Какво е Ad Hominem?

Какво е Ad Hominem?

В най-грубия превод Ad Hominem е „Лична атака“.

Ad hominem (на латински „към човека“), съкратено от argumentum ad hominem, е термин, който се отнася до няколко вида аргументи. Повечето от които са грешни. Обикновено този термин се отнася до реторична стратегия. При нея говорещите атакуват характера, мотива или някакъв друг атрибут на лицето, който води аргумент. Вместо да атакува същността на вашия аргумент.

Това избягва истинския дебат, като създава отклонение към някакъв неуместен, но често силно натоварен въпрос.

Най-честата форма на тази грешка е:  „А"  прави твърдение, "B" твърди, че "A" притежава свойство, което е нежелано, и следователно "B" заключава, че аргументът е грешен.

Валидните типове аргументи ad hominem обикновено се срещат само за специализирана философска употреба. Те обикновено се отнасят до диалектическата стратегия за използване на собствените вярвания и аргументи на целта срещу тях. Като същевременно не се съгласява с валидността на тези вярвания и аргументи. Аргументите ad hominem са изследвани за първи път в древна Гърция. Джон Лок разширява изследването на аргументите ad hominem през 17 век. Много съвременни политици рутинно използват атаки ad hominem, които могат да бъдат капсулирани в унизителен прякор за политически опонент. Такъв пример можем да ви дадем при Доналд Тръмп, чиято стратегия е да срине авторитета на опонентите си.

История на фразата Ad Hominem…

Различните видове аргументи ad hominem са известни на Запад поне от древните гърци. Аристотел, в своя труд “Софистични опровержения” , описва подробно погрешността на поставянето на питащия, но не и на аргумента, под контрол. Неговото описание било малко по-различно от съвременното разбиране, отнасяйки се до клас софистика, която прилага двусмислено формулиран въпрос за хората към конкретен човек.

Правилното опровержение, пише той, не е да се обсъждат качествата на личността ( solutio ad hominem ), а да се обърне внимание на първоначалната неяснота. Много примери за древни не-погрешни ad hominem аргументи са запазени в произведенията на философа пиронист Секст Емпирик. В тези аргументи концепциите и допусканията на опонентите се използват като част от диалектическа стратегия срещу тях, за да демонстрират несъстоятелността на собствените си аргументи и допускания. По този начин аргументите са насочени към човека ( ad hominem ), но без да се атакуват свойствата на индивидите, които правят аргументите.

Tози вид аргумент е известен още като „аргумент от ангажимент“.

Италианският учен Галилео Галилей и британският философ Джон Лок също изследвали аргумента от ангажираността, форма на аргумента ad hominem, което означава изследване на аргумент въз основа на това дали е верен на принципите на лицето, което носи аргумента. В средата на 19-ти век започва да се оформя съвременното разбиране на термина ad hominem, с широкото определение, дадено от английския логик Ричард Уотли. Според Уотли аргументите ad hominem са:

„Насочени към особените обстоятелства, характер, откровени мнения или минало поведение на индивида.“

С течение на времето терминът придобива различно значение. До началото на 20-ти век се свързва с логическа грешка, при която дебатиращият, вместо да опровергае аргумент, атакува опонента си. Този подход също е популяризиран във философските учебници от средата на 20-ти век и е оспорен от австралийския философ Чарлз Леонард Хамблин през втората половина на 20-ти век. В подробна работа той предположил, че включването на изявление срещу човек в аргумент не го прави непременно грешен аргумент, тъй като тази конкретна фраза не е предпоставка, която води до заключение. Докато критиката на Хаблин не била широко приета, канадският философ Дъглас Н. Уолтън изследвал още повече погрешността на аргумента и използването му – ad hominem. В днешно време, освен в рамките на специализирани философски употреби, използването на термина ad hominem означава пряка атака срещу характера и етноса на човек, в опит да се опровергае аргумент.

Например:

Има спор и човекът използвайки тази техника, може да каже:

“Ти нямаш моето образование, че да ми даваш съвети или да си компетентен.”

