Писмеността на траките – най-старата в света
Тракийският език е бил индоевропейски език, говорен от древните траки. Вероятно е принадлежал към източния индоевропейски дял, т.нар. сатем езици.

Уникалните майсторски изработени стенописи в казанлъшката гробница
дават важна информация за живота на траките.
© Източник: iStock
Кои са траките?
Траки, от старогръцки: Θρᾷκες; на латински: Thraci, са етно-културна общност (етнос) от индоевропейски племена, населявали в периода от средата на II хил. пр. Хр. до VI в. сл. Хр. областта от Балканския полуостров между северноегейското крайбрежие. Включващи и островите Тасос, Самотраки, Лемнос и Имброс- до Карпатите, от Черноморското крайбрежие до р. Морава и Вардар, и земите в Северозападна Мала Азия.
Това са съвременни части от България, Румъния, Молдова, Гърция, Турция, Поморавието и Македония
Има свидетелства за тракийски общности в същинска Гърция, а през римската епоха – дори в Близкия Изток и Египет. Те били етнос от множество отделни племена със сходни език и култура. Някои от тях създали собствени държави.
Една от хипотезите за произхода на траките предполага, че прототраките са дошли от североизток около 1500 г. пр.н.е., смесвайки се със завареното предтракийско население. И по-късно са се обособили в две отделни групи – даки и траки. Според друга хипотеза, изказана от Александър Фол, оформянето на тракийската етно-културна общност не е процес повлиян основно от външни миграции, а е резултат от вътрешни миграции и консолидиране на местно население.
Траките живеeли на отделни племена, всяко от които се стремили да запазят своята самостоятелност и да образува отделна етносна държава
Първото голямо тракийско държавно обединение е Одриското царство, създадено в началото на V век . След като римляните завладяват териториите на траките в средата на 40-те години на I век, през 45 г. е създадена римската провинция Тракия. Тя граничила на запад с провинция Македония, на север с Дунав, на юг с Бяло море, Дарданелите, Мраморно море и на югоизток с Витиния. Отначало представата за провинция Тракия била много смътна извън нея. Дори македоните били определяни като тракийско племе. Провинция Тракия е анексирана от Римската империя през 46 г.
Многократните нашествия на келти, скити, сармати, алани, готи, хуни, авари, прабългари и славяни в периода IV – VI в., съпровождани и с процеси на елинизация, романизация и славянизация, довеждат до отмирането на езика на траките, говорен до V – VI век. Както и до намаляването на числения им състав и вследствие на това и на културното им влияние. Смята се, че към VI век траките са изцяло елинизирани или романизирани, което ги превръща постепенно в ромеи. След създаването на българската държава част от потомците на траките заедно с останалото население, живеещо в нейните територии, основно славяни и прабългари, формират българския етнос.
Етногенетични теории
Днес съществуват различни теории за етногенезиса на траките. През XIX век австрийският учен езиковед Вилхелм Томашек лансира идеята, че тракийският етнос се е формирал в зоната на Карпатите към началото на бронзовата епоха. Като по-късно е мигрирал на юг от река Дунав. Томашек застъпва гледището, че траките принадлежат към индоевропейската езикова общност и представляват отделна народност, различна от елините и илирите. Без да се отрича напълно теорията на Томашек, съвременните теории допускат, че тракийската общност се е формирала през бронзовата епоха в резултат на смесването на номадски преселници от север и завареното предтракийско население.
Проблемът за произхода на траките в историческата наука е от основно значение за решаването на редица проблеми свързани с културата и историята на Югоизточна Европа. Научният консенсус е, че траките са индоевропейски етнос на базата на езиковите, религиозни и материални характерситики на културата им.
За появата на траките на Балканите съществуват няколко хипотези. Според някои археолози това е засвидетелствано в преходния период към бронзовата епоха. За този период може да се каже, че на Балканите се наблюдава коренно изменение. То било свързано с промяна на погребалните обичаи, разрушения, пожари и т.н.
