Най-старата карта разкрива чудовища и мистерии
„Вавилонската карта на света“ наричана още и Imago Mundi, често се счита за най-старата известна карта на познатия свят. Макар да не е особено точна от научна гледна точка и да не притежава изяществото на средновековните карти, тя предлага уникален поглед върху това как древните вавилонци са възприемали себе си и света около тях.
Създадена вероятно преди 2600-2900 години, в периода на Нововавилонската империя
Точно когато Вавилон е бил водещ център в областта на архитектурата, културата, математиката и ранната наука. Артефактът е открит през XIX век от Хормузд Расам. Той е известен археолог, който е изкопал някои от най-важните асирийски и вавилонски антики. Включително плочките с Епоса за Гилгамеш – най-старото литературно произведение в света.
Вавилонската карта на света е намерена в кутия по време на разкопките на Расам през 1881 г. в Сипар, днешен Ирак, на около 40 км. югозападно от Багдад. Някои смятат, че първоначално може да е била открита в Борсипа. Това е друг древен град, на около 115 км. южно от Багдад.
Днес картата е част от колекцията на Британския музей в Лондон
Напуканата плочка, с размери 12,2 на 8,2 сантиметра, съдържа кръгла карта и части от текст, написан на клинопис. Въпреки че е посчупена и липсват части от информацията, дългогодишни научни изследвания са позволили възстановяването на значителна част от съдържанието ѝ. Картата изобразява Месопотамия. Регион в Близкия изток, често наричан „люлката на цивилизацията“, където са живели множество значими народи и култури като вавилонците и асирийците.
Повечето изследователи смятат, че град Вавилон е показан като правоъгълна ивица близо до горната част на картата. Обозначена с номер 13. Паралелни линии пресичат този правоъгълник отгоре надолу, вероятно изобразявайки река Ефрат. Реката води началото си от планините на север, преминава през Вавилон и стига до блатиста област на юг.
Според научна статия от 1988 г., на картата са показани и други градове и царства. Някои от тях са Асирия, Дер и Урарту, всички оградени с почти идеална кръгла ивица, символизираща „Горчива вода“ или „Горчива река“. Което учените превеждат като океан.
В горната част на картата, отвъд океана, е обозначено място „където Слънцето не се вижда“.
Възможно е хората да са вярвали, че това е земя на вечен мрак, подобна на описаните в Епоса за Гилгамеш, или това може да е коментар за движението на Слънцето. Част от текста намеква за различни чудовища и фантастични същества, като крилат кон, голяма морска змия, човек-скорпион и човек-бик, както и за обикновени животни като газела, пантера, елен, маймуна, алпийски козирог, воден бивол и вълк.
Картата включва и човешки персонажи, сред които са Утнапищим, легендарният герой, оцелял след вавилонския потоп, и първият владетел на Акадската империя Саргон.
Ако днес се опитвате да се ориентирате в Западна Азия, вавилонската карта на света няма да ви бъде особено полезна. Като исторически документ обаче, тя съдържа множество интригуващи сведения за господството на Нововавилонската империя по време на създаването ѝ.
По думите на експерта от Британския музей д-р Ървинг Финкел, Вавилон е изобразен като :
„Ужасяващо огромен в сравнение с другите градове на картата! Което показва, че съдържанието ѝ несъмнено го отразява като център на света. Това е Най-старата карта, която разкрива чудовища и мистерии, които се крият из земята“.
Автор: Радост Филипова
