Прилив на активност, открит в мозъците на умиращи хора
Учени от Мичиганския университет в САЩ са открили прилив на активност в мозъците на двама души. Мистериозната активност е засечена непосредствено преди смъртта им. Феноменът е подобен на пикове на мозъчна активност, наблюдавани преди това при животни, чиито сърца са спрели да бият.
Улавянето на тези последни, мимолетни моменти е ценно нещо. То е толкова рядко, че нямаме представа какво се случва в мозъка, докато той избледнява в тишината.
Едва миналата година учените записали за пръв път, със завладяващи детайли, мозъчните вълни на умиращ човек. При трагични обстоятелства се случило да запишат пик в един конкретен тип мозъчна активност – гама вълни, заедно с промени в други честоти.
Изблик на ефимерна гама активност
Това ново проучване съобщава за подобен изблик на ефимерна гама активност при двама от четирима пациенти, изтеглени от животоподдържащи системи.
От 2013 г. неврологът Джимо Борджигин и колегите му търсят паралели в умиращия човешки мозък. Te сравняват с това, което са открили при плъхове след индуциран сърдечен арест. Учените смятат, че кратките изблици на мозъчна активност се извисяват далеч над нивата на будно състояние на животните. Също и, че може да са биологични трептения на преживявания, близки до смъртта. От онези, които често са докладвани от много оцелели от сърдечен арест.
Тези констатации ни подтикнаха да изследваме невронната активност на мозъка при умиращи пациенти. Преди и след клинично спиране на вентилационната поддръжка.
Екипът прегледал случаи от Michigan Medicine, на пациенти, починали в невроинтензивното отделение от 2014 г. насам. Това е академичния медицински център на Университета на Мичиган.
Двама от четиримата идентифицирани от тях пациенти в кома, починали, докато лекарите все още наблюдавали състоянието. Причините – сърдечен арест или мозъчен кръвоизлив. Електроенцефалографските (ЕЕГ) записи разкрили остър изблик на гама вълни. Те били в една част от мозъка и се разпръснали в дълги обхватни връзки в двете полукълба.
Специалистите са категорични, че това със сигурност не е последица от припадък. Което кара зследователския екип да вярва, че може да са попаднали на възможен маркер на съзнанието. Не само, но и чувството за осъзнаване на заобикалящата ни среда, което се издига от заплетената бъркотия на мозъчните клетки в главите ни.
“Гореща зона”
Първоначалният прилив на гама вълни се намира в област на мозъка, считана за „гореща зона“ за така наречените невронни корелати на съзнанието. Подобен модел на активност се наблюдава при сънуващи хора и при пациенти с припадъци. Те съобщават, че имат зрителни халюцинации и преживявания извън тялото.
Скорошен преглед описва как тази „гореща зона“ на потенциалното съзнание включва сензорни области на мозъка. Това може да обясни защо преживяванията близо до смъртта, за които хората съобщават, са толкова ярки. Комуникацията между полукълба в мозъка също се смята за важна за извикването на паметта.
Същият преглед обаче признава трайните проблеми при опитите да се фиксира съзнанието, като се посочва, че някои потенциални маркери на съзнанието са се „оказали илюзорни“. Учените се близо, но нека бъдем реални: никой не е наистина сигурен.
„Въпреки че подчертаното активиране на задната гореща зона в умиращия мозък предполага повишена съзнателна обработка при тези пациенти, то не го демонстрира.“
Нито един от пациентите не е оцелял, за да разкаже какво може да е видял, почувствал или изпитал на ръба на смъртта. Дори тогава свързването на искри на мозъчна активност със субективното преживяване на човек оставя много място за неяснота.
Не всеки е убеден, че преживяванията извън тялото са свързани с някакво преходно сблъскване със самата смърт. По-скоро те могат да бъдат неврологичен отговор на стреса от сърдечни събития, които лишават мозъка от кислород.
Само двама от четиримата пациенти показали гама скок в почти 10-годишните случаи, прегледани от екипа. Това било придружено от широко разпространена хипоксия (липса на кислород) в мозъка.
Други проучвания, проследяващи хората по пътя им към смъртта, са били по подобен начин успешни, откривайки привидно значителни промени в мозъчните вълни само при някои пациенти.
„Не можем да изключим възможността, че приливът на гама мощност е признак на патологичен процес, уникален за етапа на умиране и несвързан със съзнателната обработка“
Въпреки това те се надяват – както всички ние – че с всеки записан случай можем да научим частица повече за последните моменти от живота и съзнанието.
„Това изследване поставя основата за по-нататъшно изследване на скритото съзнание по време на сърдечен арест, което може да служи като моделна система за изследване на механизмите на човешкото съзнание.“
Проучването е публикувано в PNAS.