Някои учени обясняват това единствено с инвазия, с което се поставя началото на индоевропеизацията. Според друга група учени и археолози не може да се наблюдава такава промяна на целия полуостров. На някои места животът наистина прекъсва, но на други той продължава, а картината се усложнява вследствие на вътрешни размествания и движения. Това се наблюдава най-добре за онези селищни могили на юг от Балкана.
Лингвистичните данни също сочат към индоевропейския характер на траките, макар че точната локация на тракийския клон в дървото на индоевропейските езици остава нерешен въпрос. Съществуват хипотези за филогенетична близост до съседните гръцки, илирийски и фригийски езици в рамките на т.нар. палеобалканско семейство, но то също често се смята за парафилетична група или събирателен термин за географско близки езици, вместо родствено близки.
Някои черти на тракийското слово го поставят в генетична близост до тогава по-далечните сатем езици на индоевропейското семейство, което би дало тежест на теорията за североизточния произход на траките – в посока урхаймата на балто-славянските езици. Конкретизирането на тази връзка би осветило произхода на индоевропейския слой в тракийската култура, който се е смесил с предходното неолитно прединдоевропйеско население.
Археологическият материал е недостатъчен, а лингвистиката не е в състояние да осигури целия материал.
Липсващите брънки изкушават много изследователи да реконструират историята. Разбира се, има данни за рязка промяна в картината на Балканите в края на медно-каменната епоха. Най-лесното обяснение е в инвазията, което донякъде е подкрепено и от археологически материал. Несъмнено се наблюдава навлизане на чужд елемент, но дали то е в такива мащаби, че да заличи изцяло предходната култура. Въпреки че някои автори определят индоевропейците като войнствено население, съществуват спорове дали вълната на преселение би била толкова мощна, че да окупира целия Балкански полуостров.
За да бъдат решавани днес проблемите с произхода на палеобалканското население, следва да бъдат привлечени и коментирани резултатите от новите ДНК анализи, да бъдат интерпретирани съвкупно обемът и хронологията на археологическите данни и да се доверим на новите начини за изследване на палеоклимата и геологичните данни за наличие на природни катаклизми. Наличен е богат генетичен материал от всички културни епохи, но липсва каквато и да е ДНК работа върху него. Подобно е положението и със статистическите методи, които отдавна са засекли изключителната гъстота и интезитет на културното развитие в Тракия още от края на палеолита. Археологическите данни безапелационно доказват, че в Анатолия и Тракия се е установило небивало средоточие на могилна култура още от края осмото хилядолетие пр. Хр. (устието на река Марица)
Тракийски език
Тъй като е мъртъв език и не е оставил никакви писмени източници, тракийският език е непроучен и сравнително непознат на науката. При все това множество думи могат да бъдат намерени в открити надписи по украшения, сгради или монети. Други думи биват възстановени по топоними.
Различна принадлежност е била приписвана на тракийския език. Счита се, че е бил близък с дакийския, който често е определян като северен тракийски диалект. Също се предполага близост с фригийския език, който според някои учени е езикът на тракийски племена, които са мигрирали в Анатолия. Подобни взаимовръзки са много трудни за доказване, тъй като всички споменати езици са мъртви и малък брой думи от тях са оцелели до днес.
Официалната теза на тракологията е, че траките са безписмен народ. Днес са оцелели едва няколко надписа на тракийски език, но с гръцки букви.
Тракийската писменост е най-старата в света, келтите и галите са тракийски племена
“Тракийската писменост е най-старата в света, като келтите и галите са тракийски племена. Траките, чиито наследници сме ние, българите, разполагали с писменост, която е съществувала хилядолетия преди шумерската и е в основата на ползваните от тях пиктограми.”
Тази теория беше подкрепена с проучвания и факти от академик Цветан Гайдарски по време на конференция, наречена “Древната писменост в нашите земи, декодирана по Метода Гайд”, организирана от Института по трансцендентна наука, отдел “Тракология”. На форума, проведен по случай 24 май 2017 г., бяха представени нови открития относно древната тракийска писменост в региона.
В разгара на конференцията, академик Гайдарски защити тезата, че келтите и галите са тракийски племена, а ползваните от друидите писмени знаци са тракийски. Той представи и нови стъпки в разшифроването на тракийското писмо, като обяви, че идеограмите на траките представляват най-старата в света форма на протописменост. Гайдарски също така напомни, че египетската цивилизация е била внесена от по-древна цивилизация в тези земи.
