Поли Гънчева: „Растем до последния си дъх“

Всяка жена носи в себе си своята дива магичност. Понякога тя се проявява в изкуството. Друг път – в движението, в грижата за другите или в смелостта да следваш своя път.

Поли Гънчева е от жените, които съчетават много лица в едно. Тя е артист, танцьор, инструктор, човек на традициите и жена, която не се страхува да говори за теми, които често остават премълчани.

Днес тя ни разказва за жената и очакванията към нея. За приятелството, фалша и искреността. За уязвимостта, промяната и вътрешния свят.

Говорим и за движението, конете и БагаТур. А най-вече – за смелостта да бъдеш себе си.

Коя е Поли Гънчева?

В свят, изпълнен с чудеса, има хора, които не просто съществуват, а вкусват живота в неговата дивост, пълнота и плам. Поли Гънчева е именно такава душа – търсеща, развиваща се и вярваща, че сладостта на всяко начинание идва с отдаване, постоянство и време.

Като дете тя израства с любов към животните. Страстта ѝ към конете започва, когато баща ѝ я води на конната база в родния ѝ град Стара Загора.

От тогава конете, ездата и магията им галопират в нейния живот без спир.

По-късно любовта към движението я отвежда към спортните танци, а сцената се превръща в нейно естествено пространство. Следва „Визуални изкуства“ в НБУ, специалност Кино и телевизия, натрупва опит в телевизията и радиото, и посвещава десет години на ефира на БНР – Радио Стара Загора.

Ако Шекспир бе жив и имаше възможност да пише за Любовта, без тя непременно да има драматичен край, то той би написал за онази любов, която кара една красива млада дама да се върне в родния си град, да каже своето „завинаги“ на Явор Гънчев и заедно с него да се посвети на каузата „БагаТур“ – прабългарска школа за духовно и физическо възпитание.

Там Поли ръководи групата за древни танци и обичаи „Пагане“. Създава спектакли, обучава млади момичета, води Лазарки и пази живи традициите.

Но нейната любов към движението не спира до там, тя е и инструктор по Зумба, създател на „Живото място“ – студио за спорт и събития, където съчетава движение, музика и духовност. Едно местенце в Стара Загора, което вдъхновява! Организира „Споделени кръгове“ – събития, които лекуват с ритъм, песен и женска енергия.

Днес Поли работи в Народно читалище „Родина – 1860“, където продължава да твори, да създава и да вдъхновява. Тя е жена, която танцува през живота си с ритъм, сърце и галоп в душата.

Част I: Жената и нейните „перипетии“

1. Поли, живеем във време, в което жената трябва да бъде всичко – майка, съпруга, професионалист, вдъхновителка… Смяташ ли, че обществото ни поставя прекалено високи очаквания към жената днес?

• О, да, определено! В следствие на тези очаквания психиката на съвременната жена страда, дори така нашумелите паник атаки, за които се говори са вследствие на това… Времената са наситени с много стрес. Не че в древността е нямало трудности, но сега целият този „шум“ и всички изисквания да сме перфектни, бягайки често от автентичността си, ни натоварва неимоверно.

2. Как се справяш лично ти с натиска „да бъдеш перфектна“? И има ли изобщо такова нещо като „перфектната жена“?

• Прекрасно е, когато спреш да се стремиш към перфектността. Когато осъзнаеш, че това не е най-ценното, особено, ако този стремеж те затормозява, а не ти носи хъс за растеж. Прецизност, ентусиазъм, борбеност – да! Перфектната жена ли?! Всяка е такава, с всички нейни индивидуални качества, всяка по себе си е истински перфектна, а чисто щастие е да се виждаш перфектна в собствените си очи. Точно затова и в моята зала има голямо послание на едната стена, на която пише: „Истинската тайна за съвършения живот е да го живееш несъвършено с голяма наслада!“

3. Какво означава за теб да бъдеш „мъжко момиче“? Това сила ли е или защитен механизъм?

• Мъжко момиче означава да бъдеш адаптивна, неотказваща се, бореща се, ама това всъщност е да си просто момиче, защо трябва да си „мъжко“. Мъжете са си мъже, момичета са си те – „друга бира“. Но има и корави момичета с много мъжки качества, които просто си ги имат, справят се или се защитават в сложния свят… Големи въпроси са това.

4. Нужно ли е жената да бъде „топ машина“ – винаги в контрол, винаги организирана, винаги усмихната?

• НЕ обичам сравнението на човека с машина, толкова е хубаво да си си човек, да пуснеш контрола, да живееш спокойно, организираността е много ценно качество, често изморителна, но пък без нея става хаос, а усмивката е прекрасно задължителна, но не на всяка цена, ако не ти се усмихва – недей!

Част II: За приятелството и фалша

1. Кога за първи път осъзна, че не всяка усмивка е искрена?

• Може би съм подозирала още като малка с първите приятелства, но зрелостта идва тогава, когато в трудни житейски моменти „преброиш“ хората, които не те загърбват и когато е време за сълзи, а не за усмивки те са там, за останалите ме питаш… Те са ясни!

2. Как разпознаваш фалшивото приятелство и какво правиш, когато го усетиш?

