Ноевият потоп – мит или реалност?
История, много по-стара от Библията
Потопът на Ной е история, много по-стара от Библията и изследователите все още научават за нейните корени.
Потопът на Ной е една от най-известните библейски истории. Според Стария завет,
„В шестстотната година от живота на Ной, във втория месец, на седемнадесетия ден от месеца, в този ден всички извори на голямата бездна бликнаха и небесните прозорци се отвориха “
(Битие 7:11, английска стандартна версия).
Както се разказва в текста, Бог видя нечестието в хората и изпрати глобално наводнение. Тъй като Ной беше праведен, Бог го инструктира да построи ковчег за семейството си и да спаси по две от всеки звяр, птица и пълзящо същество. Но наистина ли се е случил потопът на Ной?
Глобален потоп никога не се е случвал
„Единственото нещо, което знаем със сигурност от геологията, е, че глобален потоп никога не се е случвал.“ Това каза Дейвид Монтгомъри, професор по геоморфология във Вашингтонския университет в Сиатъл. Той е и автор на „Скалите не лъжат: геологът разследва потопа на Ной “ (W. W. Norton & Company, 2012 г.).
„Ако погледнете на това буквално като на глобален потоп, който е покрил най-високите планини в света, съжалявам, просто няма достатъчно вода на Земята, за да се случи това“, допълни Монтгомъри.
Ако “небесата” се отворят и цялата вода в атмосферата падне наведнъж като дъжд, планетата ще бъде потопена. Но… само на дълбочина от около 2,5 сантиметра. Това смята Геоложката служба на САЩ. Това не е достатъчно вода, за да оправдае кану, да не говорим за масивен ковчег.
На 180 метра дълбочина
Но какво, ако се вземе предвид нещо повече от водата в „небесата“? Ако всички ледници и ледени покривки в света се разтопят, тогава морското равнище ще се повиши с повече от 60 метра, според НАСА, което ще добави малко повече вода. Освен това проучване от 2016 г., публикувано в списанието Nature Geoscience, изчислява, че има 22,6 милиона кубични километра подпочвена вода, съхранявана в горните 2 км. на земната кора, което е достатъчно, за да покрие земята до дълбочина от 180 м. Това е много вода, но има градове на хиляди фута над морското равнище. Например връх Еверест, най-високата планина на Земята, е на повече от 8849 м. над морското равнище. Освен това геолозите не виждат доказателства за глобален потоп в скалните записи.
Когато е започнал потопът…
Библейската история има и други съмнителни части. Например, Ной е бил на 600 години, когато е започнал потопът. Знаем, че хората не живеят толкова дълго. Също и повечето видове няма да оцелеят, ако бъдат намалени само до две животни. Причината – няма да имат достатъчно генетично разнообразие, за да създадат жизнеспособна популация. Нещо повече, не е ясно как всяко животно би могло да стигне до ковчега на първо място. Представете си пингвини, клатушкащи се от Антарктида до Близкия изток.
Според исторически документи потопът на Ной е преразказ на по-стари истории. Вероятно е алегоричен, а не буквален разказ на събитие. Ира Спар, професор по древни изследвания в колежа Рамапо в Ню Джърси обясни, че библейските истории в Стария завет, които са записани между 800 г. пр.н.е. и 500 г. пр.н.е., вероятно идват от по-стари устни традиции и множество източници.
Има малко по-различни разкази за историята на потопа на Ной в други религиозни книги, като Корана. По-ранните версии на катаклизмично наводнение пък произтичат от древни месопотамски текстове. Спар отбеляза, че има шумерска история за потопа, записана на фрагменти, която датира от края на третото хилядолетие пр.н.е.
Кой знае колко назад е историята?
Ако считаме, че източниците на Ноевия потоп са регионални наводнения, а не глобален потоп, тогава това не е толкова пресилено. Монтгомъри обясни, че някои “геологично правдоподобни” наводнения може да са се случили, които са вдъхновили историята.
Например в края на 90-те години океанографите Уилям Райън и Уолтър Питман изказаха хипотеза на среща на Американския геофизичен съюз, че преди около 7500 години Средиземно море е започнало да се влива в изолираното тогава Черно море. Така причинявайки масивни наводнения около Черно море, което може да е и произходът на историята за потопа на Ной. Това бе съобщено от списание Science през 1998 г.
„Това е разрушително събитие, което е наводнило целия познат свят за хората, които са живели там. Съвсем възможно е да се превърне в семето на историята за потопа на Ной с някои от оцелелите, които са избягали в Месопотамия“, каза Монтгомъри.
Наводненията зад легендите
Проучване от 2009 г., публикувано в списание Quaternary Science Reviews, твърди, че наводнението би било много по-незначително от това, което са предложили Райън и Питман. Но докато вдъхновението за историята на Ноевия потоп е отворено за дебат, има много други истории за наводнения от цял свят, които изглежда са вдъхновени от регионални събития.
Монтгомъри каза, че много истории на коренното население в северозападната част на Тихия океан например включват наводнения, които много приличат на цунами, с големи вълни, разбиващи се в брега. Същото важи и за историите от сеизмично активните брегове на Южна Америка и южните острови в Тихия океан.
АВТОР: Руслана Петрова