“Траките разполагали с писменост, предшествала египетската с 2000 години. Писмото, прието по-късно в Шумер, е с по-различна калиграфия от тракийското”, добави той. Академикът представи и тезата, че писмените знаци на друидите са наистина тракийска писменост. Гайдарски подкрепи мнението, че галите и келтите са тракийски племена, цитирайки древни галски фолклор, които свидетелстват за тяхното произход от югоизточните части на Европа, където река Дунав се вливала в Понта (Черно море).
Академикът беше категоричен в твърдението си, че факти от българската история са изкривени, и припомни за древна тракийска хроника, в която се споменава “богарският” език, който Бог използва. Той заяви, че древните елини са се заселвали на земите на траките, а генетичните изследвания доказват, че българите са наследници на траките, тъй като 60% от българския геном е тракийски.”
Откитие през 2015г
Артефакт на 7 хиляди години стана световна сензация, но остана незабелязан у нас. Пиктографски знаци върху глинена плочка, намерена край врачанското село Градешница, бяха обявени за най-древната писменост в света от американски учен. А местните хора им издигнаха паметник.

Глинената плочка с писмени знаци е открита в селище от халколита при разкопки преди половин век, но едва преди няколко години проф. Стефан Гайд сензационно обяви, че това е първата писменост. Местните побързаха да популяризират своето славно минало като издигнаха каменен мемориал на селския площад.
Магдалин Сълков, кмет на с. Градешница обяви пред медиите:
“По тези земи са живели племена, достатъчно развити интелектуално и са показали за първи път, че информацията може да се предава с писмени знаци.”
Знаците на плочката от Градешница бяха разчетени като първообраз на тракийската писменост.
Георги Ганецовски, археолог добави:
“Начинът на мислене на създателите на тези знаци е коренно различен от нашия, които се опитваме да ги разчетем и това е големият проблем.”
Може би тълкуванието на проф. Гайд е прекалено смело, но досега никой не го е опровергал. А хората от Градешница се гордеят с най-оригиналния паметник на писмеността.
Изследователи: Траките са имали писменост – тя е в основата на световната цивилизация
В продължение на 6 години Мила Салахи и Рени Джунова превеждали изследвали тракийските руни

Траките са имали писменост и тя е в основата не само на европейската, но и на световната цивилизация.
Траките разполагали с писменост, която се превърнала в основата не само на европейската, но и на световната цивилизация, твърдят изследователките Мила Салахи и Рени Джунова. Те представиха първи превод на руническо писмо, което, според тях, разкрива, че траките са записвали значими събития, основно свързани с духовния им живот. Освен това, те споделяли информация за своето развитие, места на обитаване и историята на своя народ.
Въпреки липсата на образование в областта на историята, двете изследователки отделили цели 6 години на превеждане на артефакти, най-старите от които са от преди 10 000 години пр.н.е. Според тях, грешката на предишните изследователи е била опитът да разчитат тракийските руни, използвайки гръцките букви, докато те успешно го направили чрез бохарски диалект и албански език.
В хода на своята работа, те забелязали, че тракийските и прабългарските руни съвпадат на 100%. За тях разчитането не е трудно, тъй като така наречената “дунавска писменост”, която се превръща в научно признат стил на българските руни, представлява архаичен начин на запис, който по-късно еволюира в различни деривати, обясни Мила Салахи.
Траките и Египет
Траки има в Египет, но по-късно, когато участват в армията на Александър Велики и дори дават своя принос в изкуството на войната с нововъведението на късото копие и лекия щит. Имало е и тракийски роби в елинските полиси (градове-държави), но пак късно, не през ІІІ–ІІ хил. пр. Хр., а около средата на І хил. пр. Хр.
Тракийска писменост все още не е обяведна за официална като откритие. За някои учени траките се водят безписмен народ, но това не намалява техния принос в историята и културата на Европейския югоизток. Все още се води спор, който се надяваме в скоро да бъде разрешен и още едно листче от нашата история да бъде запълнено.