Джейн Гудол беше една от най-значимите фигури в съвременната приматология и защитата на природата. Днес се сбогуваме с една изключителна жена.

Нейната работа не само промени разбирането ни за шимпанзетата и тяхното поведение, но постави и основите на глобално движение за опазване на дивата природа и етично отношение към животните. Животът ѝ вдъхновява учени, екозащитници и всички, които вярват в хармонията между човека и природата.

Биография

Дейм Джейн Морис Гудол ОБИ (на английски: Dame Jane Morris Goodall), родена като Валери Джейн Морис-Гудол. По-късно става баронеса Джейн ван Лауик-Гудол, е английска приматоложка и антроположка.

Считана за най-големия световен експерт по шимпанзета, тя е известна със своето 60-годишно изследване на социалните и семейните отношения при дивите шимпанзета.

Джейн Гудол е родена на 3 април 1934 г. в Лондон, Великобритания. От ранна възраст проявява дълбок интерес към животните и природата. Любопитството и стремежът ѝ да наблюдава дивата природа я отвеждат в Африка, Мечта, която сбъдва след упорита работа и подкрепа от своя ментор, антрополога Луис Лики.

• През 1964 г. Джейн се омъжва за нидерландския благородник и фотограф на дивата природа Хуго ван Лауик, с когото има син — Хуго Ерик Луис (род. 1967). Бракът им завършва с развод през 1974 г.
• През 1975 г. се омъжва за Дерек Брайсън, член на парламента на Танзания и директор на националните паркове. Той умира през 1980 г.
• Въпреки че посвещава живота си на изследвания върху шимпанзетата, Джейн често е споделяла, че нейното любимо животно остава кучето.

Гудол страда от прозопагнозия — неврологично състояние, което затруднява разпознаването на лица, но въпреки това успява да изгражда силни лични връзки с хора и животни.

Ранни години и семейство

Валери Джейн Морис-Гудол е родена на 3 април 1934 г. в Хампстед, Лондон. Баща ѝ е бизнесменът Мортимър Хърбърт Морис-Гудол (1907–2001), а майка ѝ — писателката Маргарет Мифани Джоузеф (1906–2000), известна с псевдонима Вейн Морис-Гудол.
По-късно семейството се премества в Борнмът, където Джейн започва да посещава частното училище „Ъпландс“ в Пул.

Като дете тя получава необичаен подарък от баща си — плюшено шимпанзе на име Джубайли. Мнозина смятали, че тази играчка ще я уплаши, но за Джейн тя се превърнала в символ на любовта ѝ към животните — чувства, които ще определят целия ѝ живот.

Пътят към Африка

От ранна възраст Гудол мечтае да пътува до Африка. През 1957 г. заминава за Кения, където започва работа като секретарка. Там съдбата я среща с прочутия археолог и палеоантрополог Луис Лики, който вижда в нея потенциал за изследовател.
По негово настояване Джейн е изпратена да учи поведение и анатомия на приматите в Лондон, а през 1960 г. заминава за Националния парк „Гомбе Стрим“ в Танзания.

Изследвания и научни открития

В „Гомбе“ Джейн Гудол прави открития, които променят представите за шимпанзетата и въобще за животните:

• Шимпанзетата използват и изработват инструменти – качество, дотогава приписвано единствено на хората.
• Те ловуват и се хранят с месо, а не са само растителноядни.
• Обществата им имат сложна социална структура, включваща сътрудничество, агресия, емпатия и силни семейни връзки.

През 1962 г. Лики урежда Джейн да бъде приета в Кеймбриджкия университет, където става една от малкото хора, допуснати до докторска степен без предишно висше образование. През 1965 г. защитава докторска дисертация по етология на тема „Поведението на свободно живеещите шимпанзета“.

