Тайната на ловците на орли

Тайната на ловците на орли

Ловците на орли практикуват изкуството на беркучии в централноазиатските степи от поколения. Сега почти всички са изчезнали.

Уайонът Алтай в Западна Монголия е едно от най-отдалечените места на планетата. Малко пътища пресичат тази масивна област, а високите ледени върхове на планината Алтай, граничещи с Монголия, Казахстан, Китай и Русия, образуват непробиваема стена, която държи на разстояние всички съвременни посегателства.

Често, качен на 3000 м. връх в провинция Баян Олгий, соколарят Бикболат, благородно изглеждащ етнически казах облечен с официални ловни дрехи ловува. Заедно със скалният си орел, кацнал на ръката му, оглеждат напрегнато хоризонта за нещо за лов.

Бикболат е един от само 250-те ловци на орли, останали в този регион, практикуващ изкуството на беркутите. Точно както са правили неговите предци и продължава традиция, която съществува в централноазиатската степ от 6000 години. 

И Чингис хан, и Кублай хан са имали хиляди ловни птици. Техните соколарски експедиции са добре документирани от Марко Поло

Етническите казахи съставляват мнозинството от населението в Баян Олгий. Прогонени тук от войските на Руската империя в средата на 1800 г. те живеят един много по-различен живот от съвременният. Ловците на орли поддържат живи традиции, далеч от съвременния свят. Издръжливи, преживявайки брутални зими, живеейки в юрти, обучавайки орли и ловувайки на кон. Те са беркутите на Монголия.

Връзката между ловец и орел е силна

“Тъй като орлите са изключително независими, те трябва да бъдат обучавани от ранна възраст, за да създадат доверие. Връзката между орел и неговият човек е за цял живот. Това, което имат помежду си е като божествена милувка. Нито сокол, нито ястреб ще даде това усещане на един соколар, каквато е тази между орел и човек. За да ти е вярна тази птица, да не бяга, да се бие и ловува за теб – трябва да ѝ се отдадеш! ”

Споделя пред BBC Бикболат

С усмивка на уста, той обяснява, че обучението на млади пилета може да бъде за предпочитане, тъй като те са по-кротки и няма да наранят деца или овце. Но това далеч не означава, че са безопасни! Бебетата- орли не преценят ситуацията. От нетърпение и липса на контрол над агресията си могат дори да наранят своя собственик по време на тренировките им.

Докато по-възрастните птици всъщност са по-добри ловци с инстинкта на убиец, необходим за улавяне на вълци и лисици. Те могат да преценят ситуациите при атака, при пускане на жертвата, когато соколарят иска да дойде на ръкавицата. Това е сложен и дълъг процес и изисва изключително много време и търпение.

Но всичко е строго индивидуално, как се отглежда бебето и по какъв начин е свикнало с човека и неговия допир. Някои птици, губейки уважението си към човека стават дори опасни, както за соколаря, така и за себе си. За жалост, такива птици биват умъртвявани. За това не всеки има честта да развъжда и отглежда бебета орли. Това не е за всеки! Да си соколар, без значение на какъв вид птица е като да си родител. Родител на много капризно и опасно бебе!

 Според него орлиците са най-добрите ловци: Те не само са по-агресивни, но и са една трета по-тежки от мъжките

Веднъж обучен, задача, която може да отнеме до няколко години, а понякога цял живот, орелът излиза на лов. Често ловеца е на кон, държащ птицата на ръкавицата на лявата си ръка. Връзката между ветерани-ловци и техните птици може да бъде толкова тясна и силна, че най-малката промяна в натиска на нокът върху ръката на ловеца го предупреждава, че птицата му е забелязала дивеч.

Някои казахстански ловци имат остарели руски пушки, които използват, за да ловят зайци, но по-голямата част от лова е оставен на орлите. Тяхното зрение е осем пъти по-добро от това на техните собственици и са в огромна помощ за един сигурен лов.  Докато основните им жертви са лисиците корсак, ценени заради изключително топлите си кожи. Под ноктите на скалните орли попадат мармоти, сови, вълци и дори снежни леопарди.

По-голямата част от лова се провежда през зимата, когато птиците са най-натренирани, а грамажът им се следи строго

През септември или октомври в Олгий, столицата на региона, се провежда голям фестивал на ловците на орли, който привлича много от ловците да се състезават. В допълнение към демонстрирането на уменията си, мъжете участват в традиционни казахски игри като кокбар, дърпане на въже, което се играе на кон, като се използва кожа от коза или лисица като въже. Както и любимата на всеки добър и опитен ездач и tenge alu , състезание, при което ловците се опитват да вземат жетони на земята, без да слизат от конете си.

