Докато Наполеон воюваше, сестра му покоряваше…
По-младата и любима сестра на Наполеон, Полин Бонапарт, избягвала политиката, избирайки живот на любовни приключения, дуели и драма. Тя остава в историята известна с любовните си връзки и красота.
Тайните за красотата на Бонапарт
Една от най-известните нейни картини е как позирала до бюст на брат си Наполеон в портрет на Робер Льофевр. Полин Бонапарт била известна с безупречният си външен вид и това как е отделяла много време и усилия, опитвайки се да го запази и подобри. Тя е била създател на модни тенденции и всички дами в двора са я копирали. Обичала скъпоценните камъни до безумие, Полин създала стотици дизайни на рокли с тях, и винаги ги носила с различни украшения с орнаменти. Скъпоценните камъни за нея били задължителна част от облеклото. Носели се даже слухове, че имала и такова бельо с пришити камъчета към него, за да очарова любовниците си.

Освен с вкуса си към камъни и декорации към дрехите си, тя станала известна и с това, че носела прозрачни рокли, които не оставяли нищо на въображението. Известна част от ежедневния ѝ режим за красота бил къпането в мляко, за да омекоти и избели кожата си. В един анекдот тя посетила дом на генерал, в който липсвал душ.
Без да се интересува от мнението на собствениците на дома, Полин поискала да се направи дупка в горния таван и помолила прислужник да излее млякото върху нея във ваната. Нея не я е интересувало, че в този дом не се къпели.
През тези години къпането все още било тема табу и тя скандализирала с това свое държание!
Полин Бонапарт, по-малката сестра на Наполеон, била любимата на брат си от седем братя и сестри. Само тя имала право да не участва в политическите му игри на власт. Докато нейните братя и сестри били принудени и поставени на тронове в цяла Европа, Полин гордо заявявала навсякъде:
„Не ме интересуват короните. Ако бях пожелала такава, брат ми щеше да ми даде най-хубавата! Но да съм роб на една държава не ми е по вкуса, за това оставих това на моите роднини. “
Родена в Аячо, Корсика, на 20 октомври 1780 г., тя е шестото от осемте деца на адвоката Шарл-Мари Бонапарт и Мария Летисия Рамолино. От малка избира живот на любовни приключения, вместо да променя политическата карта на Европа. Тя използвала красотата и дързостта си, за да покори дълга поредица от любовници и въпреки скандалите около себе си, спечелила възхищението на европейския бомонд като икона на стила.
„Малко жени са се наслаждавали повече на удоволствието да бъдат красиви! Тя живееше за да бъде красива и желана. Обичаше само себе си. “
Пише за нея френският генерал Луи Станислас де Жирарден.
За самия Наполеон тя била „най-доброто живо същество и единственото, което никога не иска нищо!“
Въпреки че често била лекомислена и безотговорна, Полин имала и лоялна и смела страна. Тя била единствената от неговите братя и сестри, която посетила Наполеон (и му помогнала финансово), когато той бил заточен на остров Елба през 1814 г. след неуспешната му военна кампания в Русия. По време на второто му изгнание на Света Елена, след поражението му при Ватерло, Полин дори поискала да прекара време с него на отдалечения остров в южната част на Атлантическия океан. Нямало сила, която да я спре да не направи това, което е желаела и тя го е казвала на всеки дръзнал да я спре.
Семейни богатства
Въпреки смъртта на баща им, когато била едва на пет, Полин израстнала в лоното на удобно семейство до ранните си тийнейджърски години. След това, през 1793 г., времената станали по-трудни: Брат ѝ Люсиен се забъркал в политически спор, принуждавайки семейството да избяга от Корсика за континенталната част на Франция. Веднъж в Марсилия, те изпаднали в затруднено положение. Същата година Наполеон си изградил име във военно отношение, започвайки кариерно изкачване, което значително щяло да подобри богатството на семейството му.
Полин никога не е имала формалното образование, каквото се очаква да имат жените с високо социално положение, за да си осигурят богат съпруг. На 15 години красотата ѝ била достатъчна, за да хване окото на военните другари на брат си. След една или две случайни срещи на приеми, тя се влюбва във ветерана от френската революция Станислас Фрерон. Заплетен с друга любовница (26 години по-възрастна от Полин), той бил отхвърлен от нейната майка. Жената усърдно искала дъщеря ѝ да има добро име.
Но ухажорите нямали край…
Веднъж Наполеон казал на един кандидат:
„Ходи си, докато не съм те убил.”
В крайна сметка брат ѝ я убедил да помисли за Шарл Льоклер. Те се оженили през 1797 г., а година по-късно се родил единственият син на двойката, Дермиде.
Съпруга, вдовица, принцеса
През 1801 г., за да потуши продължаващата революция в Saint-Domingue (в днешен Хаити) и да защити приходите на Франция от захар от нейната колония, Наполеон (сега първи консул) изпратил съпруга на Полин в Карибите, за да ръководи 23 000 френски войници. Полин и нейният син го последвали през 1802 г. Льоклерк постигнал първоначални победи срещу бунтовниците, водени от Тусен Л’увертюр.
Успехите на Льоклерк били краткотрайни. Подновените битки съвпаднали с избухването на жълта треска, която започнала да унищожава френските войски. На фона на упадъка на морала, Полин осигурила социално развлечение, като самата тя била винаги в центъра му. Възторжено и без капка свян тя организирала пищни балове и тържества, някои от които били кръщавани с гръмки тематични имена “Содом и Гомор”, “Калигулови нощи” и др.
Освен всичко това, тя имала и много по-смирени и добри дела, като това да превърне имението на семейството в полева болница. Льоклер призовал жена си да се върне във Франция, но тя отказала категорично. Съпругът й бил задължен да пише на Наполеон, че сестра му е избрала да следва съдбата на съпруга си за „добро или лошо“.
През ноември 1802 г. Льоклер умира от жълта треска и Полин и синът ѝ се завръщат във Франция.
Докато искрено скърбяла за смъртта на съпруга си, Полин скоро започнала романтични връзки с различни мъже. Нейният любовен живот винаги предизвиквал клюки, но те често били преувеличавани от роялистките врагове на Наполеон.
„Полин често беше посочвана от симпатизантите на Бурбоните като нимфоманка, която не се интересува дали нейният партньор или партньори са мъже или жени или, когато е в Хаити с Льоклер, дали са негови офицери или хаитяни, които се противопоставят на френската армия. Целта винаги е била да се навреди, като цяло, репутацията на нейния брат.“
Казва Флора Фрейзър , автор на Pauline Bonaparte: Venus of Empire .
Наполеон се насочил към имперската власт, знаейки че репутацията му трябва да бъде безукорна. Образът на любимата му сестра бил тясно свързан с неговия и затова той отново потърсил нов съпруг за Полин. Естествено не избрал кой да е, а много богатият принц Камило Боргезе. Присъствието му в семейството щяло да помогне на Наполеон да засили връзките с окупираната от Франция Италия . Те се женят през юни 1803 г.
Тиарата
Тиарата, принадлежаща на Полин Бонапарт, включвала житни класове, които били символ на изключителната ѝ красота. Тя ѝ била дадена с думите ” Колкото скъпоценни камъка има по класовете, толкова са вашите красиви качества!”

