Кралят Слънце и фобията му от вода
“Френският крал Луи XIV се е къпал само два пъти в живота си – и то по съвет на лекарите.”
Луи XIV де Бурбон, получил при раждането си името Луи-Дьодоне, известен още като „Слънчевият крал“ и Луи Велики (1638-1715) . Крал на Франция и Навара в периода от 1643 г. до 1715 г.
Убеден привърженик на абсолютната монархия, който е бил власт повече от 72 години.
В биографията на Луи XIV има много интересни факти, които ще ви разкажем.
От дете до крал
Луи XIV е роден на 5 септември 1638 г. във френския дворец Сен Жермен. Израства и е отгледан в семейството на крал Луи XIII и кралица Ана Австрийска.
Управлението му започва, когато той е едва четиригодишен и продължава седемдесет и две години, три месеца и осемнадесет дни. Което го прави най-дългото документирано управление на европейски владетел. Той започва да управлява лично едва през 1661 г., когато умира неговият пръв министър кардинал Джулио Мазарини.
Като плод на 23 години от брачния живот на родителите си, той е кръстен Луи-Дидоне, което означава – „даден от Бог“. По-късно кралската двойка има още един син, Филип.
Първата трагедия в биографията на Луи XIV се случва на 5-годишна възраст, когато баща му почива. В резултат на това момчето е провъзгласено за крал, докато майка му е действала като регент.
Анна Австрийска управлявала държавата в тандем с прословутия кардинал Джулио Мазарини. Като тя му дава пълен достъп до хазната.
Според някои източници Мазарини бил толкова стиснат, че в гардероба на Луи имало само 2 тоги и дори били с кръпки.
Кардиналът заявил, че тази икономика е причинена от гражданската война – Фрондата. През 1649 г., бягайки от бунтовниците, кралското семейство се установява в една от селските резиденции, разположена на 19 км от Париж.
По-късно страхът и трудностите в живота му ще пробудят в Луи XIV желанието за абсолютна власт и лукс.
След смъртта на Мазарини през 1661 г. Луис събра всички в кралският двор и публично обявява, че от този ден нататък ще управлява независимо.
Биографите вярват, че точно в този момент младежът изрича известната фраза:
„Държавата съм аз“.
Длъжностни лица, както и майка му, осъзнават, че сега те трябва да се подчиняват само на Луи XIV .
Началото на царуването
Веднага след светкавичното си изкачване на трона, Луи XIV сериозно се занимава със самообразованието си, опитвайки се да изучи възможно най-задълбочено всички тънкости на управлението. Правил е всичко възможно, за да укрепи позицията си на трона.
За да направи това, Луи постава доста добри политици на високи позиции, от които изисква безспорно подчинение. В същото време монархът е имал голяма слабост към лукса и се отличавал от баща си с гордост и нарцисизъм.
След като е посетил всичките си резиденции, Луи XIV се оплаква, че са твърде скромни. Поради тази причина през 1662 г. той заповядва да превърне ловната хижа във Версай в голям дворцов комплекс. С цел да предизвика завистта на всички европейски владетели.
Интересен факт е, че за строежа на тази резиденция, продължил около половин век, около 13% от средствата, получени от хазната са отивали за обновяването на мястото. В резултат Версайският двор наистина е започнал да предизвиква завист и изненада сред почти всички владетели. Цел, която френският крал е искал най-много.
Първите 20 години от управлението си, Луи XIV живял в Лувъра, след което се установява в Тюйлери. Версай става постоянна резиденция на монарха през 1682. Всички придворни и слуги са се придържали към строгия етикет, който краля сам е създал.
Любопитно е, че когато монархът поиска чаша вода или вино, 5 служители участват в процедурата за предлагане на чашата.
От това може да се заключи колко пищни са били закуските, обядите и вечерите на Краля. Вечер той е обичал да урежда балове и други веселби във Версай, на които да присъства целият френски елит.
Салоните на двореца са имали свои собствени имена, в съответствие с които са били обзаведени с подходящи мебели. Луксозната галерия Mirror надвишава 70 метра дължина и 10 метра ширина. Блестящ мрамор, хиляди свещи и огледала от пода до тавана заслепявали вътрешността на стаята.
В двора на Луи Велики е имало вечери само за представянето на писатели, културни и артистични дейци, където те е трябвало да го възхваляват. Само няколко владетели по света са могли да си позволят такъв лукс, какъвто е имало във Версай.
