Защо ни е нужна високосната година?
29 февруари е дата, която се случва само веднъж на четири години, но какво са високосните години? Защо са ни нужни? И как са се появили?
Високосните години са години с 366 календарни дни вместо нормалните 365. Те се случват всяка четвърта година според григорианския календар. Това е календарът, използван от по-голямата част от света. Допълнителният ден, известен като високосен ден, е 29 февруари. Той не съществува в невисокосните години. Всяка година, която се дели на четири, като 2020 и 2024, е високосна, с изключение на някои столетни години или години, които завършват на 00, като 1900. (Ще обясним защо по-долу.)
“Високосна”
Името „високосна“ идва от факта, че от март нататък всяка дата от високосна година се измества с допълнителен ден напред от предходната година. Например 1 март 2027 г. ще бъде понеделник, но през следващата високосна година 2028 г. ще се падне в сряда. (Обикновено една и съща дата се премества само с един ден напред между последователни години.)
Други календари, включително еврейския календар, ислямския календар, китайския календар и етиопския календар, също имат версии на високосни години. Но тези години не идват на всеки четири години и често се срещат в години, различни от тези в григорианския календар. Някои календари също имат няколко високосни дни или дори съкратени високосни месеци.
В допълнение към високосните години и високосните дни, григорианският календар има и няколко високосни секунди. Те спорадично са били добавяни към определени години – последно през 2012, 2015 и 2016 г. Въпреки това Международното бюро за мерки и теглилки (IBWM), организацията, отговорна за глобалното измерване на времето, ще премахне високосните секунди от 2035 г. нататък.
Защо се нуждаем от високосни години?
На пръв поглед цялото това „скачане“ може да изглежда като глупава идея. Но високосните години са много важни. Без тях нашите години в крайна сметка биха изглеждали много различно.
Високосни години съществуват, защото една година в григорианския календар е малко по-кратка от слънчева или тропическа година. Това е времето, необходимо на Земята да обиколи напълно слънцето веднъж. Една календарна година е дълга точно 365 дни, но една слънчева година е дълга приблизително 365,24 дни или 365 дни, 5 часа, 48 минути и 56 секунди.
Ако не отчитаме тази разлика, тогава за всяка изминала година разликата между началото на календарната година и слънчевата година ще се разшири с 5 часа, 48 минути и 56 секунди. С течение на времето това би променило времето на сезоните. Например, ако спрем да използваме високосните години, след около 700 години лятото в Северното полукълбо ще започне през декември вместо през юни. Това обясняват от Националния музей на въздухоплаването и космоса.
Добавянето на високосни дни на всяка четвърта година до голяма степен премахва този проблем. Причината – допълнителен ден е приблизително същата дължина като разликата, която се натрупва през това време.
Системата обаче не е перфектна: Печелим около 44 допълнителни минути на всеки четири години или един ден на всеки 129 години. За да разрешим този проблем, ние пропускаме високосните години всяка стогодишна година. Е, с изключение на тези, които се делят на 400, като 1600 и 2000. Но дори и тогава все още има малка разлика между календарните и слънчевите години. Поради което и IBWM са експериментирали с високосни секунди.
Но като цяло високосните години означават, че григорианският календар остава в синхрон с нашето пътуване около слънцето.
Кога беше последната високосна година? Кога е следващата високосна година?
Историята на високосните години
Идеята за високосните години датира от 45 г. пр.н.е., Тогава, когато древноримският император Юлий Цезар въвежда Юлианския календар. Той се състои от 365 дни. Те са разделени на 12 месеца, които все още използваме в Григорианския календар. (Първоначално юли и август са били наречени съответно Quintilis и Sextilis, но по-късно са били преименувани на Юлий Цезар и неговия приемник Август.)
Юлианският календар включвал високосни години на всеки четири години без изключение и бил синхронизиран със сезоните на Земята благодарение на „последната година на объркване“ през 46 г. пр.н.е., която включвала 15 месеца с общо 445 дни, според университета в Хюстън.
В продължение на векове изглеждало, че Юлианският календар работи перфектно. Но до средата на 16-ти век астрономите забелязали, че сезоните започват около 10 дни по-рано от очакваното, когато важни празници, като Великден, вече не съвпадали с конкретни събития, като пролетното равноденствие.
За да поправи това, папа Григорий XIII въвел Григорианския календар през 1582 г. Той е същият като юлианския, с изключение на високосните години за повечето столетни години (както е посочено по-горе).
В продължение на векове григорианският календар е бил използван само от католически страни, като Италия и Испания, но в крайна сметка е бил приет от протестантски страни, като Великобритания през 1752 г., когато годините им са започнали да се отклоняват значително от католическите страни.
Поради несъответствието между календарите страните, които по-късно преминали към григорианския календар, трябвало да пропуснат дни, за да се синхронизират с останалия свят. Например, когато Великобритания сменила календарите през 1752 г., 2 септември е последван от 14 септември, според Кралските музеи в Гринуич.
В някакъв момент в далечното бъдеще може да се наложи Григорианският календар да бъде преоценен, тъй като се изплъзва от синхрон със слънчевите години. Но ще отнеме хиляди години, за да се случи това.
Защо е високосният ден на 29 февруари?
През осми век пр. н. е. римският календар имал само 10 месеца, започващи през март и завършващи през декември. Студеният зимен сезон бил пренебрегнат, без месеци, които да го означават. Но този календар имал само 304 дни, така че януари и февруари в крайна сметка били добавени към края на религиозната година. Като февруари имал най-малко дни. Но римляните скоро започнали да свързват тези месеци с началото на гражданската година и около 450 г. пр. н. е. януари се смятал за първия месец от новата година.
Когато папа Григорий XIII добавил високосния ден към григорианския календар през 1582 г., той избирал февруари, защото е най-краткият месец, което го правело с един ден по-дълъг във високосните години.
АВТОР: Руслана Петрова
