Най-яростните кралици от средновековието
Разумни, упорити и готови да запазят властта на семейството си на всяка цена, тези страхотни жени оставиха своя отпечатък в историята
По време на бурното, обхванато от зарази, интриги и убийства Средновековие, кралете доминирали в западния свят. Те водели войни, сключвали съюзи и агресивно държали властта си на всяка цена. Но скрити от историята, няколко силни кралици са използвали своите изключителни умения, политическа проницателност и упоритост, за да упражняват власт по неочаквани и често катастрофални начини. Сред тях няколко са служили като регенти на своите непълнолетни синове, внуци и правнуци. Друга се жени не за един, а за двама влиятелни крале и е помагал в управлението на техните кралства (преди да се разведе с тях). Трета управлявала, когато нейният непоколебим съпруг-крал не можел.
Ето техните увлекателни истории.
Кралица Брунхилда от Австразия
Родена около 543 г. сл. н. е., Брунхилда е вестготска принцеса, която през 567 г. се омъжила за франкския крал Зигеберт I, ставайки кралица на Австразия. Държавата обхващала части от днешна Северна Германия, Франция, Белгия, Холандия и Люксембург. Но Брунхилда е имала някои объркани семейни отношения. Нейната по-голяма сестра, Галсвинта, която се е омъжила за полубрата на Зиберт– Чилперик, била брутално убита по искане на любовницата на Зиберт, лейди Фредегунд. Това вбесило кралицата и тя започнала 40 години жестока война за отмъщение.
След като крал Зигеберт е убит около 757 г. (вероятно по заповед на Фредегунд) и Брунхилда била хвърлена в затвора в Руан. След по-малко от година тя успяла да се върне в Австразия, където малкият ѝ син Чилдеберт II е провъзгласен за крал. Така тя управлявала като регент, като по същество се преврърнала в силата на Австразия зад трона. Наред с други неща, умната лидерка ремонтирала стари пътища, строяла църкви и абатства, изградила укрепления и преструктурирала армията и данъчната система.
Когато Чилдеберт II умира през 595 г. на 26-годишна възраст, Брунхилда възобновила контрола като регент на двамата си внука. Но не била любяща баба… Политически безмилостна, тя занимавала любимия си внук с наложници, за да не се ожени и да предизвика нейната власт.
Това обаче най-накрая я застигнало. През 613 г. синът на нейния дългогодишен съперник Фредегунд обвинил почти 80-годишната кралица в убийството на 10 франкски крале. Поради това я осъдил на смърт. Говори се, че тя била завързана за 5 коня и останките ѝ били изгорени, без да е останала следа от одухотворената кралица.
Кралица Елинор от Аквитания
През 1137 г. бащата на 15-годишната Елинор от Аквитания починал, завещавайки ѝ огромното херцогство Аквитания. И точно така тя станала най-могъщата, най-красивата и най-подходящата млада жена в Европа от 12-ти век. Тя станала кралица на двама крале: Луи VII от Франция през 1137 г.. Когато този брак се проваля, 15 години по-късно се е оженила за Хенри II от Англия, с когото тя в крайна сметка също се развежда. Известна със силна воля и капризите си, тя участвала активно в управлението на всяко кралство и ловко владеела собствените си владения.
Истинската твърдост на Елинор обаче идвала, след като тя застанала на страната на децата си срещу втория си съпруг в бунт и Хенри я арестувал. Тя прекарала повече от десетилетие под домашен арест в Англия, невидима и безсилна. Но когато той умрял през 1189 г. и нейният син Ричард Лъвското сърце станал крал, тя поема най-голямата политическа роля в живота си. Действайки като регент, когато той тръгва на Третия кръстоносен поход тя успешно запазила кралството непокътнато.
Когато тя починала през 1204 г. в манастира във Фонтевро, монахините написали в своята некрология:
“Тя беше кралица, която надмина почти всички кралици в света“.
Кралица Бланш от Кастилия
Бланш Кастилска, внучката на Елинор от Аквитания, получила тежък удар, когато нейният съпруг, френският крал Луи VIII, умира през 1226 г. Техният 12-годишен син, крал Луи IX (Свети Луи), бил твърде млад, за да управлява, така че тя служила като регент в продължение на 14 години. Потушавала бунтове, борила се с териториални спорове и участвала в открита война, за да подкрепи правата на сина си, както и да насърчи обединението на Франция. Естествено това е било с цел да запази собствената си роля в свят, който не подкрепя жена владетел. Когато Луи IX навършил пълнолетие през 1236 г., тя му дала мирно, процъфтяващо кралство, но останала до него като яростен поддръжник и съветник.