Изследванията в Гомбе

Индивидуалност и социални връзки

Гудол е най-известна с изследванията си, посветени на социалния и семейния живот на шимпанзето. През 1960 г. тя започва да наблюдава общността Касакела в „Гомбе“. Вместо да номерира животните, Джейн им дава имена — като Фифи, Фло, Дейвид Грейбърд. Така доказва, че те имат индивидуалност и характер, което за времето е революционна идея.
Тя открива, че шимпанзетата проявяват емоции и поведения, които дотогава се смятат за „чисто човешки“: прегръдки, целувки, гъделичкане, потупвания по гърба, усмивки. Това показва, че връзките им могат да бъдат трайни и основани на привързаност и подкрепа.

Инструменти и интелигентност

Джейн установява, че шимпанзетата не само използват, но и изработват инструменти. Наблюдава как използват стръкове трева или оголени клони, за да „ловят“ термити от могили. Това откритие опровергава схващането, че само хората са „същества, служещи си със сечива“.

Луис Лики коментира:
„Сега трябва да предефинираме човека, да предефинираме сечивото или да приемем шимпанзетата като хора!“

Диета и лов

Друго нейно откритие е, че шимпанзетата ловуват и се хранят с месо. Тя наблюдава организиран лов на колобуси, при който шимпанзета координирано блокират изходите, убиват жертвата и споделят месото помежду си. Това оспорва старото твърдение, че са чисто вегетарианци. В някои групи също е наблюдавала, че използват пръчки, заострени от зъбите им като копия. Това я кара да описва още повече тяхното поведение.

Агресия и „войната в Гомбе“

Освен проявите на нежност, Джейн документира и тъмната страна на шимпанзетата:

• доминиращи женски, които убиват конкурентки и дори проявяват канибализъм;
• между 1974 и 1978 г. — т.нар. „Война в Гомбе“, когато една група шимпанзета систематично избива друга.

Тези наблюдения показват, че шимпанзетата, подобно на хората, имат и насилствени аспекти в социалната си динамика.

„Приемане“ от шимпанзетата

Гудол прекарва толкова много време сред тях, че на практика е „приета“ в групите и дори за период от 22 месеца е третирана като най-нископоставен член на тяхното общество.

Сред известните шимпанзета, които тя описва, са:

• Дейвид Грейбърд – първият, който се сближава с нея;
• Голиат – смел алфа-мъжкар;
• Майк – хитър и амбициозен, измества Голиат като лидер;
• Фло – доминираща женска, майка на Фифи, Флинт и други;
• Фродо – агресивен мъжки, който в крайна сметка принуждава Гудол да се оттегли.

Наследство и принос

• Основателка на Института „Джейн Гудол“ (1977), работещ за опазването на шимпанзетата и местообитанията им.
• Инициатор на глобалната младежка програма „Roots & Shoots“ (Корени и разклонения).
• Член на борда на проекта „Нечовешки права“ от 1996 г.
• Носителка на десетки международни отличия и повече от 45 почетни титли.
• Автор на научни трудове и популярни книги, вдъхновили поколения учени и природозащитници.

Награди и признание

Джейн Гудол е носител на множество отличия:

• през 2004 г. е обявена за дейм-командор на Ордена на Британската империя;
• през 2002 г. генералният секретар на ООН Кофи Анан я обявява за Посланик на мира;
• лауреат е на Наградата „Тайлър“, Френския почетен легион, Медала на Танзания, Наградата Киото в Япония, Медала на Бенджамин Франклин, Наградата „Ганди–Кинг“ за ненасилие, както и на престижната Награда „Принц на Астурия“.
• През 2019 г. списание Time я включва сред 100-те най-влиятелни хора в света.

Награди

• 1980: Орден на Златния ковчег, Световна награда за опазване на дивата природа.
• 1984: Награда на Дж. Пол Гети за лидерство и опазване.
• 1985: Награда за живо наследство от Международната женска лига.
• 1985: Общество на САЩ; Награда за човешка добродетел, Американско общество за предотвратяване на жестокостта към животните.
• 1987: Награда на Иън Бигс.
• 1987: Награда Златна плоча, Американска академия за постижения.

1989: Енциклопедия Британика Награда за високи постижения в разпространението на ученето в полза на човечеството; Награда за антрополог на годината.

