Игнажден е важен зимен празник в българския народен календар. Отбелязва се на 20 декември. По източноправославната традиция това е денят на свети Игнатий Богоносец.
Когато датата се пада в неделя, празникът се отбелязва ден по-рано.
В различните краища на България празникът има различни имена. Нарича се Идинажден, Идинак, Млада година, Млад ден, Нов ден. В Западна и Южна България е познат като Игнат или Игнатовден.
В народните вярвания Игнажден бележи началото на новата година.
Свети Игнатий Богоносец
Свети Игнатий Богоносец е един от най-ранните и почитани християнски светци. Той е ученик на свети Йоан Богослов и втори епископ на Антиохийската църква. Наречен е Богоносец, защото според преданието носи Бога в сърцето си и е детето, което Иисус Христос поставя сред учениците си като пример за смирение и чистота. По време на гоненията срещу християните свети Игнатий е арестуван и отведен в Рим, където приема мъченическа смърт, разкъсан от диви лъвове. По пътя към смъртта си той пише послания до християнските общности, които и днес са ценен източник за вярата и устройството на ранната Църква. Паметта му се чества на 20 декември, а в българската традиция денят е известен като Игнажден.
Игнажден като преходен празник
Игнажден съчетава християнски и предхристиянски вярвания. Свързан е с древния мит за раждането на новото Слънце. Празникът е близо до зимното слънцестоене. Според народната традиция това е време на преход. Преход между старата и новата година.
В някои райони Игнажден се смята за начало на Мръсните дни. Вярва се, че в този период светът е по-уязвим. Затова се извършват защитни ритуали.
Полазването – най-важният обичай на Игнажден
Най-значимият обичай на Игнажден е полазването. Първият човек, който влезе в дома, се нарича полазник. От полазника зависи късметът на дома през цялата година. Ако той е добър, здрав и успешен, годината ще бъде плодородна. Ако е с лоша енергия, се очакват трудности.
Полазникът носи дърва или слама. Те се поставят край огнището или до вратата.
Извършват се символични действия за благополучие. За много добър полазник се смята и животно, най-често свиня. Причината е, че тя рие напред и символизира напредък. Отделно прасето винаги си намира нещо за ядене – т.е никога няма да са гладни.
Традиционната трапеза на Игнажден
Игнажден попада в периода на Коледните пости. Затова трапезата е изцяло постна.
На масата се слагат:
- сурово жито или просо
- орехи
- лук
- туршия
- обредна питка или кравай
Питката на Игнажден е скромна и чиста, без украса и без излишни елементи. Тя се приготвя с особено внимание, защото символизира началото на новата година и надеждата за плодородие. Върху питката или върху житото се забожда свещ, която се запалва по време на каденето. Трапезата се прекадява с тамян, за да се пречисти домът и да се привлече здраве и благополучие. След вечерята остатъците не се изхвърлят. Те се пазят грижливо, защото според народните вярвания имат защитна и лековита сила и се използват по-късно в различни обредни моменти.
Поверия и гадания на Игнажден
Игнажден е ден за гадания за бъдещето. Гадае се по първия гост. Гадае се по времето.
Ако вали сняг – годината ще е плодородна. Ако е ясно – очаква се суша. Облачното време предвещава добра реколта. Съществува вярване, че времето от 20 до 31 декември показва месеците на новата година. Всеки ден отговаря на един месец.
Забрани и обредни ограничения
На Игнажден не се работи. Не се пере. Не се шие и плете. Не се дава нищо назаем. Не се изнасят огън, жар или сол. Смята се, че така се губи берекетът. Младите и нераждали жени също не бива да работят. Вярва се, че това осигурява леко раждане.
Имен ден на Игнажден
На Игнажден празнуват:
Игнат, Игната, Игнатий, Игньо, Игнасио, Искра, Искрен, Огнян, Огняна, Пламен, Пламена, Светослав, Светла, Светлана и други производни.
Значението на Игнажден днес
Игнажден остава жив и почитан празник и в наши дни. Той носи силното послание за ново начало, за надежда, светлина и благополучие. В забързаното съвремие празникът ни връща към корените и към мъдростта на народната традиция. Игнажден е символичен мост между миналото и настоящето и продължава да бъде важна част от българската културна идентичност, която се предава от поколение на поколение.
Автор: Радост Филипова
