Дива адаптация заплашва човечеството!?
Дивите животни се адаптират към градския живот по изненадващо хитри начини! Защо мечките знаят кога идва камиона за боклук, лисиците се научиха да гледат в двете посоки, преди да пресекат улицата, а свраките могат да развързват въжета. Всичко това е адаптация заради човешкият фактор, който навлиза още повече в дивите местообитания.
На пръв поглед това е сцена, която се разиграва всеки ден в градовете по цял свят.
В много градове из Англия, България и Франция дивите лисици се разхождат необезпокоявани, обичащи да похапват от контейнери и да вземат храна от хората. В САЩ черните мечки, енотите, койотите и опосумите са станали толкова нормална гледка, че хората вече не им обръщат внимание. В Ню Йорк, соколът скитник се е адаптирал толкова успешно, че от години гнезди по високите сгради и е по-обичайна гледка от гълъбите в парковете.
В Испания енотовидното куче се е размножило толкова много, че популацията е повече от уличните котки и кучета.
Още през 2020 г. преглед на 83 проучвания на градската дива природа на шест континента включително и в Европа установи, че 93% от бозайниците живеещи в градовете се държат различно от своите връстници в селските райони.
Повечето от тези животни от дневно активни стават през нощта, за да избягват хората. Те също така разшириха естествените си диети, за да включат човешки храни. Колкото повече разбираме животните, живеещи сред нас, казват еколозите, толкова по-добре можем да се разбираме с тези градски новодошли.
Дивите животни се изправят пред предизвикателството да се адаптират към този нов и често неприятелски за тях свят. Вместо да бъдат изолирани, обаче, те сякаш разработват стратегии за оцеляване, които включват умение за адаптация към градската среда.
Ето някои примери:
Лисиците в Лондон
Както вече ги споменахме по-горе в текста, в градовете като Лондон, лисиците са успешно адаптирали своето поведение към градската среда. Те използват обществените зелени площи и паркове за лов на гризачи и птици. Този вид са толкова добре приспособими, че нямат никакви притеснения да влизат в къщите на хората. Дори обичат да ядът от ръцете им, да ядът хранителни останки и не им пречи да ровят в кофите за смет.
Птиците в Ню Йорк
Този град е мегаполис и е изключително населен от животни и хора. Но знаете ли, че гълъбите са един от най-разпространените градски видове птици? Лесно адаптивен вид, хранещ се с всякакви хранителни отпадъци. Без проблем са успели да изградят свои гнезда върху сгради и други части на градската инфраструктура. Те стават толкова многобройни, че са вече и вредни за човешкия фактор в града. Интересното е, че наличието на гълъбите и това, че те са затлъстели и са по-лесна плячка, един хищник също процъфтява. По последни данни през 2023 г., дадени от университета в Оксфорд популацията на соколът скитник е над 120 % от началото на 2000 г. Това е доказателството, че тази уникална хищна птица е предпочела да напусне дивите си местообитания и да се адаптира към шумната и много динамична градска среда, за да ловува по-лесно и да отглежда поколението си по-успешно.
САЩ – Градски мечки
Появата на градските мечка в САЩ и най-вече в град Ашвил, но и на други места е световно известен феномен. Ако може да се нарече така…
Мечките са принудени да оцелеят. Промените в местообитанията им, изкушаващите храни, които се предлагат кофите за смет, домовете и магазините на хората, както и това, че жителите на градовете сами приемат присъствието на дивите животни за нормално са фактори този вид да се чувства добре в такава среда. Тези изброени факти увеличили популацията на черна мечка в Северна Америка до близо 800 000. В същото време разрастващи се градове и предградия са погълнали големи участъци от местообитания на мечките. Това оставя на животните малък избор, освен да се адаптират да живеят с човешки съседи.