Основателят на френската къща за бижута Chaumet през 1780 г., Marie-Étienne Nitot бил официален бижутер на Наполеон и той изработил тиарата за любимата му сестра.
Тази диадема épis de blés от 1811 г. била изработена от злато и сребро и украсена с диаманти. Интересен факт е, че е продадена на търг през 2021 г. за повече от 850 000 долара.
Тя не спирала да я носи и е изобразявана на много картини именно с нея.

Първоначално Полин одобрила средиземноморския външен вид на 28-годишния принц, да не говорим за титлата принцеса, щедрата рента, собствеността и използването на прочутите бижута Боргезе. Но Принцесата скоро се разочаровала от съпруга си и бракът се влошил. Наред с други подигравки, тя започнала да го нарича „Неговият светъл идиот.“ И по този начин дразнела Наполеон с нападките към избора му.
Здравето на Полин започнало да се влошава. През 1804 г. принц Боргезе завел жена си в баните в Пиза, за да се възстанови, но не ѝ позволил да вземе със себе си сина си. Докато я нямало, шестгодишното дете получило треска и починало. Полин обвинила съпругът си, мислейки, че нарочно са убили детето ѝ. Тя убедила Наполеон да ѝ позволи да се върне в Париж, вместо в Рим с принц Боргезе. Презирайки съпруга си, тя отново намерила убежище в любовните авантюри с други мъже.
Безсмъртна красота
Малко след брака им Боргезе поръчал на Антонио Канова, най-великият неокласически скулптор на времето, да изобрази новата му съпруга. Художникът я виждал като митологичната внушаваща Диана, римската девствена богиня на лова и споделил тази своя идея с принцесата.
Полин се засмяла на такава неуместна идея, избирайки Венера, римската богиня на любовта. Озаглавен “Venus Victrix” (“Venus Victorious”), полученият шедьовър останал най-голямата претенция на Полин за слава. Като се сравнила с богинята Венера, вродената суета на Полин не можела да бъде по-очевидна. Но, както отбелязал Фрейзър, това също показало нейното:
„Пренебрежение към конвенциите и дори удоволствие от нарушаването на конвенциите“.
Решението на Полин да позира гола било известно по онова време за жена от нейното положение, но техническата виртуозност на скулптурата спечелила широко възхищение, когато скулптората била завършена през 1808 г. Гледана през нощта на светлината на факли, както препоръчвал Канова, гладко полираният мрамор на фигурата изглеждал като истинска плът. Днес формата на Полин продължава да учудва посетителите на Galleria Borghese в Рим.
Наполеон се опитвал да игнорира нетрадиционното поведение на Полин. Този избор контрастирал с мъжа, който бил обявен за император на Франция през 1804 г., наблягащ на „добрия морал“ и ограничавал правата, които жените са спечелили по време на Френската революция .
За Наполеон империята била едно, а семейството друго – и никой не е илюстрирал този контраст повече от сестра му.
Лоялен до последно
Здравословните проблеми на Полин се влошили с годините. Тя изпитвала хронична коремна болка и пътувала постоянно до различни минерални басейни в търсене на облекчение или лек. Тя често настоявала да бъде носена в носилка, като римска принцеса, за да не ходи. Изискванията ѝ ставали все по-капризни. Тя наредила на прислужниците си да играят ролята на табуретки или да слагат наметалата си на земята, за да може тя да си почива.
Когато Наполеон бил принуден да отиде в изгнание на Света Елена през 1815 г., Полин се завърнала в Рим, където лобира пред британските власти да освободят брат ѝ. Пет години по-късно, когато се появили съобщения за упадъка на Наполеон, тя многократно поискала разрешение да се присъедини към него и „да бъде там, когато издъхне“. Той починал през 1821 г., докато тя все още чакала отговор.
Нейното собствено здраве постепенно било нарушено от това, което до днес учените смятат за рак на стомаха. През 1825 г., 20 години след раздялата със съпруга си, Полин се върнала да живее с него в Палацо Боргезе. Именно там тя починала три месеца по-късно.