Откриха пирамида край Мъртво море
Загадъчната пирамида край Мъртво море: Археологическа сензация в пустинята, в която Египет среща Асирия
Юдейската пустиня – безкрайна, безпощадна, покрита с вятър и прах. Джипът се носи бавно през безпътицата, сякаш сам проверява дали Земята под него все още е сигурна. Това не е просто пътуване – това е риск, особено след последните дъждове в района на Йерусалим. Опасностите тук не са само видими – под повърхността дебнат булаими – кухи джобове в почвата, резултат от разложена сол, способни да погълнат цял автомобил, без дори да оставят следа.
Сред това безвремие, на хълм, разкъсван от слънце и вятър, се вижда платнище – защитен сенник, под който кипи археологическа работа. Екип от археолози и няколко местни помощници, въоръжени с четки, лопатки и издръжливост, разчистват педя по педя земята. Тук иновациите не са добре дошли – методите са традиционни, защото така се опазва историята.
Онова, което привлича вниманието, е не просто разкопка, а откритие, което взривява представите за културния ландшафт на древността – пирамида, скрита под пясъците до Мъртво море. Но не египетска, не съвсем.
Археологът Идо Занен разказва с вълнение:
„Започнахме от върха, който се подаваше едва-едва над пясъка. Първоначално не подозирахме какво е. Дроновете ни показаха нещо странно, но едва когато извадихме първите сребърни и медни монети с елинистически символи, разбрахме, че има нещо голямо под нас.“
Скоро се включват и специалисти с геофизични скенери. Под пластовете пясък се очертава не просто конструкция, а каменна пирамида – над шест метра висока, изградена от тежки, ръчно дялани камъни. За разлика от съвършените блокове на египетските пирамиди, тук всичко е грубо, пренесено сякаш от друг свят – буквално.
Намереният артефактен материал е толкова пъстър, че сякаш някой е взел по нещо от всяка велика древна култура и ги е смесил на едно място. Бронзови съдове, инкрустирани с египетски лотоси и асирийски крилати фигури. Монети на Птоломеите и на Антиох IV – владетел на Селевкидската династия. Фрагменти от старогръцки папируси, дървени мебели, инкрустирани с карнеол и тюркоаз, дори бисерни украшения. Историята тук не е еднопластова – тя е мрежа от култури, преплетени в борба и синтез.
Каква е била функцията на пирамидата? Теориите са няколко:
– Култова сграда, използвана за религиозни ритуали, съдейки по откритите церемониални съдове.
– Гробница на висш сановник или владетел, което би обяснило богатството и символизма на артефактите.
– Астрономическа кула – позицията ѝ спрямо звездите и изгревите дава основания за тази хипотеза.
– Наблюдателница, стратегически поставена по търговския маршрут между Мъртво море и Средиземноморието.
Каквото и да е била, тя говори. С всяко извадено парче – керамика, текстил, оръжие – разказва история за време, в което границите са били размити, а влиянията – силни и кръвопролитни. Птоломеи срещу Селевкиди – Египет срещу Асирия. Епоха, в която дори архитектурата воюва – чрез символи, стилове и традиции.
Пирамидата в пустинята е аномалия. Не ѝ е мястото тук. Но може би тъкмо затова тя е толкова ценна. Напомня, че историята не е само това, което сме очаквали да открием – тя е онова, което ни намира, дори насред безпътна пустиня.
