Лазери над Амазония откриха 396 неизвестни структури
АВТОР: Руслана ПЕТРОВА
Под гъстата растителност се крият геометрични съоръжения, пътища и древни
обществени центрове. Учените изчисляват, че в региона може да има между 24 000
и 30 000 земни структури.
Какво още стои скрито под короните на Амазонската гора? И възможно ли е район, дълго възприеман като слабо населен преди европейската колонизация, да е поддържал общество от милиони хора? Ново изследване в Nature използва въздушно лазерно сканиране и разкрива мащаб, който археолозите досега не са могли да видят.
Дъждовната гора може да скрие път, площад или огромен ров за столетия. За лазерния скенер върху самолет обаче листата не са непреодолима преграда.
Ново изследване, публикувано на 29 юли 2026 г. в научното списание Nature, документира 432 древни земни структури в югозападната част на Амазония. Само 36 от тях са били известни предварително.
Останалите 396 са нови за археологическата карта.
Но именно оттук започва по-голямата история.
След комбиниране на новото лазерно сканиране с предишни археологически проучвания, сателитни изображения и радиовъглеродни датировки екипът изчислява, че на територия от приблизително 183 000 квадратни километра може да има между 24 000 и 30 000 древни земни съоръжения.
Площта е около 1,6 пъти по-голяма от България.
А в периода, когато културата е достигнала предполагаемия си демографски връх – приблизително между 100 и 300 г. сл. Хр. – учените оценяват населението на региона на между 1,25 и 3 милиона души.
432 структури се появяват под гората
Лазерното изследване е извършено през 2024 г. в бразилските щати Акри и Амазонас. Самолетът е прелетял по маршрут с обща дължина около 4430 километра, а сканираната площ достига 4497 квадратни километра.
Учените използват LiDAR – Light Detection and Ranging. Системата изпраща огромен брой лазерни импулси към земята и измерва времето, за което отразената светлина се връща обратно към сензора.
Част от импулсите преминават през пролуките между листата и достигат почвата. След компютърна обработка растителността може виртуално да бъде отстранена и да се получи релефен модел на терена.
Точно върху него изплуват формите, които човешкото око трудно би забелязало от земята – ровове, насипи, квадрати, кръгове, многоъгълници и следи от древни пътища. Важно уточнение: лазерът не е „видял“ 30 000 структури.
Директно са документирани 432. Между 24 000 и 30 000 е научна оценка, получена чрез статистическа екстраполация на резултатите към значително по-голямата предполагаема територия на културата.
Разликата е съществена.
Някои от рововете са широки 13 метра и дълбоки 5 метра
Това не са драскотини в почвата.
Изследваните геоглифи представляват геометрични пространства, очертани с големи ровове и насипи. Обичайната им площ варира приблизително между 0,35 и 14 хектара, а най-големият известен обект достига почти 50 хектара.
При някои от съоръженията рововете са широки между 9 и 13 метра и могат да достигнат около 5 метра дълбочина. Често от тях излизат пътища. На места няколко отделни геометрични структури образуват по-големи комплекси.
Техният мащаб означава едно много практично нещо: изграждането им е изисквало организиран труд. Стотици хора е трябвало да изкопават огромни количества почва, да оформят насипите, да поддържат пространствата и да изграждат връзките между тях.
Това е една от причините учените да разглеждат района не като сбор от случайно разпръснати малки селища, а като част от значително по-организирана културна система.
Цивилизацията Aquiry заема територия от около 183 000 кв. км
Авторите използват името Aquiry за културната област, свързана с характерните геометрични земни съоръжения в югозападната Амазония.
Новите данни разширяват предполагаемата ѝ територия от около 60 000 до приблизително 183 000 квадратни километра. Тя обхваща райони в днешна Бразилия и части от съседната югозападна Амазония. Геоглифите, свързвани с тази култура, са изграждани в продължение на много векове – приблизително между 600 г. пр. Хр. и 850 г. сл. Хр.
Това също е важно: не всички десетки хиляди предполагаеми съоръжения са били построени едновременно и не всички принадлежат към една и съща фаза.
Изследователите смятат, че около две трети от очакваните структури могат да бъдат свързани с периода на Aquiry. В региона има и по-късни селища и земни съоръжения, включително от времето след 1000–1200 г. сл. Хр.
До 3 милиона жители – но това не е преброяване на населението
Числото от 1,25 до 3 милиона души е най-впечатляващата част от изследването и едновременно с това тази, която изисква най-внимателно обяснение. Археолозите очевидно не разполагат с преброяване на населението отпреди близо 2000 години. Оценката е модел.