Въпреки че това определено е мъжка среда, жените също могат да покажат своите умения за езда по време на мачовете на kyz kuu , флиртуващо събитие, в което мъже и жени се състезават. Ако мъжът спечели, той получава целувка, но ако не успее да хване жената преди финалната линия, тя се обръща и галопира след него обратно надолу по полето, размахвайки камшик, с който да го превърже, за голямо забавление на всички зяпачи .

Всички тези вековни традиции обаче може скоро да изчезнат.

Прекомерната паша на монголските земи през последните години означава, че има по-малко диви животни за лов, а навлизането на туризма оказва натиск върху казахстанците за опазване на дивата природа. Тъй като все повече казахстански семейства изпращат децата си в градовете, за да печелят доходи, за да допълнят своето животновъдство, Бикболат каза, че ловът е станал по-малко жизненоважен за оцеляването.

Все пак наметалата, шапките и другите дрехи, с които ловците се увиват през зимата, са изработени от кожи, а самите орли се отнасят с почит от ловците. Има неписан закон между беркутите, някои малки се отглеждат по специален начин, без да виждат или чуват човека, който ги гледа и се пускат в дивата природа, когато започнат да убиват плячката, която се пуска пред гнездото или волерата им.

По-важното е, че беркутът служи като обред на посвещение за казахските млади мъже, тъй като високоспециализираните умения за обучение и свързване с орли се предават от баща на син. В случая на Бикболат родословието на ловците на орли датира от 12 поколения и е огромен източник на гордост за семейството.

Бикболат споделя фраза, която е чул от своя баща, който я е чул от своя баща…

„Бързите коне и свирепите орли са крилете на казахския народ.“

На около 8 307 км. един от друг, един български соколар споделя същите емоции с тези на монголците. В България, първият законен собственик не на една, а на цели две скални орлици е Анани Любенов. Той е президент на Български Соколарски Съюз-БСС, делегат в Международната Соколарска Асоциация и почетен член на още няколко соколарски организации.

За CHESTNO той даде ексклузивно интервю по темата

А: Заради забраната за лов с хищни птици в България ми се наложи да измисля начин как да тренирам орлите си пълноценно. И така разработих система за тренировка, с която първата ми орлица Хуба успя за кратко време да влезе в отлична форма. Както и да участвам с нея в международен лов в Полша още, когато беше едва на 7 месеца. Скалните орли заради размера и продължителноста на живота си израстват много по-бавно от останалите по дребни хищни птици.

Освен физически те се развиват по бавно и ментално, за което е важно, как и на какво ги учим

Женските се развиват по бавно от мъжките и повечето соколари започват да ловуват с тях след втората или третата им година, понякога дори и след доста повече. Като първия соколар в България, който тренира и ловува с орли, мога да кажа, че както и с останалите хищни птици добрия ментор е много важен и нужен.

Въпреки модерните технологии и лесната комуникация в момента нищо не може да замени личния контакт с опитен соколар. Точно за това и бе създаден Български Соколарски Съюз, за да помага на желаещите да се занимават със законно соколарство и да могат правилно да отглеждат хищните си птици. България и Румъния са последните и единствени страни в Европа и в света със забрана за лов с хищни птици. Въпреки, че това е хилядолетна традиция, която не можем да наречем и точно лов. Това е естествен процес в природата, в който соколаря е партньор на птицата и и помага да хване плячката си.

Заради забраната за лов, колкото и да ни е трудно ние тренираме и подготвяме много по- отдадено и с най различни методи птиците си така, че да са отлично подготвени когато ловуват в чужбина. За това тук ни се налага да импровизираме и измисляме нови начини за тренировка и поддържане на отлична психо-физическа форма на орлите си, за разлика от останалата част на света където лова с хищни птици е разрешен и стимулиран да се запази и развива. Дългогодишния ми опит с различни видове хищни птици ми помогна и въпреки липсата на ментор за орлите у нас или точно заради нея съм единствения соколар, който тренира орлите си всеки ден. С което успявам да изградя и да поддържам близка връзка с тях

Връзката с този огромен хищник, който може да те нарани и дори да те убие е много силна и дори някак магична

И въпреки, че не ловувам с тях в България заради забраната, всекидневните тренировки за развитие на физическата им форма и тренировките с драг-машина. Машина която дърпа изкуствена примамка наподобяваща дивеча, за който подготвяш птицата да ловува със скорост над 120км/ч. успявам да подготвя орлите си, така, че да се гордея с тях когато участвам в лов в чужбина. Съвсем скоро имах честа да участвам в традиционния лов с орли в Опочно, Чехия. Лова там се провежда от 56 поредни години и събира соколари от цял свят. Взех участие с орлицата ми Хуба, която само на 17 месеца се представи отлично и ме направи много щастлив и горд.

В соколарство птиците са най- добрите учители!

Автор: Радост Филипова