Учени откриха ключа за вечната младост

Учени откриха ключа за вечната младост

Гренландската акула е хищник. Тя обитава дълбоките води на Северния Атлантик, край бреговете на Гренландия и Исландия. Може да живее до 500 години

Досега в научните среди се смяташе, че ниските температури са основен фактор за дълголетието на това животно. Проведено проучване обаче установи, че причината тази акула да живее толкова дълго е в особения ѝ метаболизъм. Според авторите на изследването констатираното откритие създава предпоставки. Такива, които ще помогнат ние, хората, да живеем по-дълго и да се радваме на по-добро здраве.

Изследователи от Университета в Манчестър поясниха по време на Годишната конференция на Обществото по експериментална биология, че мускулната метаболитна активност на Гренландската акула е важен фактор за здравето на техните древни сърца. Нещо, което може да се окаже и актив за човечеството по отношение на дългия живот.

Изследвахме Гренландска акула и по-точно нейното сърце. То може да ни позволи да разберем по-добре собствената ни сърдечно-съдова система

Както знаем, проблемите със сърцето стават все по-чести и по-сериозни с напредването на възрастта. Това разясни Елън Кемплисън, един от авторите на изследването. За да проучат метаболизма на акулите, изследователите анализирали метаболитната активност на ензими. Те били открити в проби от мускулна тъкан от гренландски акули. Пробите идват от животни на различна възраст, които са живели във води с различна температура. Повечето видове показват вариации в метаболизма си с напредване на възрастта.

„Искаме да определим дали гренландските акули също показват този традиционен признак на стареене, или техният метаболизъм остава непроменен с течение на времето.“

• Коментира Кемплисън, цитиран от El Confidencial.

Резултатите от анализите обаче не показват значителни разлики в мускулната метаболитна активност между различните възрасти

Това означава, че метаболизмът им не изглежда да се забавя с времето. Нещо, което може да играе ключова роля за дълголетието на този тип акула.

Това е много различно от онова, което се случва с повечето животни, които са склонни да показват известна вариация в своята метаболитна ензимна активност с напредване на възрастта. Резултатите подкрепят нашата хипотеза, че гренландската акула не показва същите традиционни признаци на стареене като другите животни, допълни още изследователят.

Автор: Радост Филипова