• 1990: Награда AMES, Американска антропологична асоциация; Награда за опазване на жеравите, Коноко; Златен медал на Дружеството на жените географи; Награда Киото; Награда Лашу; Награда Киото за основни науки.
• 1991: Медал Единбург.
• 1993: Награда от Алианса за дъждовни гори.
• 1994: Диамантен юбилеен медал на Честърския зоопарк.
• 1995: Командор на Ордена на Британската империя, връчен от Нейно Величество Кралица Елизабет II; Медал „Хъбърт“ на Националното географско дружество за открития и изследвания; Награда за житейско постижение в защита на животните; Награда за екология на Moody Gardens; Отличие за опазване на националните паркове в Уганда.
• 1996: Сребърен медал на Зоологическото общество в Лондон; Танзанийски медал Килиманджаро; Награда за опазване на околната среда на Великобритания; Награда на Института за грижи; Награда Полярна мечка; Награда на Уилям Проктър за научни постижения.
• 1997: Награда Тайлър; Награда за опазване на околната среда; Награда за богатство за отлични грижи; Награда за заслуги на музея Филд; Награда на Тайлър за постижения в околната среда; Кралското географско дружество, Награда на Дискавъри Ченъл Европа, награда за живот, посветен на изследванията.
• 1998: Награда за герой на Животинското царство на Дисни; Награда за обществена услуга на Националния научен съвет; Наградата на Джон Хей на Обществото на Орион
  1999: Международна награда за мир; Международна награда за отлични постижения в опазването на Института по ботанически изследвания на Тексас, Международна награда за мир на Общността на Христос.

2012.: Гранд маршал Джейн Гудол на Парада на розите.

• 2001: Награда Греъм Дж. Нортън за постижения в повишаване на жизнеспособността на общността; Награда Rungius на Националния музей за дивата природа, САЩ; Мемориален медал на Роджър Тори Питърсън, Музей по природна история Харвард; Награда за мир; Награда Ганди срещу насилието.
• 2002: Мемориален медал на Хъксли, Кралски антропологичен институт на Великобритания и Ирландия; Посланик на мира на Организацията на обединените нации.
• 2003: Медал Бенджамин Франклин в науката за живота; Глобалната награда за околна среда на Центъра за здраве и медицинско училище в Харвард; Награда на принца на Астурия за технически и научни постижения; дама командир на Ордена на Британската империя, представен от Негово кралско височество принц Чарлз; Почетна награда за екология на Чикагската академия на науките
• 2004: Награда на Ниренберг за наука в обществния интерес; Наградата на Уил Роджър Спирит, Ротари клуб на мемориалните музеи на Уил Роджър; Награда за житейско постижение на Международния фонд за хуманно отношение към животните; Почетна степен на колежа Хейвърфорд.
• 2005: Доктор хонорис кауза на Сиракузския университет.
• 2005: Доктор хонорис кауза на Университета Рътгърс.
• 2005: Награда за откритие и въображение.

2006: 60-годишен медал на ЮНЕСКО.

• 2006: Френски почетен легион.
• 2007: Доктор хонорис кауза Карл Линей на Упсалския университет.
• 2007: Доктор хонорис кауза на Ливърпулския университет.
• 2008: Доктор хонорис кауза на Торонтския университет.
• 2009: Доктор хонорис кауза на Националния университет в Кордоба.
• 2009: Доктор хонорис кауза на Университета „Пабло де Олавиде“, Севиля.
• 2010: Награда Бамби в категория „Нашата Земя“.
• 2010: Журналистическа награда „Златни гълъби за мир“ на Италианския изследователски институт.
• 2011: Доктор хонорис кауза на Американския университет в Париж.
• 2011: Велик офицер на Ордена за заслуги пред Италианската република.
• 2012: Обявена за Гранд маршал на Парада на розите за 2013 г.
• 2012: Доктор хонорис кауза на Националния университет Цинг Хуа, Тайван.
• 2013: Ключ на града, връчен от Густаво Петро, кмет на Богота.
• 2013: Награда за почетна степен на колежа „Тринити“, Дъблин.
• 2014: Председателски медал на Британската академия.
• 2015: Наградата на фондация „Съвършен свят“ и награда „Крехкият носорог“.
• 2017: Международна награда Космос.
• 2019: Златен медал на Кралската канадска академия на науките.
• 2019: Доктор хонорис кауза на Университета „Макгил“.