Политика
Благодарение на интелигентността и проницателността, Луи XIV успява да избере най-подходящите кандидати за различните постове за управление. Например, с усилията на министъра на финансите Жан-Батист Колбер, френската хазна се обогатява все повече и повече всяка година.
Търговията, икономиката, флотът и много други сфери процъфтявали активно. Освен това Франция е постигнала големи висоти в науката, значително изпреварвайки другите страни. При Луи XIV са издигнати цитадели, които днес са под закрилата на ЮНЕСКО.
Френската армия е била най-голямата, най-добре управляваната и ръководена в цяла Европа. Любопитно е, че Краля Слънце лично е назначавал лидерите в провинциите, избирайки най-добрите кандидати.
От водачите се изисквало не само да поддържат реда, но и, ако е необходимо, винаги да са готови за война. На свой ред градовете са били под надзора на корпорации или съвети, образувани от бургомастери.
Разработен е Търговският кодекс (Наредба) за намаляване на човешката миграция. Цялото имущество се е конфискувало от онези французи, които желаят да напуснат страната. А онези граждани, които постъпват на служба на чуждестранни корабостроители, са били изправени пред смъртна присъда.
Държавните постове са били продадени или наследени. Интересен факт е, че чиновниците са получавали заплатите си не от бюджета, а от данъците на държавата. Тоест те са могли да разчитат само на определен процент от всеки закупен или продаден продукт. Това ги е накарало да се заинтересуватат от търговията на страната и да дават всичко от себе си.
В своите религиозни убеждения Кралят се придържал към учението на йезуитите. Това означавало, че във Франция са били забранени всякакви други религиозни изповедания. В резултат на което всички хора са трябвали да изповядват само католицизма.
Поради тази причина хигенотите – последователи на калвинизма, са били подложени на ужасно преследване. Отнемане им храмове, било е забранено да се извършват богослужения, а също и да се въвеждат сънародници във вярата им. Освен това дори браковете между католици и протестанти са били забранени.
20 000 избягали от държавата
В резултат на религиозно преследване около 200 000 протестанти са избягали от държавата. По време на управлението на Луи XIV, Франция успешно води войни с различни страни, благодарение на които успява да увеличи територията си.
Това довежда до факта, че европейските държави е трябвало да да обединят усилията си. Така Австрия, Швеция, Холандия и Испания, както и германските княжества, се противопоставят на френските. И въпреки че първоначално Луи печели победи в битки със съюзниците, по-късно той започва да търпи все повече поражения.
През 1692 г. съюзниците разбиват френския флот в пристанището на Шербур. Селяните били недоволни от увеличаването на данъците, тъй като Луи Велики се нуждаел от все повече средства за водене на война.
Интересен факт е, че много сребърни предмети от Версай дори са били стопени, за да попълнят съкровищницата.
По-късно Кралят Слънце призова враговете за примирие, като се съгласява да направи отстъпки. По-специално той си възвръща някои от завладените земи, включително Люксембург и Каталуния.
Може би най-изтощителната война е за испанско наследство през 1701 г. срещу Луи, Великобритания, Австрия и Холандия. След 6 години съюзниците преминали Алпите и нападнали владенията му.
За да се предпази от противниците, царят се нуждаел от сериозни средства, които не били на разположение. В резултат на това той заповядва да се разтопят всички златни прибори от Версай, за да придобие различни оръжия. Някога проспериращата Франция е затънала в бедност.
Хората не могли да си осигурят дори най-необходимото. След продължителен конфликт обаче силите на съюзниците отслабват и през 1713 г. французите сключват Утрехтския мир с британците, а година по-късно и с австрийците.
Личен живот
Когато Луи XIV е на 20 години, той се влюбва в Мария Манчини, племенницата на кардинал Мазарин. Която за времето си е била много умна, красива, добра и е имала изключително висока лична хигиена.
Но поради политически интереси майка му и кардиналът го принуждават да се ожени за Инфанта Мария Терезия – Испанска. Този брак е бил необходим, за да може Франция да сключи примирие с испанците. Любопитно е, че нелюбимата съпруга е била братовчедка на Краля. Тъй като бъдещият цар не обичал жена си, той имал много любовници. И все пак, в този брак двойката е имала шест деца, пет от които почиват в ранна детска възраст. Предполага се, че е заради близките родствени връзки на родителите.
