Какво са яли хората от каменната ера?
Каменната ера е праисторическият период, т.е. периодът преди развитието на писмеността. Следователно основният източник на информация за този период са археологическите разкопки. Робърт Брус Фут е археологът, който откри първия инструмент от палеолита в Индия, ръчната брадва Pallavaram.
Въз основа на геоложката възраст, вида и технологията на каменните инструменти и базата за препитание, индийската каменна епоха се класифицира основно в три типа:
- Палеолит (стара каменна епоха): Период – 500 000 – 10 000 пр.н.е.
- Мезолит (късна каменна епоха): Период – 10 000 – 6000 пр.н.е.
- Неолитна епоха (нова каменна ера): Период – 6000 – 1000 г. пр.н.е.
С какво са се хранили хората от каменната ера преди появата на земеделието?
Дългогодишният стереотип, който е повлиял на съвременните модни диети, е, че древните хора са ловували големи животни и са се хранили с пържоли от мамути. В ново проучване, публикувано в списание Nature Ecology & Evolution това се оспорва.
Изследвана е палеолитната група, наречена иберомаври, ловци събирачи, които са погребвали мъртвите си в пещерата Тафоралт в днешно Мароко преди 13 000-15 000 години. Учените анализират химически признаци, запазени в кости и зъби, принадлежащи на поне седем различни иберомавританци. Благодарение на това установяват, че растенията, а не месото, са били основният източник на протеини в храната им.
„Нашият анализ показа, че тези групи ловци събирачи са включвали в диетата си голямо количество растителни вещества, диви растения, което промени разбирането ни за диетата на предземеделските популации“.
казва водещият автор на изследването Зинеб Мубтахидж.
Делът на растителните ресурси като източник на хранителни протеини при хората, чиито останки са изследвани, е подобен на този, наблюдаван при ранните земеделци от Леванта. Днешните страни от Източното Средиземноморие, където за първи път са били документирани култивирането на растения и земеделието.
Изследователите забелязват и по-голям брой кариеси сред екземплярите от Тафоралт, отколкото обикновено се наблюдава при останките на ловците събирачи от този период.
Според проучването доказателствата сочат, че иберомаврите са консумирали „ферментиращи нишестени растения“ като диви зърнени култури или жълъди.
Откритията повдигат някои интригуващи въпроси за това как земеделието се е разпространило в различни региони и популации, като същевременно предоставят нови погледи върху древните диети и хранителните практики на нашите предци. Това все още е въпрос, на който науката търси отговор.
Автор: Радост Филипова