• Оттеглям се, чисто и просто, осъзнаване и избягване.

3. Жените често са обвинявани, че трудно се подкрепят една друга. Според теб това мит ли е, или реалност? Има ли истинска женска подкрепа?

• Хмммм, опитът доказва, че е голямо предизвикателство, когато не си сред правилните хора, но пък когато ги откриеш няма съмнение, че един чист и истински женски кръг няма равен.

4. Имала ли си приятелство, което си мислела, че е завинаги, а се е оказало урок?

• Много пъти. Кълняла съм се, но… Напразно. Уроци с лопата да ги ринеш.

Част III: За лъжата в ежедневието

1. Смяташ ли, че понякога си лъжем себе си, за да оцелее?

• Ооо, да! Да живеем в илюзии е често срещано и човешко.

2. Каква е цената на искреността днес – особено за жена, която стои на сцената, пред хората?

• Единственото възможно за мен е искреността, но пък рискът да губиш е огромен – близки хора, обкръжение… Цената е загуба. Понякога да загубиш старото си Аз и да откриеш истинската си същност.

3. Какво мислиш за социалните маски, които всички носим – и как можем да ги свалим, без да загубим себе си?

• Просто да се оставим да бъдем. Без чуждото одобрение. Да вършим добри дела, да сме ясни и точни, да не нараняваме. За какво са ни маски, поредната илюзия, ще надникне някой там някъде зад тази маска или ще се счупи – какво правим… Пак трябва да си себе си. Ненужна игра и загуба на време.

Част IV: Темите, които не трябва да се замитат под килима

1. Кои са онези женски теми, за които според теб все още се мълчи?

• Емоциите. Макар че все повече се говори за тях. За женската цикличност, за сложния танц на хормоните, за болката, за загубата, за спонтанните аборти, за смъртта, за премълчаването на позиция или мнение, за слабостта, за уязвимостта…

2. Защо е важно да говорим за уязвимост, тъга, болка и провал – не само за успехите?

• За да се разбираме по-добре като човешки същества, за да може да се осъзнаваме отвъд егото, да усетим какво е то – емпатия, съпричастност, смирение (не да си примирен и навел глава, а да си С Мир в себе си, с околните)

3. Има ли тема, която дълго си премълчавала, но днес вече говориш открито за нея?

• Да, тази за смъртта.

Част V: Пътят, промяната, женската сила

1. Промяната е била често твой спътник – какво научи от нея?

• Всичко. На промяната дължа всичко, без промяна няма растеж, а растем до последния си дъх.

2. Танцът и ритъмът са важна част от твоя живот. Смяташ ли, че движението лекува душата?

• Определено! Категорично Да! Без движение, музика, танц, всичко за мен е застой и тишина. Душата обича да се рее и да се движи, също като тялото. Иначе няма живот.

3. Какво те учат конете – за доверието, за търпението, за свободата?

• О, те са вълшебни! Те те учат така дълбоко без думи, без условия, с тези прости правила от техния свят, точно тези на доверието, свободата и търпението, обичам ги тези учители. Много!

4. Какво е да си част от БагаТур – жена сред воини, духовност сред сила?

• Усещам дълбока благодарност за всичко, което съм придобила и съм развила като качества в школата, признателна съм, че животът ме срещна с БагаТур, цялата тази дисциплина, оправност и умения в голяма част дължа на школата. Да съм част от това е гордост и мисия, обич и привилегия. А жена сред воини и/или жени воини 😉, а духовност и сила има и в мъжете, и в жените на БагаТур.

5. Какъв съвет би дала на младите момичета, които се опитват да намерят себе си в свят, пълен с шаблони? Все пак масово всяко младо момиче се сравнява с моделите от социалните мрежи, а света навън е съвсем различен.

• Много, много ми е мъчно за момичета, които прибягват към естетичната хирургия за екстремно и кардинално разкрасяване, без сериозни предпоставки за това. Красиви като сълза момичета си слагат чужди тела, увеличават обема на устните си, преобразяват се без връщане назад. Там във външния вид не се крие „себе си“, себе си могат да открият в делата, които изпълват дните им. Моят съвет е да се опитват да се обграждат от добри хора и да вършат стойностни неща, да имат мисия, хоби и да вярват в себе си. Да се харесват, да не имитират, да се променят с достойнство. Много е сложно… Тази тема е много дълга.

6. Ако трябваше да опишеш женската същност с три думи – кои биха били те?

• Многообразие, ритъм, дълбочина.

7. И накрая – коя е темата, която никога не трябва да се замита под килима?

• Темата за вътрешния свят, емоциите, чувствата, това, което се случва вътре в нас. Ако се научим да го изказваме, да го обясняваме, да го извадим, но и да бъде разбрано, то тогава взаимоотношенията и всичко, което ни се случва ще бъде по-леко!

Разговорът с Поли Гънчева е за онези неща, които остават вътре в нас. За промяната, която ни движи напред. За хората, които остават до нас. И за необходимостта да бъдем честни със себе си.

Защото понякога най-голямата смелост не е да изглеждаме силни. А да си позволим просто да бъдем себе си.

Как да превърнем мечтите си в реалност?