Това е феномен, който се случва в градските райони в САЩ и по света и не е уникален за черните мечки. Много бозайници, които ядат голямо разнообразие от храни, се местят и променят поведението си. Някои усвояват умения за оцеляване в градски условия.
Други проучвания рисуват по-малко двусмислена картина
Подобно на мечките в Ашвил, градските мечки Невада и Монтана ( САЩ ) тежат повече и имат повече малки. Интересно разкритие е, че малките им рядко оцеляват, което води до намаляване на нетната популация. Виждането на дебели мечки с куп малки може да създаде впечатлението, че градският растеж и разрастването на предградията са от полза за животните, но реалността е различна. Вредната храна уврежда организмите на малките мечета и те умират млади от диабет, липса на калций и др.
Но не е вярно, че хората и мечките винаги живеят в хармония!
Дори в непредубедения град Ашвил, където мечките са убили немалко домашни любимци и са ранили доста хора през последните години. Навсякъде по света има жалби към органите на реда за набези от този голям и много умен бозайник.
За да научат как жителите могат безопасно да съжителстват с необузданите си съседи, учените от BearWise ,планираха експеримент инициатива, която скоро ще стане национална. Тя е да насърчава практики, свързани с мечките, като държане на домашни любимци на каишка, обезопасяване на боклука, премахване на хранилки за птици и недоближаване или хранене на животните. А други два квартала няма да получат образователни материали и ще служат като контролни експерименти.
Чрез проследяване на мечки с радио нашийници във всичките четири квартала, учените се надяват да научат дали популяризирането на най-добрите практики на BearWise променя поведението на жителите и намалява броя на сигналите за безпокойство. В град Дуранго изследователите направиха ” крачка напред ” и раздадоха повече от хиляда кошчета за боклук, устойчиви на мечки. Домовете, които са използвали резервоарите, са имали 60 процента спад в проблемите .
Но се появил още един голям пробелм… Някои хора искат мечки в задните си дворове!
Много жители на различни градове в цяла Америка са направили специални хранилки за мечки. в тях тре поставят различни видове плодове, зеленчуци, тестени изделия и месо, за да може да наблюдават как черните мечки идват в дворовете им и си похапват.
Рисковете тук са, че животните губят страха си към човека и стават опасни, както за себе си, така и за хората!
Койоти навсякъде
Докато черните мечки са завзели около половината от предишния си ареал и сега живеят в около 40 щата, койотите, произхождащи от Големите равнини, превзеха САЩ като буря през последните десетилетия. Сега те могат да бъдат намерени във всеки щат, с изключение на Хавай и повечето големи градове. Метрополисът, който е най-синоним на градския койот, е Чикаго , където живеят около 4000 от животните.
Стан Герт , еколог по дивата природа от Държавния университет на Охайо и Фондацията за дивата природа Макс Макгроу/ The Max McGraw Wildlife Foundation, започна да изучава койотите в Чикаго през 2000 г. . Mалко след като животните започнаха да се появяват там. Тогава Герт смяташе, че проектът му ще продължи една година. Повече от две десетилетия по-късно той все още го прави.
„Постоянно подценяваме това животно и способността му да се приспособява и адаптира. Те разширяват границите на това, което възприемаме като ограничения.“
“A най-добрия начин да живеем с животните – както за тях, така и за нас е да ги запазим диви! “
Добавянето към тяхната адаптивност е гъвкавата им диета. Койотите ядат почти всичко, от кожа на обувки до плодове. Те могат да се катерят дори по овощни дървета. Логично е, че койотите, живеещи в зелени площи в селскостопанско обработваем район, ще ядат предимно естествени храни, като зайци и гризачи. Тези, които живеят в градовете обаче, ще разчитат на храна, получена от хората. Включително боклук и дори домашни любимци. Но това често не е така, казва д-р Герт:
„Променливостта е основният модел. Хищника се променя, за да оцелее.“
Койотите имат талант да изкарват прехраната си почти навсякъде. Но дали те са генетично изградени за живот като градски жители, или бързо се адаптират, по техния класически лукав начин?