Не всеки може да си позволи висше образование, но това не означава, че не е интелигентен или няма опит в работата си или в личния си живот и начина на комуникиране.

Ad Hominem като техника за манипулация

Как да използваме тази манипулативна техника и как да се предпазим, когато я ползват срещу нас? Това са въпросите, които докато четете тази статия ще ви дойдат на ум. Време е да получите отговори…

В ерата на post-truth темата за манипулациите и манипулативните техники придобива все по-голяма важност. От значение вече е да можем да разпознаваме поне най-базовите начини за промяна на чуждото мнение.

Аргумент Ad Hominem (аргумент срещу човека/личността) е един от най-често използваните похвати при спорове (и не само) в днешно време и съответно един от най-често споменаваните. Когато става дума за манипулативно внушаващо въздействие върху аудиторията или върху опонента в дискусията. Без значение дали спорът е очи в очи или онлайн.

Наблюдаваме аргумент ad hominem, когато заключението на опонента се отхвърля само въз основа на някаква негова личностна характеристика. Това е ситуация в която критикуваме не самия аргумент, а човека, който го изказва. Критикувайки личността, ние минимизираме качеството на самия аргумент.

Разбира се, това е манипулативна техника. Тя обаче си заслужава съответното внимание по ред причини. От факта, че се използва твърде често, пред възможността да бъде използвана срещу нас самите, та до ролята ѝ когато водим сериозен спор и ad hominem действително може да ни влезе от полза.

Терминът Argumentum ad hominem е въведен от древноримските ритори в тяхната класификация на способите за убеждаване на аудиторията. Първоначално е означавал обръщане към емоциите, предрасъдъците и убежденията на слушателите, което не противоречи на принципите на ораторското изкуство.

Най-лесно можем да разберем същността на ad hominem, когато видим логическата му форма:

1. Лицето А формулира твърдение Х.
2. За лицето А е известно нещо, описващо го в лоша светлина.
3. Следователно твърдението Х, изказано от А заслужава да бъде подложено на съмнение или директно да бъде отхвърлено.

Тази техника има няколко основни разновидности:

• Ad personam (към личността) – Критика към личността на опонента, което дискредитира твърдениетo.
• Ad hominem circumstantiae (към обстоятелствата) – Дискредитиране на позицията на опонента, чрез обстоятелствата, които заобикалят самото твърдение или изказаното в твърдението.
• Ad hominem tu quoque (“и ти също”) – Дискредитиране на изказаната позиция от опонента чрез посочване на факта, че той сам действа в разрез с изтъкваните от него аргументи.

Ако се замислим, със сигурност ще открием случаи, в които самите ние сме се възползвали от някоя от тези техники. И това е напълно нормално.

Ad Hominem понякога не е лоша, особено в моментите, когато ние трябва да нападнем словесно някого…

Погрешно е да смятаме, че понеже става въпрос за манипулативна техника, тя не трябва да се използва, лоша е и като цяло е неморална. Ние така или иначе в ежедневната си комуникация с останалите хора използваме разнообразен асортимент от техники за убеждаване, като някаква част от тях определено са манипулативни. Въпросът е да се определи границата. 

Както видяхме, още римляните са споменали, че тук става въпрос за въздействие върху емоционалните апели. Ако искате да употребявате ad hominem по успешен начин, постарайте се да го превърнете и в средство за въздействие върху рационалната мисъл. Най-добре е ако накараме публиката да се замисли защо опонентът ни е изразил тази теза. Така сме засегнали и емоционалното и усещането за логика и мисъл у човека, който ни гледа. 

Друг модел за действие е да дискредитираме опонента си, изтъквайки неопитността или некомпетентността му по темата.

Или дори липсата на ясен поглед върху нещата. Тук запасът на манипулаторите включва всякакви умалителни форми, патронизиране на опонента, изтъкване на засрамваща го информация и т.н. Друг ефект от използването на тази тактика е вбесяването на противника. Трябва да имаш много здрави нерви, за да издържиш някой да те обстрелва и да останеш спокоен. Понякога даже това е напълно целен подход – изнервеният противник допуска грешки и губи доверие в очите на публиката. В най-оптималния случай (за атакуващия) опонентът ще заприлича на ядосано момче, както и атакуващият го описва. 

