Уникалният експонат на НИМ
Колко от вас знаят за един уникален експонат, който се намира в Националния исторически музей (НИМ) в София. Този малък къс история периодично привлича вниманието на специалисти и медии от цял свят. Наречен „Златна орфическа книга” се съхранява в музея още от 2003 година, но е открита през 1955 г. в поречието на Струма, близо до София.
Книгата е сглобена от шест страници от почти 24-каратово злато с размери 5 на 4,4 см. Страниците са свързани със златни пръстени – и тъкмо това превръща обекта в „книга”. По златните листи са гравирани рисунки на кон, сирена, конник, лира и войска, както и текст с (предполагаемо) етруски букви. Смята се, че това произведение на изкуството е изработено 600 години преди новата ера.

Смята се, че златната книга е изработена във връзка с погребението на аристократ, последовател на учението орфизъм. Основаващо се на идеята за самоусъвършенстването и вярата в безсмъртието, които могат да се постигнат от посветените (аристокрацията) в мистериалното знание. Орфизъм е термин, въведен от проф. Александър Фол.
Върху листовете са гравирани сцени на мистериални обреди. Като загадъчен ритуален съд, конник, сирена, лира и войници, както и текст, неразчетен до днес.
Излагането на Златната орфическа книга в НИМ-София през 2003 г. мигновено привлича вниманието на български и чужди медии
През тази година медии като: BBC, CNN и др. цитират покойния Божидар Димитров, директор на НИМ по това време, който съобщава, че златната книга е създадена 600 г. пр. н.е.. Което я прави най-старата запазена книга в света, а нейната автентичност е потвърдена от двама експерти в София и Лондон.
Лондонският исторически музей е желаел да я вземе и съхрани, но след дълги дела България успява да запази своята находка и да не позволи изземването ѝ.
Находката е уникална
Досега етруски златни листове са откривани само поотделно, всички в Италия, където се заселват етруските, асимилирани от римляните във вековете пр.н.е., според тогавашното прессъобщение на музея.
BBC обявява гравираните букви за етруски
Етруската писменост, разчетена само частично, се базира на старогръцката. Интересно е, че самият език на етруските, който няма родство с никой от съвременните европейски езици, до голяма степен остава неразбираем.
В своя публикация по темата за Златната орфическа книга от 2020 г., немското издание Die Welt пише, че някои учени поставят под въпрос дали изобщо написаното е “етруско”. А, като цяло, експертите извън България остават скептични, тъй като липсват научни публикации за загадъчния артефакт.
В немската статия се споменава още, че предметът е намерен преди 60 години от “87-годиен българин, който живее в Македония ” и пожелава да остане анонимен. Човекът твърдял, че открил книгата по време на строителство на канал в долината на р. Струма, в древна гробница, украсена със стенописи.
До момента в света са открити около 30 отделни листа от “етруски орфически книги”, “но те не са свързани в книга”, казва Елка Пенкова, ръководител на археологическия отдел на музея, цитирана от BBC.
Единствено в България е открита цяла книга, чиито страници са съединени със златни пръстени

Смята се, че етруските – един от най-мистериозните древни народи в Европа, са мигрирали от Лидия (дн. Западна Турция), заселвайки се в Северна и Централна Италия преди близо 3000 години и оставили малко на брой писмени сведения.
Журналистката Ирена Григорова, която издаде книгата “Прастари Времена” получава важни обяснения както от доц.д-р Бони Петрунова, така и от археоложката Павлина Тевлова. Стана ясно, че наши, а и чужди лингвисти работят върху разчитането и тълкуването на текста на създадената преди повече от 2500 години Златна Книга.
На въпроса дали книгата е действително толкова стара, колкото я представят?
“Датировката е дадена въз основа някои признаци на надписите. С това съм напълно съгласен, действително формите на буквите М, Т, N, са характерни за надписите от VI-V в.пр. Христа. Самата иконография на няколкото изображения на хора и животни е в същия стил както изображенията по етруски и венетски съдове от средата на първо хилядолетие преди Христа. “
Друг често зададен въпрос дали книгата е на тракийски или на етруски?
“Според мен, текстът е на етруски език. Съдя за това поради наличието на етруски думи:
RENE – жертва, приношение
FAMNЕ – слава, чест
LENE -мъртвец, починал
CLENU – потомък, син
TH – показателно местоимение: този, на този
THIC – направиСрещат се интересни лични имена като АКИЛУ-Ахил, ВЕЛКЕ- мъжко име отговарящо на нашето име Вълко, ФАЛАС/БАЛАС, което отговаря на древното тракийско име Балас. В текста се вижда ясно и етруското фамилно име Лартал – син на Ларт.
Възможно е гравираната на златните листи дума ТЕСНЕ да е име на богинята Тесан-зората. Лесна за прочит е и думата АТЕНА, но смятам, че в този случай не се касае за теонима Атина, а за прилагателното атена-бащински, на същия род. “

Но какво е посланието на книгата?
“Тъй като не притежавам ясни изображения на текста, а и за самото тълкуване е нужно много време, обърнах внимание на една страница, на която буквите се виждат ясно.
Текстът не е дълъг, а четенето според мен е:
RENE THIK PHULUM VAMNE SIELANE IENESTHI ATHENA THI PHELKIAL PHELKE
Смятам, че значението е следното:
Като изпълнение на задължението си, Велке син на Велкус, направи приношение за славата на Силан Иенести, който е от неговия род.
Или в друг словоред:
Като изпълнение на задължението си за да почете Силан Иенести, който е от същия род, Велке син на Велкус направи приношение.
Колкото до това дали Златната Книга е Орфическо послание – на този въпрос не мога да отговоря. Тъй като нямам достъп до целия текст, нямам и възможност да извърша проучване, а без проучване, каквото и да кажа, ще е спекулация. Поради тази причина, на този момент се въздържам от даване на мнение по въпроса.
Надявам се в скоро време нашите лингвисти да успеят да представят свое тълкуване на този уникален документ, който е създаден преди времето на бащата на историята Херодот. Със сигурност, тогава ще научим повече за ролята на дедите ни в оформянето на езиците и културата на италийските народи. Eтруският език е древен, много древен, а индоевропейските елементи в него са заети от други езици, като например този на дедите ни, които влизат в историята под името траки.
Тракийското присъствие на Апенините може да се докаже благодарение на исторически извори, топоними, хидроними, а и на много артефакти от тракийски произход. Нека не забравяме и куполните гробници на етруските – досущ като нашите куполни гробници. Не е за пренебрегване и факта, че етруските почитат Земла-Земела, чието име акад. Георгиев изтъклува със стблг. землiа-земя. “

Находката сама по себе си е уникална и дава светлина на учените, че нациите, които са живеели по онова време са притежавали нещо много по-различно от съвременният човек. А именно – любовта към божественото, вярвата във вечността на предметите, уважението към задгробния живот и желанието да оставят история след себе си.
Артефактът и до днес може да се открие в Националния исторически музей (НИМ) в София. CHESTNO.BG горещо ви съветваме да посетите тази ценна и уникална сама по себе си сграда, която пази изумителни съкровища.