Ко!Не? Над 7000 диви коне бяха убити в Австралия, а 68 изчезнаха в САЩ — в Годината на Коня
АВТОР: Руслана ПЕТРОВА
Как броят на убитите диви коне в Австралия премина 7000, докато държавата
продължава отстрела от хеликоптери? И как 68 защитени американски мустанга бяха
продадени за по 22 евро, натоварени посред нощ и изгубени от погледа на институциите?
От 17 февруари 2026 г. светът символично живее в Годината на Огнения кон — знак, свързван със свобода, сила и движение. Тъкмо през нея броят на убитите диви коне в австралийския национален парк „Косцюшко“ премина 7000, а в САЩ 68 мустанга излязоха от държавна защита срещу по 25 долара и изчезнаха след нощно товарене.
За „Ко!Не?“ това е най-голямата конска трагедия на годината. Зад нея няма един случаен акт на жестокост, а закони, държавни програми, бюджетни решения и административни думи като „отстраняване“, „контрол“ и „продажба“.
Над 7000 диви коне са убити в Австралия
Повече от 7000 диви коне, известни в Австралия като бръмбита, са убити в националния парк „Косцюшко“ от края на 2023 г. насам, съобщи през август 2026 г. австралийският Daily Telegraph. Основният метод е отстрел от хеликоптери.
По-ранни данни на SBS показваха над 6000 коне, простреляни от въздуха. Официален парламентарен отговор отчита 6817 „отстранени“ животни до 11 юни 2026 г., но тази категория включва и залавяне, преместване и осиновяване. Данните не си противоречат пряко — обхващат различни периоди и различни методи.
Правителството на Нов Южен Уелс е задължено да намали популацията в парка до 3000 коня до 30 юни 2027 г. Планът предвижда толкова животни да бъдат запазени в определени зони, а в останалите 68% от територията присъствието им постепенно да бъде сведено до нула. Официалният план на Нов Южен Уелс разрешава отстрела от въздуха наред със залавяне, преместване и стрелба от земята.
За едни са национален символ, за други — вредител
Бръмбитата са потомци на домашни коне, доведени в Австралия след европейското заселване. Те присъстват в легендите, литературата и историята на планинските общности, но властите ги определят като инвазивни животни.
Според екологичните оценки стадата утъпкват чувствителната алпийска растителност, уплътняват и ерозират почвата, влошават състоянието на потоци и блата и засягат местообитанията на повече от 30 защитени вида и природни общности.
Последното преброяване през есента на 2025 г. дава широк диапазон между 6476 и 16 411 коня, като най-вероятната единична оценка е 10 309. Методът е научно рецензиран, но защитниците на бръмбитата оспорват резултатите и посочват огромната разлика между долната и горната граница. ABC Australia потвърждава както числата, така и възобновяването на въздушния отстрел през юни 2026 г.
При общественото обсъждане на програмата са постъпили 11 002 становища. От хората, коментирали конкретно стрелбата от хеликоптери, 82% са я подкрепили. Австралия се оказва разделена между културния образ на свободния кон и страха, че същият този кон унищожава крехка екосистема.
Убиват конете от хеликоптери…
Независима ветеринарна оценка позволява да се види как протича операцията. През два дни през ноември 2023 г. ветеринарите наблюдават преследването на 277 коня. От тях 270 са убити, а седем успяват да избягат, без по тях да бъде стреляно.
Хеликоптерът първоначално притиска стадото от по-голяма височина и го насочва към подходящ за стрелба терен. След това се спуска ниско и се движи непосредствено зад бягащите животни. Средното време на въздушен натиск и преследване е 84 секунди, а най-дългият документиран случай продължава 7 минути и 16 секунди.
По конете са произведени общо 2032 изстрела — средно по 7,5 за всяко убито животно. Ветеринарите определят средното време до загуба на съзнание на пет секунди и не установяват коне, които са били простреляни, но са останали живи. Сред убитите има 35 млади коня и наскоро родени жребчета, както и две съвсем малки жребчета. Данните са публикувани в официалната независима оценка за хуманно отношение към животните.
Властите използват тези резултати като доказателство, че смъртта настъпва бързо. Противниците на операцията поставят акцента върху страха, бягството, разпадането на стадата и броя изстрели, необходими за умъртвяването на всяко животно.
Повечето тела остават в националния парк…
След края на стрелбата преобладаващата част от труповете не се извозват. Оставят се да се разграждат на място, както се процедира и с убити диви прасета и елени.
Правилата предвиждат телата да не бъдат оставяни в големи водни течения или на разстояние под 400 метра от натоварени къмпинги и туристически места, когато теренът позволява това. Правителствено наблюдение твърди, че екологичните последици са силно локализирани и до голяма степен изчезват в рамките на една година.
Другият предлаган изход — преместването в частни домове — не достига необходимия мащаб. През 2022–2023 г. са намерени места за 513 коня. Според властите няма достатъчно подготвени кандидати, които да приемат хиляди неподготвени за човешки контакт животни от всички възрасти и с различно здравословно състояние.
