Минава ли времето по-бързо с годините?
Защо изглежда, че времето минава по-бързо, когато остаряваме?
С напредване на възрастта времето сякаш минава по-бързо и ние не знаем защо. Често срещано обяснение за това е, че мозъците ни обработват по-малко информация, докато остаряваме. Това кара времето да се ускорява.
Докато науката не е успяла да докаже, че това или което и да е друго обяснение е вярно, учените изложиха теория, която може да предложи някои прозрения.
Организирани животи
Може да се чувстваме така, защото колкото повече дни живеем, толкова по-рутинно правим нещата и животът ни се върти около определена структура. Това е мнението на Синди Лустиг, професор по психология в Мичиганския университет.
„Когато сме по-възрастни, имаме склонност да имаме живот, който е по-структуриран около рутини. Както и по-малко от големите забележителни събития, които използваме, за да разграничим различните епохи от „времето на нашия живот“, каза Лустиг.
По-малко нови преживявания
Според Лустиг животът и времето ни може също да изглежда, че ни минават по-бързо, докато остаряваме. Причината – има повече преживявания, върху които да разсъждаваме, когато станем възрастни, отколкото когато сме били деца.
„За едно петгодишно дете една година е 20 процента от живота им, изпълнен с преживявания, докато откриват света около себе си. Въпреки това същото време е само два процента от живота на 50-годишен, който вероятно има по-малко нови преживявания.
Способността на нашия мозък да обработва подобни дни и седмици заедно ни дава усещането, че всичко е част от едно цяло.
Човешкият мозък е проектиран да обработва времето с помощта на запомнящи се събития. Това се превръща в предизвикателство с напредването на възрастта, защото тези събития стават по-малко и по-редки.
Ето защо за повечето хора е по-лесно да си спомнят нещо, което са направили само веднъж, за разлика от нещата, които са станали рутина.
Стареещ мозък
Друга теория, която се опитва да обясни защо времето тече бързо, е предложена от Адриан Беджан, изследовател от университета Дюк. В своето проучване, публикувано през 2019 г., Беджан идентифицира стареещия мозък като причината да имаме променено възприятие за времето.
Той вярва, че сме били в състояние да приемаме нова информация по-бързо, когато сме били млади, позволявайки на мозъка да обработва повече за същия период. Това кара дните да изглеждат по-дълги, отколкото биха могли по-късно.
Ментални образи
„Причината е, че измеримото „време на часовника“ не е същото като времето, възприемано от човешкия ум. „Времето на ума“ е поредица от изображения, т.е. отражения на природата, които се захранват от стимули от сетивни органи“, обяснява Беджан в своето изследване.
Разликата между миналото и настоящето се дължи на промяната в менталния възглед, а не непременно защото „нечий часовник звъни“.
Умственият възглед се променя с остаряването на нашия мозък. Ключовите неврологични характеристики се влошават, принуждавайки ни да придобиваме и обработваме нова информация по-бавно.
„Скоростта, с която се възприемат промените в умствените образи, намалява с възрастта поради няколко физически характеристики, които се променят с възрастта: честота на сакадите, размер на тялото, деградация на пътищата и т.н.“, добави той.
Противоположни мнения
Докато констатациите на Беджан изглеждат логични и убедителни, Лустиг вярва, че те не обясняват напълно и правилно ситуацията.
„Той прави някои аргументи относно дължината на зрителния нерв, свързана с размера на главата, и аз ще ви позволя да прецените дали един 80-годишен има значително по-голяма глава от 25-годишен“, каза тя.
Докато теориите изобилстват, мистерията на възприемането на времето продължава да ни пленява. Докато не успеем научно да установим какво го движи, е безопасно да се каже, че преминава със същата скорост, както винаги.
Проучването на Беджан е публикувано в списание European Review.
