Библейският потоп…
Библейският потоп е една от най-известните и разпространени истории в Стария завет на Библията. Тази история е записана в Книгата на Битието (Битие 6-9). Тя разказва за голямото потопяване на света. Според библейския разказ, то се случва поради гнева на Бог за беззаконието и злодеянието на човечеството.
Според библейската история, хората се размножават и злодеят нараства на земята. Бог видял нечестието на хората и съжалил, че ги е сътворил. Той решава да изтреби човечеството, но решава да запази праведния Ной и неговото семейство, които ще изградят ковчег и ще оцелеят потопа.
Ной получава подробни инструкции от Бог за размерите и строежа на ковчега и за това какви животни трябва да вземе със себе си – по две от всякакъв вид. Ной изпълнява Божията заповед и семейството му и животните влизат в ковчега. След това дъждът непрекъснато вали 40 дни и 40 нощи, и всяко същество на сушата бива изтребено, докато ковчегът плава по водите.
След края на потопа, Бог изпраща вятър, който да изсуши земята. Ковчегът каца на връх Араратските планини, и Ной и семейството му излизат на сушата. Те благодарят на Бога и правят жертва от животни за благоволението, което Той е показал към тях.
Библейският потоп е силно символична история, която носи послание за Божия гняв върху беззаконието, но и за Неговата милост и грижа към праведните. Историята за потопа е често разисквана и изучавана както от религиозна, така и от научна перспектива. Научните тълкувания на тази история варират, като някои изследователи предлагат реални естествени обяснения за събитието, докато други я смятат за митологичен разказ без историческа основа.
Това е кратко обобщение на библейския потоп и неговия смисъл според библейското разказване. Кратко обобщение, което ни кара да се замислим над последните събития