Може да е смесица – това, което д- р Кристофър Шел , градски еколог от Калифорнийския университет в Бъркли, нарича адаптивна пластичност. Това означава, че хищниците може да се възползват от присъщата си способност да се приспособяват към нови среди, като същевременно стават по-добри в живота в тях с течение на времето.
„Койотите, лисиците и чакалите са като система с изкуствен интелект, учат се по-бързо, отколкото хората са я създали и превземат света! ”
шегува се Шел.
Шел и Джули Йънг , биолог по дивата природа от Министерството на земеделието на САЩ, проучват как различни диети, давани на койоти в плен в Националния център за изследване на дивата природа в Милвил, Юта, могат да променят поведението на животните. Например, те ще сравнят група койоти, които ядат симулирана градска диета – с високо съдържание на въглехидрати и захар – с тези, които ядат по-естествена диета с високо съдържание на протеини. Тяхната хипотеза е, че койотите, които ядат човешка храна, ще станат по-смели около хората, което се подкрепя от някои анекдотични доказателства.
„Ние следваме вековната поговорка „Ти си това, което ядеш.”
Споделя пред медиите Шел. Той и Йънг теоретизират, че хищник, който яде преработени зърнени храни, например, ще бъде по-гладен и ще търси храна много по-често от този, който яде заек или мърша за закуска. Въпреки че Герт не е доказал изцяло такава връзка при чикагските койоти, той отбелязва, че разчитането на човешка храна наистина води до повече конфликти с хората и техните домашни любимци, като намалява страха на кучетата от хората. На някои места, като например Южна Калифорния, 38 % от диетите на градските койоти се състоят от източници на човешка храна .
Смели миещи мечки
Подобно на койотите и мечките, миещите мечки се разпространяват из градовете на Северна Америка. През 2023 г. във Вашингтон, окръг Колумбия, изследователите на дивата природа Кейт Рицел и Травис Гало искаха да разберат през дали миещите мечки, живеещи в града, са по-смели и по-склонни да поемат рискове от тези в селските райони. Те измерват това, като наблюдават готовността на миеща мечка да изследва непознат обект – в този случай стръв, заровена в квадрат от дървени колове. Изследователите инсталираха повече от сто автоматични камери в града и селските райони на съседна Вирджиния. За 13 минути, градското животно измисля стратегия как да премине през препятствието и да вземе любимото си лакомство. Докато за енот от селски район са му трябвали няколко дни за да се престраши да се доближи до непознатия предмет и около едно денонощие да измисли стратегия как да вземе храната, която е скрита.
Когато зоологът Сара Бенсън-Амрам за първи път започна да изследва поведението и познанието на миещите мечки преди около десетилетие.
В края на краищата гъстоопашатите всеядни животни са икони на поп културата, шеговито наричани траш ( боклучави) панди.
Вместо това Бенсън-Амрам е шокирана да не намери почти нищо в научната литература. Няколко изследователи в началото на 1900 г. се опитаха да изследват умните животни, но се отказаха, когато субектите им продължиха да избягат от клетките си.
Досега, казва тя, изследванията й са потвърдили хитрата репутация на миещата мечка. В експеримент, наречен обратно обучение, тя представи миещи мечки, койоти и скунксове с кутия, оборудвана с бутон или крачен педал, който при натискане освобождава храна. След като животните разбраха как да получат храната, изследователите щяха да сменят бутоните и педалите, принуждавайки ги да променят стратегията си. Повечето миещи мечки решиха проблема през първата нощ , докато само един от шестте койоти се захвана с кутията – и то чак на 44-ата нощ на тестването.
След като койотът се чувстваше удобно да се занимава с обекта, той можеше да спечели наградата също толкова добре, колкото миещите мечки и скунксовете.