68 мустанга бяха продадени за по 22 евро
На другия край на света държавата не стреля по конете. Тя ги залавя с хеликоптери, държи ги с години зад огради и накрая ги продава.
Група от 68 американски мустанга е живяла свободно в пустинните планини на Запада, преди да бъде събрана при федерална операция. Конете са откарани в заграждение в Айдахо, където остават с години, докато Бюрото за управление на земите — BLM — търси за тях подходящи стопани.
През март 2026 г. всички са продадени на търговеца на добитък Брандън Джоунс от Охайо. Цената е 25 долара, или около 22 евро, за кон. Цялото стадо сменя собственика си за по-малко от 1500 евро.
Мустангите са натоварени в метални ремаркета и превозени на приблизително 2900 километра до Охайо. Само ден след пристигането им, в полунощ, пред имота идват два двуетажни камиона за добитък. Конете са натоварени и откарани. Не се появяват на публичен търг, а Джоунс отказва да каже къде са изпратени.
Той отрича да ги е продал за клане. Защитници на дивите коне подозират, че животните са изнесени за канадски кланици, но съдбата точно на тези 68 мустанга не е доказана. Последното сигурно обстоятелство е нощното им отпътуване от Охайо.
Законът защитава мустанга само до продажбата
Американският Закон за свободно скитащите диви коне и магарета от 1971 г. ги определя като живи символи на историческия и пионерски дух на Запада. На федералните земи те са защитени от нерегламентирано залавяне и убиване.
Поправка от 2004 г. обаче задължава BLM да продава „без ограничение“ животните на възраст над 10 години или тези, които поне три пъти не са били избрани за осиновяване. При продажбата собствеността се прехвърля незабавно и конят престава да бъде защитено диво животно по смисъла на закона.
BLM заявява, че не продава мустанги на кланици и не допуска купувачите да ги прехвърлят за преработване в търговски продукти. През 2026 г. агенцията затегна декларациите за купувачите и въведе стандартна начална цена от около 108 евро, като остави възможност за по-ниски цени при специални обстоятелства.
На същата официална страница обаче BLM признава съществения пропуск: продадените животни стават частна собственост и агенцията не ги проследява след приключването на сделката. Проверка започва едва ако по-късно се появи информация, че конкретен кон е попаднал в кланица или т.нар. kill pen. Условията на програмата са публикувани от самото BLM.
Държавата губи хиляди евро, посредникът може да спечели
Според разследването на The New York Times залавянето и подготовката за продажба на един мустанг могат да струват на държавата над 2500 евро. Същото животно е продавано за около 22 евро, а крайната му стойност за кланица може да достигне приблизително 645 евро.
От 2025 г. насам около 500 коня от програмата са били изпратени при Брандън Джоунс. Четири по-късно са открити на търг в Тенеси, посещаван от прекупвачи за кланици. След друга продажба на 97 кобили два камиона с мустанги са преминали към Канада, а върху конете са разпознати федералните марки на BLM. Джоунс отрича да е участвал в изпращането им за клане.
Разследването, включително историята на 68-те коня, е публикувано от The New York Times и препечатано от GV Wire на 22 август 2026 г.
Хиляди мустанги излизат от природата всяка година
Мащабът не се изчерпва с един търговец. През финансовата 2025 г. BLM е продало 2387 коня и 1331 диви магарета — общо 3718 животни. Година по-рано общият им брой е бил 1509.
Същевременно 58 025 коня и магарета се намират в държавни заграждения и пасища извън естествения им ареал. Поддръжката им поглъща основната част от бюджета на програмата. Само през финансовата 2025 г. от природата са изведени още 7853 животни. Числата са от официалната статистика на BLM.
Така се оформя административен кръг: конете се залавят, загражденията се запълват, разходите растат, а евтините продажби освобождават места. След подписването на документа държавата знае името на купувача и получената цена, но престава да следи животното.
Българските хергéлета имат различен път
България няма пряко съпоставима популация от десетки хиляди юридически диви коне, нито данни за държавна програма за въздушен отстрел като австралийската. По планините ни обаче живеят свободно пасящи и полудиви хергéлета, които поставят същия практически въпрос: може ли конят да остане част от пейзажа, без да бъде оставен без грижа и контрол?
В Източните Родопи каракачански коне и коник понита се използват в проекти за възстановяване на естествената паша. Според публикувани от Rewilding Europe данни за 2020 г. в района са се движили свободно около 120 каракачански коня и почти 100 коника.
Каракачанският кон е стара местна порода, приспособена към целогодишен живот навън и оскъдна планинска храна. Кониците са въведени в Източните Родопи през 2011 г. като част от програма за възстановяване на природни процеси. Чрез пашата животните ограничават обрастването, поддържат открити пространства и създават по-разнообразни местообитания. Проектът за Източните Родопи разглежда конете като част от природното управление, а не като излишък за премахване.
Тези стада не са ничии. Те имат стопани или управляващи организации, подлежат на идентификация и ветеринарен контрол и се движат свободно в определена система. Българският пример не може механично да реши проблем с мащабите на Австралия или американския Запад, но доказва, че думата „свободен“ не е задължително синоним на „изоставен“.