Дейност в защита на животните и околната среда

През 1986 г., на конференцията „Да разберем шимпанзетата“, организирана от Чикагската академия на науките, Джейн Гудол разширява своя фокус от наблюденията на шимпанзетата към глобалните въпроси на опазването и грижата за животинските видове.

Тя е била президент на организацията „Адвокати на животни“ (със седалище в Единбург), която се противопоставя на използването на животни за медицински изследвания, зоологически градини, земеделие и спорт.

Гудол е вегетарианка, застъпник за етична, екологична и здравословна диета. В книгата „Вътрешният свят на селскостопанските животни“ пише, че домашните животни са интелигентни и осъзнати същества, които заслужават уважение и защита.

Също така тя е яростна защитничка на околната среда и говори за последиците от климатичните промени върху застрашените видове. Чрез Института „Джейн Гудол“ работи с НАСА, използвайки сателитни снимки (програмата Landsat) за анализ на обезлесяването в Африка и за подпомагане на местните общности.

През 2000 г. заедно с проф. Марк Бекоф основава организацията „Етолози за етично отношение към животните“, която насърчава отговорни научни практики.

Активизъм и обществени кампании

През 2008 г. Гудол изнася лекция „Причина за надежда“ в Университета в Сан Диего.

• Същата година апелира към Европейския съюз да прекрати медицинските експерименти с животни и да финансира алтернативни методи.
• През 2010 г. чрез своя институт създава коалиция с международни организации за признаването на всички шимпанзета – включително в плен – за застрашен вид. През 2015 г. американските власти официално приемат това правило.

Критики и спорове

Гудол често е критикувана за нестандартните си методи:

• тя именува шимпанзетата вместо да ги номерира, което според част от научната общност застрашава обективността;
• някои изследователи смятат, че използването на хранилки за привличане на шимпанзета в Гомбе е променило тяхното естествено поведение и дори е довело до наблюдаваната „война“ между групите.

Тя признава, че храненето е повлияло на нивото на агресия, но настоява, че не е променило същността на поведението. Дискусията остава една от най-спорните теми в етологията.

През 2013 г. книгата ѝ „Семена на надеждата“ е отложена за издаване заради обвинения в плагиатство, но след обстойна редакция и добавени бележки излиза през 2014 г.

В популярната култура

• През 80-те години попада в центъра на скандал с карикатура на Гари Ларсън (The Far Side). Докато нейният институт го обявява за „зверство“, самата Гудол го намира за забавно и дори впоследствие пише предговор към негова колекция.
• Нейното име и труд са вдъхновили десетки документални филми, книги и образователни кампании по целия свят.

Книги

Научно-популярни и автобиографични

• 1969 – My Friends the Wild Chimpanzees, Вашингтон: National Geographic Society
• 1971 – Innocent Killers (с Хюго ван Лауик), Бостън: Houghton Mifflin; Лондон: Collins
• 1971 – In the Shadow of Man, Бостън: Houghton Mifflin; Лондон: Collins. Издадена на 48 езика, включително и на български:
  • Гудол, Джейн. В сянката на човека, прев. Весела Илиева и Лиляна Генкова. София: Земиздат, 1982
• 1986 – The Chimpanzees of Gombe: Patterns of Behavior, Бостън: Bellknap Press of Harvard University Press. Публикувана на японски и руски език
• 1990 – Through a Window: 30 years observing the Gombe chimpanzees, Лондон: Weidenfeld & Nicolson; Бостън: Houghton Mifflin. Преведена на над 15 езика
• 1991 – Visions of Caliban (с Дейл Питърсън), Бостън: Houghton Mifflin – отличена от New York Times
• 1999 – Brutal Kinship (с Майкъл Николс), Ню Йорк: Aperture Foundation
• 1999 – Reason for Hope: A Spiritual Journey (с Филип Бърман), Ню Йорк: Warner Books
• 2000 – 40 Years at Gombe, Ню Йорк: Stewart, Tabori, and Chang
• 2000 – Africa in My Blood (ред. Дейл Питърсън), Ню Йорк: Houghton Mifflin Company
• 2001 – Beyond Innocence: An Autobiography in Letters, the Later Years, Ню Йорк: Houghton Mifflin Company
• 2002 – The Ten Trusts (с Марк Бекоф), Сан Франциско: Harper San Francisco
• 2005 – Harvest for Hope: A Guide to Mindful Eating, Ню Йорк: Warner Books
• 2009 – Hope for Animals and Their World: How Endangered Species Are Being Rescued from the Brink, Grand Central Publishing
• 2013 – Seeds of Hope: Wisdom and Wonder from the World of Plants (с Гейл Хъдсън), Grand Central Publishing
• 2021 – The Book of Hope (с Дъглас Ейбрамс и Гейл Хъдсън), Viking
  • Гудол, Джейн. Книга за надеждата, прев. Мария Иванова. София: Изток-Запад, 2022

