Тракийската жрица в Синеморец
През 2006 година уникално златно тракийско съкровище е намерено в могила над устието на река Велека
Това станало след като две трети от надгробната тракийска могила в Синеморец била изгребана от багер, вкаран в нея от местен хотелиер.
На 26 август 2006 г. Даниела Агре и нейни колеги археолози случайно минавали край разкопаната могила в Синеморец и видели в пръстта стърчащи златни предмети.
Това дало началото на уникалните находки – златна огърлица от мъниста с бича глава, сериозно повредена от изгорената на клада знатна тракийка. Но успешно реставрирана.
Златни наушници тип обеци във формата на колесници с богинята Нике, управляваща два коня. Само едната от тях е добре запазена. Другата се нуждае от сериозна реставрация и не е изложена в музея.
Сред откритията са още златна пластина – плочка от диадема с надпис “Деметриус направи”, сребърни дискове, които по всяка вероятност са били част от ритуалното облекло.
Както и керамична антропоморфна скулптурка, която от едната страна изобразява мъжка фигура с подчертани мъжки полови белези, а от другата – с женски.
Общо около 180 златни предмета и детайли са изровени от могилата!
Археолозите са на мнение, че в могилата е кремирана знатна особа и затова част от предметите са обгорени. Вероятно това е погребение на жрица с аристократично положение. Открити са и керамични плочки с изображение на богинята майка, почитана от траките. Намерените предмети са от III в. Пр. Хр
” Никой не подарява скъпи златни бижута на жена, без да я обича. “
проф. Божидар Димитров
С тези думи големият български историк проф. Божидар Димитров е започвал историята на едно от най-красивите ни съкровища – златото от Синеморец.
” Уникалните накити са принадлежали на знатна тракийка, която е била или безумно красива или тежко властна, най-вероятно и двете. Но със сигурност жена, за която си е струвало да се подаряват украшения с цената на цяло царство. “
проф. Божидар Димитров
Могилата е била разработвана и преди – през 1995 г., но е обявена за безперспективна и е изоставена. Работите са били преустановени към други обекти в страната. В момента находките от златното тракийско съкровище са изложени в Общинския исторически музей в Царево.
Съвременната история на изящните бижута започва на 26 август на 2006 г.
На този ден екипът на друг именит български археолог Даниела Агре случайно минава край изкоп в Синеморец над устието на р. Велека. Багерът още си стоял в страни от купищата пръст. Учените се прибирали от обект, когато набитото око на Агре се спряло върху разкопаната земя. Могила!
Казват, че Агре е археологът с най-голям късмет
проф. Божидар Димитров
“Където погледне, откритие, където разкопае, намира злато! Магична жена!”
Може би колегите ѝ са прави. И в този случай съдбата е на нейна страна и в името на историята!
Могилата се оказва на две трети разкопана. Брутално! Била буквално изгребана от багера, вкаран в нея от местен хотелиер. Докато се дивели на кощунството, археолозите видели в пръстта култови предмети. Разтичали се, били аларма – и в полицията, в общината и в музея. Светкавично обектът бил заварден, а учените влезнали в него. Един след друг от пръстта започнали да изскачат ювелирни предмети.
Златото никнело като гъби!
“Могилата беше разкопана доста ужасяващо! В насипа се търкаляха части от керамика. Веднага ги събрахме. Хората, чиито апартаменти се намираха на метри от мястото, първоначално се опитаха да ни изгонят, защото през последните два месеца тук непрекъснато минавали туристи, които си отнасяли предметчета! Историята ни сега краси нечий дом, без да знаят стойността й!”
Даниела Агре
Гневи се пред медиите археоложката Агре…
Последвала изключително тежка работа при екстремни условия. Тя и екипът й били атакувани непрекъснато в гръб от местната охрана на обекта.
“Много съжалявам, че служителите от музея в Царево не са обърнали достатъчно внимание на могилата и са я оставили така. Те просто не реагираха адекватно. Но късметът отива при този, който има сили да го понесе! ”
Даниела Агре
Подклажда мита за прословутия си успех Даниела Агре .
“Защото – оказва се, че могилата е била разработвана и преди това – още през 1995 г., но е обявена за безперспективна и е изоставена. Работите са били преустановени.Откритието е не по-малко значимо от разкриването на царския гроб край Златиница. “
Даниела Агре
Даниела Агре намерила първо златна огърлица с бича глава и инкрустиран скъпоценен камък. Била обаче сериозно увредена от обгаряне. След нея през вековете на времето се появили златни наушници във формата на колесници с богинята Нике, управляваща два коня. Само едната от тях обаче била добре запазена. Другата се нуждаела от сериозна реставрация. Все още търсят опитен реставратор, за да оправи другата обица.
“Изработката е много фина и до сега няма златар, който да погледне накита и да каже “Ще се справя!”, всички си тръгват с думите ” Много сложна изработка.”
проф. Божидар Димитров
“Бичата глава заслужава да краси всеки един музей в света”, казваше проф. Божидар Димитров
Сред находките са още сребърни дискове, които по всяка вероятност са били част от ритуално облекло, както и керамична антропоморфна скулптурка, която от едната страна изобразява мъжка фигура с подчертани мъжки полови белези, а от другата – с женски. Общо около 180 златни предмета!
Но най-впечатляваща била златна пластина плочка от диадема с надпис “Деметриус направи… “
Такава пластина с надпис се открива за първи път у нас. Подобна е позната единствено от гроба на Александър Македонски. Надписът върху инкрустираната и изработена с финес малка плочка завладява светкавично въображението на историци и археолози, не им давайки мира през следващите дни. Накрая разчитат и продължението “… за Кортодзунтос”.
Къде е гробът на Александър Велики?
Коя е красавицата, на която са принадлежали изключително скъпите накити?
Днешен Синеморец е бил част от територията на античния град-държава Аполония-Понтика. Много силен, влиятелен, с изключително богати жители. Град-държава, в който се е ковала политика.
За едни от учените тайнствената дама е тракийска принцеса, за други – по-скоро жрица. Но със сигурност е била тракийка. Аргументи за второто дава именно плочката. Смята се, че тя е част от накит, носен от жени, посветили се на боговете. Обгарянето на част от бижутата също говори за това. Тракийските жрици са били ритуално кремирани, за да служат и в отвъдното на своите господари.
Учените се фокусират върху бичата глава, затваряща колие, с невероятна финност на изработката. Подобна скъпоценност също се открива за първи път в България.
“Всичките елементи от накитите са плод на изящно изкуство, изработени от майстор в древно ателие.”
Даниела Агре
Откритието ѝ налива масло в големия спор на родните археолози кои от тракийските съкровища са изработени у нас и кои не. Гилдията е разделена на два лагера. “Патриотичният” е абсолютно убеден, че в древните торевти са траки, усвоили майсторския занаят в Микена. Които се върнали и открили ателиета в земите на одриси, гети и трибали. Другата част от учените е категорична, че всички съкровища са били вносни, като изработката и доставката им е отнемала месеци, дори години.
Именно затова учените днес са обединени по-скоро около мнението, че в могилата е кремирана главна жрица от аристократично потекло. Такова е и мнението на самата Агре.