Но може би най-големият ѝ триумф се случил, когато вече е била на 60 години през 1248 г. и Луи тръгнал в кръстоносния поход, оставяйки я отново да управлява кралството. Когато той бил победен и хвърлен в затвора, тя поискала откупа му. Тя също подписвала закони, председателствала заседанията на съвета и се грижела за бедните в Париж. Когато умира през 1252 г., Луи губи не само майка си, но и най-големия си поддръжник. След това Франция губи много от възхода си.
Кралица Маргарет Анжуйска
Силна воля, решителна и красива, Маргарет Анжуйска се омъжила през 1445 г. за психически нестабилния крал на Англия- Хенри VI. Тя е била част от примирието по време на Стогодишната война между Франция и Англия. Когато Хенри VI изпаднал в кататонично състояние, неговият братовчед херцогът на Йорк бил обявен за регент на мястото на Маргарет, която лобирала за това. В крайна сметка кралят възвърнал умствената си острота и херцогът бил отстранен като регент. Това довело тлеещата борба между родовете Ланкастър и Йорк до точка на кипене, станала известна като Войните на розите.
По време на тази гражданска война несломимата кралица била решена да защити правото на своя син, Едуард от Ланкастър, да наследи трона. Въпреки това усилията ѝ в крайна сметка се провалили. Тя и нейните поддръжници били победени през май 1471 г. в битката при Тюксбъри. Едуард е убит, а тя пленена от йоркистите и държана няколко години в Лондонската кула. След като съпругът ѝ, който също бил пленен, умира в Лондонската кула (вероятно убит), новият крал на Франция Луи XI (неин братовчед) я откупил. Тя починала на 50 г. възраст.
Но тази решителна жена продължила да живее в четири от пиесите на Уилям Шекспир. В третата част на „Крал Хенри VI” той я описвал като:
„Вълчицата на Франция, но по-лоша от вълците на Франция! Чийто език е по-отровен от зъба на гадюката.”
Кралица Изабела I от Кастилия
Във времена, когато мъжете управлявали кралства и техните кралици се грижели за домашните въпроси, кралица Изабела царувала от страната на съпруга си цар Фердинанд. Известна със своята силна личност, решителност и готовност да взема трудни решения, тя помогнала за разработването на административни и правни реформи, които работели за рационализиране на правната система, засилване на кралския контрол върху Църквата и укрепване на властта на Короната. Тя и Фердинанд също подкрепили амбициозното пътуване на Христофор Колумб през 1492 г., което довело до европейското откриване на Америка и трагичното унищожаване на местните племена.
Като ревностна католичка, тя била решена да насърчава католицизма. Тя и Фердинанд подкрепили испанската инквизиция, която имала за цел да поддържа религиозно и социално единство чрез идентифициране и наказване на еретици, евреи и мюсюлмани. Както и за хора, които били приели християнството, но били заподозрени, че практикували предишната си вяра тайно.
Ирена от Атина
Известна като императрица Ирина, Ерине, тя била изключително властна, строга, вярна съпруга и регент и съ-управител със сина си, владетел от само себе си.
Известна е като единствен византийски император – жена, 797 – 802 г. Нейното управление накарало папата да признае Карл Велики като император на Свещената Римска империя. Настоявайки многократно, тя е първата жена свикала Седмия Вселенски съвет (2- ри Никейски съвет), възстановявайки почитанията на иконата във Византийската империя.
Елизабет Йоркска
Елизабет Йоркска е била съпругата на Хенри VII и първата съпруга кралица на Англия от династията Тюдор. Дъщерята на крал Едуард IV и Елизабет Уудвил, Елизабет Йоркска била родена в средновековна Англия през 1466 г. Елизабет била мила жена, водила щастлив и спокоен живот до смъртта на баща си, предизвиквайки ожесточен спор за трона. Тя е властвала с много спокоен тон и се е стараела да не оронва авторитета на краля.
Елизабет I на Англия
Елизабет I е един от най-известните и най-запомнени владетели, мъж или жена, в британската история. Нейното царуване видял ключови преходи в английската история – установявайки се в учреждението на английската църква и поражението на испанската армада например.
Управлението си младата кралица започва, като се заобикаля с доверени съветници, както декларира в първата си реч като кралица. Елизабет има многобройни кандидати за брак, но тя никога не се спира на някого. С напредването на възрастта нейната девственост става обект на прослава, която се въздига почти в култ, получил изражение в множество нейни портрети и литературни творби, написани в нейна чест.
Автор: Радост Филипова