Детски книги

• 1972 – Grub: The Bush Baby (с Хюго ван Лауик), Бостън: Houghton Mifflin
• 1988 – My Life with the Chimpanzees, Ню Йорк: Byron Preiss Visual Publications, Inc.
  • Гудол, Джейн. Моят живот с шимпанзетата, прев. Емилия Ничева-Карастойчева. Пловдив: Жанет 45, 2021
• 1989 – The Chimpanzee Family Book, преведена на над 15 езика. Награда на УНИЦЕФ за най-добра детска книга (1990)
• 1989 – Jane Goodall’s Animal World: Chimps, Ню Йорк: Macmillan
• 1989 – Animal Family Series: Chimpanzee, Lion, Elephant, Zebra, Giraffe, Baboon, Hyena, Wildebeest Family
• 1994 – With Love, преведена на немски, френски, италиански и японски език
• 1999 – Dr. White, илюстрации Джули Лити, Ню Йорк: North-South Books
• 2000 – The Eagle & the Wren, илюстрации Александър Рейхстейн
• 2001 – Chimpanzees I Love: Saving Their World and Ours, Ню Йорк: Scholastic Press
• 2002 – (Предговор) „Slowly, Slowly, Slowly“, Said the Sloth от Ерик Карл
• 2004 – Rickie and Henri: A True Story (с Алън Маркс), Penguin Young Readers Group

Филми

Джейн Гудол е обект на над 40 документални филма, сред които:

• 1965 – Miss Goodall and the Wild Chimpanzees (National Geographic)
• 1975 – Miss Goodall: The Hyena Story
• 1984 – Among the Wild Chimpanzees (National Geographic)
• 1988 – People of the Forest (с Хюго ван Лауик)
• 1990 – The Life and Legend of Jane Goodall (National Geographic)
• 1995 – Fifi’s Boys (BBC)
• 2000 – Jane Goodall: Reason for Hope (PBS)
• 2002 – Jane Goodall’s Wild Chimpanzees (IMAX, Science North)
• 2005 – Jane Goodall’s Return to Gombe (Animal Planet)
• 2010 – Jane’s Journey (Animal Planet)
• 2012 – Chimpanzee (Disneynature)
• 2017 – Jane (National Geographic Studios, реж. Брет Морган, музика: Филип Глас)
• 2020 – Jane Goodall: The Hope (National Geographic Studios, Lucky 8)

Тя също озвучава себе си в анимационния сериал The Wild Thornberrys.

Последни години и смърт

До последните години от живота си Джейн Гудол не спира да пътува, да изнася лекции и да вдъхновява хората по света да се грижат за природата.
Тя умира на 1 октомври 2025 г., на 91-годишна възраст, по време на посещение в САЩ.

Животът и работата на Джейн Гудол промениха научната представа за животните и мястото на човека в природата. Тя показа, че шимпанзетата — най-близките ни “роднини” — имат интелигентност, емоции и социални структури, сходни с човешките.
Нейното наследство остава като пример за страст, смелост и състрадание — качества, които ще вдъхновяват поколения напред.

Животните имат повече социален ум, отколкото си мислим