През 1684 г. Луи XIV има любовница, а по-късно и съпруга- Франсоаз д’Обин. В същото време той е имал и връзка с Луиз де Ла Бауме Льо Блан, която му ражда 4 деца, две от които почиат в детството.
Франсоаз д’Обинье е била хубава и стройна, но не това е силата ѝ, а интелигентността и бързия ѝ ум. Тя се доказва, че притежава и политически и управленски способности. Благодарение на приветливия си характер и на умението да внушава доверие тя има много приятели в лицето на редица важни фигури в двора. Една от тях е мадам дьо Монтеспан, бъдещата фаворитка на краля. Самият крал обаче не е очарован от нея в началото и я намира за „непоносима“ твърде педантична, набожна и резервирана – „всички неща, които той не е харесвал в жените“.
Въпреки това, Краля Слънце я оставя да му помага в политичеките решения. През това време монархът се заинтересува от маркиза дьо Монтеспан, която се оказва новата му любимка. Резултатът от връзката им е раждането на 7 деца. Три от тях така и не успяват да оцелеят до зряла възраст.
През следващите години Луи XIV има друга любовница – херцогинята на Фонтанж. През 1679 г. една жена ражда мъртвородено бебе. Тогава кралят има друга извънбрачна дъщеря от Клод дьо Вен, която е кръстена Луиз. Момичето обаче почива няколко години след раждането.
Смърт
До края на дните си монархът се интересувал от държавните дела и е изисквал зачитане на етикета. Луи XIV умира на 1 септември 1715 г. на 76-годишна възраст. Той почива след няколкодневна агония от гангрена на крака. Интересен факт е, че той смята ампутацията на болен крак за неприемлива за кралското достойнство.
Но защо се е стигнало до там? До неговата смърт, до смъртта на много от децата му и на това, че жените не са искали да се задържат дълго време в живота му.
Отговора ще ви шокира: Кралят Слънце е имал фобия от вода!
Кралят Слънце и фобията му от вода
Противно на общоприетото схващане, Версай е имал течаща вода от управлението на Луи XIII, когато замъкът все още е бил само скромна ловна хижа. За своя дворец на чудесата Луи XIV изисква всичко, което е на върха на технологиите, включително по отношение на хигиенните съоръжения. Той харчи колосални богатства, за да донесе вода в замъка: вода за парка и неговите безброй фонтани, но също така и за ежедневна употреба, храна и бани. Кралят не забравя и столицата си, тъй като през годините 1680/1685 е имал единадесет фонтана позволявайки на жителите да имат достъп до вода, която тогава е била”безопасна за пиене”.
Пиенето на много вода-вредно за здравето
Защо е имал фобия от водата?
Луи XIV е твърдял, че:
” Водата разширява порите на кожата и може да проникне в тялото и да замърси органите и предават болести… Водата е мокра! Затова предпочитаме сухата тоалетна! “
Защо водата е мокра?
Краля Слънце естрашава да се топне във вана само два пъти в своя живот и то по лекарско предписание. Досегът с водата, обаче, го хвърля в такъв ужас, че той се зарекъл никога повече да не прави такива експерименти. Неслучайно руските посланици при двора му пишат, че Кралят-Слънце вони като див звяр.
Станело ли дума да се докосне до вода, Луи XIV изпадал в дива истерия. Почвал да припада, да крещи и дори да се задушава. Той редовно се е разтривал с ароматна кърпа напоена с алкохол. Тук отново придворният изпълнявал ритуал за подаването на почистващият плат при събуждане и преди лягане.
Историци и учени са категорични, че за неговата смърт и смъртта на много от децата му починали от тетанус и дизентерия е виновна само липсата на елементарна хигиена.
Също така чистотата по онова време е нямало същото значение, както днес. Тогава е било: изчистен външен вид, силно парфюмирано тяло, които показват уважение към околните, безупречно лице, ръце и крака.
Монархът и придворните му сменяли ризите си до пет пъти на ден, заради неприятната миризма на тялото!
От друга страна измиването старателно на зъбите и устата е бил важен ритуал: добрия дъх е знак за красота!
Луи XIV редовно е триел зъбите си със стягаща смес, която всъщност е прародителят на пастата за зъби: корени от розово дърво, кипарис, розмарин или мирта, свързани с пасти на основата на опиум, ароматизирани с ароматни растения като анасон, канела, мащерка или мента.