Ad hominem може да се ползва и за оборване на твърдения или поне като прелюдия за това. Самото използване на фразите:

“Всъщност това не е така.”

или

“Всъщност въобще не си разбрал.”

Което ни дава дава път да изразим своята версия, вмъквайки лек присмех към наивността, липсата на професионализъм, липсата на опит и т.н. на опонента ни, който по погрешен начин предава нещата. 

Всичко описано до момента е форма на манипулация. Също така е и просто похват на оратора, умел финт, с който си връща преднината или обръща настроенията на публиката. Основното, което трябва да запомним, ако използваме ad hominem е, че се опитваме да убедим публиката в правотата си, а не човека, с когото спорим. Ако искаме да убедим него/нея, използването на подобни техники е неподходящо и дори ще го/я настроим срещу себе си. 

Нека се отърсим и от идеята, че не е важно откъде идва информацията или тезата, която се лансира. В такива случаи аргумент ad hominem ни дава “сито”, през което да пресеем важното от евентуалните скрити намерения или да открием пропуските. Както фактът сам по себе си не е пълен, когато е лишен от заобикалящия го контекст, така и личността, изказваща мнение/информация/аргумент е от значение. Това, разбира се, не означава, че ad hominem е необходим и нужен похват, който трябва да се използва задължително. Той е просто техника на комуникацията, чрез която минимизираме влиянието на аргументите, изказани от наш опонент. Като изцяло от нас зависи дали и как ще се възползваме от това.

Погрешно е обаче да се възползваме изцяло и само от тази техника, когато искаме да оборим противниковата теза/аргумент.

Най-малкото, само това не би било достатъчно (поне в повечето случаи) да спечелите спор или да убедите околните в правотата си. Още повече, при умел противник, който да разкрие какво правите, може да се окажете в по-слаба позиция и собствените ви аргументи ad hominem да се обърнат срещу вас. 

Когато се използва тази техника, погрижете се да покажете ясно защо изказаното от вас има връзка върху темата, по която се спори, а не е безцелно обиждане на противника. Не повишавайте тон! Използващия техниката ще го направи, за да се почувства доминантен в ситуацията, но усещайки, че не реагирате като него ще се смути.

Ако пък комбинирате рационални аргументи с манипулативни техники, като тази, ще създадете стабилна основа за позицията си. Така лекото дискредитиране на противника, редувано със солидни тези, може да ни даде желаното преимущество.

Когато се отбраняваме

Как да се справим, ако срещу нас използват аргумент ad hominem и се опитват да ни приложат всички тези неприятни финтове? Най-простото решение е да изтъкнем, че противникът няма аргументи срещу доводите ни и затова в безсилието си атакува нас самите. Това би подействало, ако сме по-симпатични на публиката или ако противникът действително се възползва само от аргументи срещу личността ни. 

Друг начин да обърнем нещата е като сами използваме ad hominem по познатата система “присмял се хърбел на щърбел”. Това ще подейства, ако не сме решили да заемем моралната висина и не сме се зарекли тържествено, че няма да използваме манипулативни техники. Ако хората очакват от вас да не ползвате подобни техники, а вие го направите, те ще се почувстват предадени, а вас ще сметнат за слаби. 

Трети начини е да признаете това, в което ви обвиняват, или поне да признаете възможността то да е вярно, но да попитате каква е връзката с конкретната тема, която се обсъжда. След това се връщате към обвинението в използване на ad hominem поради липса на по-добър аргумент в защита на другата теза. 

Каквото и да изберете, бъдете уверени в себе си и покажете тази си увереност на околните. Най-добрата защита срещу нападки е да ги посрещнеш смело и да покажеш, че не те е страх от тях. Тогава, дори и да са верни, те няма да могат да те засегнат.

Автор: Радост Филипова