Градските койоти имат различна стратегия за оцеляване от миещите мечки, казва Бенсън-Амрам, сега в Университета на Британска Колумбия във Ванкувър. „Те постигат успех, като избягват хората, вместо да ги експлоатират.“
Проучването на Бенсън-Амрам подкрепя теорията, че някои градски бозайници разчитат на когнитивните си способности, за да се адаптират към градския живот и че когато се сблъскат с пречка, те могат да направят иновации на място.
Д- р Кели Ламбърт , поведенчески невролог от университета в Ричмънд, сравни мозъците на миещи мечки в плен през 2021 – 2024 г., за които е известно, че решават проблеми, с тези, които се смятат за по-малко иновативни. Тя установи, че иноваторите имат по-специализирани нервни клетки в своя хипокампус, център за учене и памет.
„Това нещо ме изуми! “
казва Ламбърт, чието изследване също установи, че мозъците на миещите мечки са повече като на приматите, отколкото на всеки друг вид. Но както в случая с койотите и много други градски животни, са необходими повече изследвания, за да се определи дали миещите мечки се развиват, за да станат по-умни.
Все пак Бенсън-Амрам е заинтригуван, че опитите ни да възпираме миещите мечки може да подхранват надпревара във въоръжаването на иновациите.
„Възможно е всъщност да създаваме по-умни животни, защото ги изправяме пред все по-трудни проблеми за решаване.“
Чакали по кофите
Диви прасета присичат по пешаходни пътеки
В в гр.Хайфа, Израел дивите прасета са новото нормално. Те до такава степен са свикнали с градските нрави, че са се научили, че автомобилите им дават път ако пресичат на пешаходна пътека. Често чакат, заобиколени от хора, които се опитват да пазят все пак някаква дистанция от тях.
Бобри по улиците
В изчистените от замърсявания реки, чийто проект влезе в сила от 2019 г до сега, се появяват бобри. Населението е много щастливо от тези уникални животни, но с годините забелязват как големия водолюбив бозайник харесва градските разходки. В Санкт Петербург често може да срещнете бобри, които присичат улиците и не се притесняват от човешкото присъствие.
РУ не ми дава да кача линк от инстаграм
Чакали на разходка
В България доста чакали обичат да се разхождат вечер из селата. Лесно достъпната храна, спокойствието от липсата на движение по улиците ги карат да се чувстват доста по-смели и да занижат вродената си плахост към човека.
В Израел имат подобен проблем, но доста по-голям. Животните се появяват и през светлите части през деня. Вече са свикнали до толкова с хората и писъствието им, че не се притесняват да се разхождат в парковете и дори да вземат храна от хората.
Доскоро градската дива природа беше предимно игнорирана в научните изследвания. Това отчасти се дължи на факта, че такива видове се считат за вредители, които не заслужават вниманието ни – или изобщо не са диви животни.
„Живеем на планета, която бързо се урбанизира, и е глупаво да кажем: „О, не ни е грижа за животните в градските пейзажи!“
Това казва в интервю Сет Магъл , директор на Института за градска дива природа в зоологическата градина Lincoln Park в Чикаго.
„Независимо дали ни харесва или не, ние живеем с дивата природа.“
Стратегии на животните за адаптация:
- Промяна на Хранителните Навици: Дивите животни често променят своите хранителни навици, за да включат храна, която е лесно достъпна в градската среда, като например отпадъци или хранителни продукти, които се предоставят от хората.
- Нощно Животно: Някои видове променят активността си, предпочитайки да са активни през нощта, когато нивата на трафика и хората са по-ниски, което им позволява да се движат по-свободно.
- Използване на Градските Структури: Дивите животни използват сгради, мостове и други градски структури за гнездене и скривалище.
- Приспособяване към Замърсяванията: Някои видове животни изграждат устойчивост към замърсяванията, като се адаптират към високите нива на шум и въздушно замърсяване.
Автор: Радост Филипова