Изследователите определят периода между приблизително 100 и 300 г. сл. Хр. като времето с най-голямо припокриване на използваните археологически обекти. След това оценяват колко от земните съоръжения вероятно са функционирали едновременно и колко души биха били необходими за тяхното изграждане и поддържане.
Като работна стойност е използвана средна общност от около 300 души на активно съоръжение. При различните сценарии резултатът дава население между приблизително 1,25 и 3 милиона жители.
Самите автори подчертават несигурността на тези изчисления. Числото е оценка на вероятния мащаб, а не доказана точна численост. Това обаче не обезсилва основния резултат: гъстотата на археологическите следи е значително по-голяма, отколкото по-старите модели допускаха.
Не са открити 30 000 „градове“
Другата важна граница минава през думата „град“. Геоглифите не трябва автоматично да бъдат представяни като 30 000 изгубени града. Голяма част от обектите вероятно са представлявали обществени, церемониални и политически пространства, а не постоянно населени градски центрове в съвременния смисъл.
По-ранни археологически проучвания в Акри също сочат, че много от геометричните съоръжения са били използвани за ритуали и социални събирания. Някои са били свързани с пътища, други са стояли относително изолирано, а около тях са съществували обработвани територии и селища.
Следователно картината прилича повече на обширна мрежа от общности с общи архитектурни и културни традиции, отколкото на един мегаполис, скрит под гората.
Амазония не е била непокътната пустош
В продължение на десетилетия в популярната представа Амазония често е описвана като природна среда, която преди пристигането на европейците почти не е била променяна от човека.
Археологията отдавна усложнява тази картина.
Още преди новото LiDAR изследване в западната част на Бразилия са документирани над хиляда земни структури, а изследване от 2024 г. регистрира 1279 обекта само чрез анализ на достъпни обезлесени райони и сателитни изображения.
Новите резултати не откриват за първи път факта, че в Амазония са съществували големи организирани общества. Те показват колко сериозно може да сме подценявали мащаба им.
Гъстата гора има парадоксален ефект върху археологията. Тя запазва част от древните структури, но едновременно ги прави практически невидими. Дълго време археолозите са намирали геоглифи най-вече там, където съвременното обезлесяване вече е премахнало растителността. LiDAR променя тази зависимост.
Гората днес може да носи следи от хора отпреди 2000 години
Откритието има значение не само за археолозите. Хората, живели в региона, са обработвали земя, отглеждали са растения, изграждали са пътища, разчиствали са пространства и са управлявали части от гората в продължение на поколения.
Фитолитни изследвания от археологическите обекти дават доказателства за отглеждането на царевица и тикви, а данните сочат използване и на други култури. Продължителното човешко присъствие може да е оставило наследство в състава на растителността, почвите и разпространението на определени видове.
Затова авторите стигат и до по-голям въпрос.
Ако подобна концентрация на неизвестни земни съоръжения бъде открита и в други части на Амазония, може да се наложи преоценка не само на предколумбовото население, но и на степента, в която древните общества са променяли гората и нейната екология.
Изследването дори посочва, че при достатъчно голям ефект тези данни биха могли да имат значение за някои модели на миналия глобален климат. Засега това е хипотеза, която зависи от бъдещи открития, а не установен резултат за цяла Амазония.
Най-голямата част от археологическата карта може още да липсва
Новото проучване обхваща огромна територия от човешка гледна точка – близо 4500 квадратни километра. Но спрямо цяла Амазония това е малка площ.
Дори вътре в предполагаемата зона на Aquiry учените са сканирали само част от терена систематично. Именно затова между директно намерените 432 структури и прогнозните 24 000–30 000 има огромна разлика.
Не знаем дали следващите сканирания ще потвърдят горната граница на прогнозата. Знаем обаче нещо друго. Само една LiDAR кампания добави 396 неизвестни археологически структури към картата.
И ако статистическият модел е дори приблизително верен, под една от най-гъстите гори на планетата все още лежи археологически пейзаж, от който науката е видяла само малка част.
ИЗТОЧНИЦИ
Nature – оригиналното научно изследване от 29 юли 2026 г.:
Over 20,000 precolonial earthworks in the Southwest Amazonia
Nature – научно резюме на резултатите:
Amazonian earthwork survey indicates ancient population was much larger than thought
Nature Portfolio – официално съобщение за изследването:
Archaeology: Aerial imaging uncovers scale of Amazonian civilization
University of Helsinki – информация за по-ранните изследвания на геоглифите и тяхната функция:
Researchers may have found out the meaning of ancient geometric earthworks in southwestern Amazonia