Някои придворни обаче продължавали да си мият зъбите със смес от алкохол и тютюн, която се е смятала се, че е пълна с дезинфекционни добродетели.
Кралят Слънце се ” къпе ” !
От ранна възраст Луи XIV е посещавал бани, които са по-скоро като места за удоволствие. Там той не е имал досег до водата, а само са масажирали тялото с алкохол и парфюми. Но Кралят Слънце бързо става много чувствителен към миризмите, които му дават ужасни мигрени когато са твърде силни. Той се принуждавал да влиза в банята, с цел да обори всички подигравки, че имал лоша хигиена.
През 1680 г., в края на връзката си с мадам дьо Монтеспан, монархът вече не се колебае да прави размисли на любовницата си, която цени особено силните парфюми. Луи XIV в крайна сметка я отвращава, заради миризмата си на прокиснало.
Той решава ( подпомогнат и от църквата) да превърне липсата на лична хигиена в символ на благородство и успех!
В средновековна Европа къпането било обявено за вредно
Луи XIV решава да накара целия елит да го последва в неговата борба срещу водата. Всичко се променя стремглаво към… нещо доста нехигиенично.
По онова време селата са били много по-чисти от палатите и дворците, защото там за естествените си нужди хората поне са изкопавали ями. Гражданите, обаче, имали право да се облекчават където им падне – по улиците, по стълбищата или на балконите. Във френския кралски дворец Лувър нямало нито една тоалетна. При нужда, гостите, придворните и кралете или присядали на широкия перваз на отворения прозорец, или пък им носели ‘нощни вази’, чието съдържание после се изсипвало при задните дворцови порти. А тези, които са много на зор, прикляквали където сварят.
Така било и във Версай – бляскавите придворни дами имали навика направо насред разговора, а понякога и по време на църковната меса, да станат и съвсем непринудено да се облекчат в някой ъгъл. Прекрасно поддържаните храсти в парковете също били постоянно отходно място за придворните, а и за слугите.
С времето, обаче, има напредък – на външните стени на замъците се появяват малки пристройки, нещо като ‘лястовичи гнезда’, с отвори в пода, които се ползват като тоалетни. Само че изхвърленото не се стича в канали или ями, а ” бомбардира” зазяпалите се случайни минувачи.
А миризмата?
И за това имало решение – назначени били специално обучени дворцови работници, които заливали с парфюм всяко място, на което имало облекчено. След това го събирали със специална лопата и лопатка или парцал и го изкарвали от помещението.
И това не е всичко!
Ако през 15-16 в. богатите се къпели поне веднъж на половин година, през следващите две столетия те въобще престават да взимат вана.
Цялата лична хигиена по онова време се свежда само до леко изплакване на ръцете и устата. Според медиците, лицето не трябвало да се мие в никакъв случай, защото това носело риск от възпаления или влошаване на зрението. Носенето на грим след като се изчисти със спирт било задължително. Вярвало се, че така лицето има нещо като предпазна броня против болести.
Между ризата си и жилетката мъжете обикновено носели торбички с ароматни треви, а жените ползвали силно ароматизирана пудра.
Прочутите френски парфюми се появяват именно за спасение от страшната воня.
Все пак, хората чето сменяли бельото си, смятало се, че то попива цялата телесна мръсотия. Католическите проповедници пък призовавали хората да не се къпят, за да не отмият ‘печата’ на светената вода от кръщението. Монасите гледали на чистотата направо с отвращение – въшките за тях били ‘Божии бисери’ и признак на святост.
И още…
- Испанската кралица Исабела Кастилска признава, че за целия й живот са я къпали само два пъти – при раждането и в деня на сватбата й.
- Дъщерята на един от френските крале умира цялата във въшки, като главата й под перуката е била на огромни гнойни рани.
- Нечистотиите докарват на папа Климент V дизинтерия, от която накрая умира.
- Тялото на херцог Норфолк, който отказвал да се къпе уж по религиозни причини, гноясва от мръсотия.
- Крал Филип II мъчително умира от краста.
Липсата на хигиена, обаче, струва на Европа много скъпо. През 14-ти век Англия и Испания губят от чума половината от населението си, а Франция – една трета. Чумата отнема живота на 25 милиона души. Католическата църква , обаче, обявява болестта за наказание.
