на тревожност и депресия на следващата сутрин. Освен това хората, които страдат от хронично нарушение на съня, са склонни да преживяват ежедневните събития като по-негативни. Това затруднява избягването на мрачното мислене.
Липсата на сън разрушава вътрешната тъкан на нашия ум
Проучвания сега започват да осветляват как липсата на сън разрушава вътрешната тъкан на нашия ум. Едно от многото му въздействия е да наруши мозъчната верига за регулиране на емоциите.
В продължение на десетилетия изследователи и медицински специалисти смятаха загубата на сън за страничен продукт. Или за симптом на друго, по -„първично“ състояние, като депресия или тревожност. С други думи, първо идва безпокойството. След това загубата на сън. Днес знаем, че този ред може да бъде обърнат. Всъщност загубата на сън и тревожността, депресията или други състояния на психичното здраве могат да се подхранват едно друго. Така създавайки низходяща спирала, която е изключително трудна за прекъсване.
Безсъние и хронично безсъние
Много доказателства в тази област идват от безсънието или хроничното безсъние. Хората, които страдат от безсъние, са поне два пъти по-склонни да развият депресия. Както и тревожност по-късно в живота в сравнение с хората, които спят добре. Проучване, което проследява 1500 индивида – някои с безсъние, а други без – установи, че хроничното безсъние е свързано с три пъти по-голямо увеличение на появата на депресия. Това само година по-късно и два пъти по-голямо увеличение на появата на тревожност.
Посттравматично стресово разстройство
Симптомите на безсъние също повишават риска от развитие на посттравматично стресово разстройство. Както и се проследяват тясно със суицидното поведение сред рисковите индивиди. Те често предшестват епизод на настроението при хора с биполярно разстройство. Дори след адекватно лечение на депресия или тревожност, хората, които продължават да страдат от проблеми със съня, са изложени на по-голям риск от рецидив в сравнение с тези, чийто сън се подобрява. Разбирането на ролята на съня в този модел може да отключи прозрения за подпомагане на предотвратяването и лечението на много емоционални и психически разстройства.
Загубата на сън може да предшества сериозни психични симптоми при иначе здрави индивиди
По-стари изследвания вече разкриха, че загубата на сън може да предшества сериозни психични симптоми при иначе здрави индивиди. В проучвания, проведени предимно през 60-те години на миналия век, доброволци, които останали будни повече от две нощи, съобщили за трудности при формирането на мисли. Както и намирането на думи и съставянето на изречения. Те страдали от халюцинации и виждали неодушевени предмети да се движат. Също изпитвали усещането за докосване на друг, въпреки че са били сами. След три дни без сън някои участници станали заблудени и параноични. Те вярвали, че са тайни агенти или че извънземни се свързват с тях. (Ако това звучи като психотичен епизод, това е, защото е така.) След пет дни няколко участници изпаднали в състояние, наподобяващо пълна клинична психоза, и не успели да разберат напълно обстоятелствата си.
Будни…
В едно проучване от 1947 г. доброволци от американската армия се опитали да останат будни повече от четири нощи. Войник, който е описван от приятелите си като тих и сдържан, станал изключително агресивен след три нощи без сън. Той провокирал битки и настоявал, че е на тайна мисия за президента. В крайна сметка той бил насилствено задържан и отстранен от експеримента. Шестима други демонстрирали изблици на насилие и постоянни халюцинации. Във всички случаи, след като са спали цял ден, войниците отново се държали нормално и нямали спомен за предишния хаос. В друго проучване участниците останали будни в продължение на четири нощи. Изследователите не били подготвени за „честите психотични характеристики“, които срещнали, като интензивни халюцинации и параноични заблуди.
Разрушителните ефекти
Като се имат предвид тези разрушителни ефекти, изследванията на продължителната загуба на сън сега се считат за неетични. Но те все още предлагат мощно напомняне за това колко зависими от съня са нашите умове и психично здраве.
Дори и с тези изумителни резултати, учените са скептични относно последствията от неспокойните нощи. Особено като се има предвид, че (за щастие) малко от нас издържат на такива екстремни лишения. Това е мястото, където идва най-новата вълна от изследвания. През последните години се появи невронаучно обяснение. Точно то започва да изяснява какво е свързано със съня или липсата му. И изглежда има пряка връзка с нашите емоции.
Амигдалата се задейства
Всеки път, когато сме изправени пред изнервящо или емоционално интензивно предизвикателство, център дълбоко в мозъка, наречен амигдала, се задейства. Амигдалата може да предизвика цялостен отговор на цялото тяло. Така ни подготвя за предизвикателството или заплахата, пред която сме изправени. Тази реакция на бягство или борба ускорява сърдечната честота. Не само, но и изпраща вълна от хормони на стреса, нахлуващи в кръвта ни. За щастие има една мозъчна област, която стои между нас и тази каскада от свръхвъзбуда. Това е префронталната кора, област точно зад средата на нашите вежди. Проучванията показват, че активността в този регион води до потискане или регулиране на амигдалата. По този начин държи емоционалната ни реакция под контрол.
В проучвания, при които здрави доброволци са били лишени от една нощ сън, е открито, че активността на префронталния кортекс е спаднала драстично. Изследването било направено с помощта на функционален магнитен резонанс (fMRI). Нещо повече, невронната активност, свързваща амигдалата и префронталния кортекс, станала значително по-слаба. С други думи, както регионът, така и веригата, предназначени да държат нашите емоционални реакции под контрол, по същество не работят, когато сънят е нарушен. Други проучвания са установили, че този профил на невронно увреждане може да възникне при хора, след като са преживели само една нощ на лишаване от сън. Също и при хора, които обичайно спят кратко или когато сънят на участниците е ограничен до само четири часа на нощ в продължение на пет нощи.
Това увреждане може да бъде толкова силно, че да размива границите около това, което хората смятат за емоционално
Например, когато изложили участниците на неутрални и емоционални снимки (помислете за скучни изображения на пътуващи във влак срещу снимки на плачещи деца), fMRI разкрил, че амигдалата реагира по различен начин на тези подкани, когато хората са били добре отпочинали. Но след загуба на една нощ сън, амигдалата на човек реагира силно и на двата вида изображения. С други думи, прагът за това, което мозъкът смята за емоционално, става значително по-нисък, когато амигдалата не може да действа съвместно с префронталния кортекс. Такъв нарушен емоционален контрол ни прави по-уязвими към безпокойство и лошо настроение, така че дори глупавите любовни песни могат да предизвикат ридания.
Ефектите върху амигдалата, префронталния кортекс и веригите между двете могат да имат и много други последствия. Изследвания показват, че промените в тази мозъчна верига, заедно с други области, участващи във възбудата, са свързани с повишаване на кръвното налягане след една нощ на загуба на сън. Механизмите на ниво мозък могат да допринесат за промени, които влияят негативно на цялото тяло, увеличавайки риска от хипертония и сърдечно-съдови заболявания.
Ако се върнем назад, става ясно, че – подобно на нашето физическо благополучие – психическото и емоционалното здраве разчитат на деликатен баланс. Безброй избори, които правим през деня и нощта, поддържат този баланс. Следователно дори една безсънна нощ може да причини щети. Трябва да имаме предвид тази реалност, както за себе си, така и за един друг. Неизбежно всички пропускаме сън от време на време. Но нашите общества трябва критично да изследват структурите – като работните норми, училищните култури и липсата на подкрепа за родителите или другите лица, които се грижат за тях – които пречат на хората да си починат достатъчно. Науката за съня и психическото здраве предполага, че ако не се справят с тези проблеми, хората ще станат уязвими на сериозни вреди.
