Работят ли новогодишните обещания?
Януари може да е подходящо време да си поставите нова цел!
С настъпването на поредната следваща година, сякаш мозъците на всички, които чакат понеделник, за да НЕ ПРАВЯТ или да започнат ДА ПРАВЯТ нещо се препрограмират в подреждане на грандиозни планове за ново начало.
Нямате представа какъв оборот правят фитнесите за годишни и месечни абонаменти през месец Януари…
Разбира се, това че обличаме целия процес в ирония, в никакъв случай не означава, че го намираме за нещо неподходящо. Желанието за промяна към по-добро е страхотно, стига мнозина да не се отказваха още на първата точка от плана!
Точно заради това си задаваме въпроса “Работят ли наистина новогодишните обещания и дали 1 януари е най-доброто време за нова цел?”
Едно явление, наречено „ефект на новото начало“, предполага, че новата година може да е добър момент за вземане на решения и промени. Защото може да действа като „времеви ориентир“, който дава на хората подновен ангажимент към целите.
Но, други фактори също могат да повлияят на способността да се придържате към новогодишната си резолюция, казват експерти.
РАБОТЯТ ЛИ НОВОГОДИШНИТЕ РЕШЕНИЯ?
„Ефектът на новото начало“, подложен на проучване от 2014 г. в списанието Management Science, предполага, че събития като Нова година, рождени дни, празници или дори началото на седмица или месеца, са свързани с увеличаване на аспирациите на поведение. Тези „времеви ориентири“ позволяват на хората да разделят възприятието си за времето на „преди“ и „след“ и да отпишат предишни неуспехи като отговорност на миналото Аз, твърдят изследователите.
Времевите ориентири могат също така да насърчат „мисленето за цялостна картина“. Правейки хората по-склонни да инвестират в дългосрочни цели, вместо моментално удовлетворение.
Теорията обаче никога не е била тествана и много новогодишни обещания не се спазват.
Робърт Уест, почетен професор по поведенчески науки и здраве в University College London (UCL) в Англия, казва, че ключът към разбирането на поведението – и следователно защо новогодишните резолюции могат да бъдат неуспешни – е да осъзнаем, че желанията съществуват само „в момента“.
Робърт Уест е почетен професор по здравна психология в University College London (UCL), Англия. Сътрудник е на Центъра за промяна на поведението на UCL.
Бивш главен редактор на списание Addiction. Публикувал повече от 900 научни труда, включително книги за промяна на поведението и пристрастяване.
„През цялото си будно време ние действаме в преследване на това, което най-много желаем точно в този момент. Не преди час, преди ден или преди пет минути“, казва той.
“Ето защо често е трудно да направим нещата, които сме си поставили за цел. Когато дойде моментът, забравяме какво сме планирали или някое друго желание се оказва по-силно.”
СТАРИ СРЕЩУ НОВИ НАВИЦИ
Ключът към успешната новогодишна резолюция може да се крие и в поставянето на нови цели, вместо в отказването от лоши навици. Проучване от 2020 г., публикувано в списанието PLoS One, установява, че 55% от участниците смятат, че са успели да изпълнят новогодишните си обещания от предходната година.
Въпреки това, участниците с цели, ориентирани към подхода (да направят нещо ново), са значително по-успешни от целите, ориентирани към избягване (спиране на нещо), с 58,9% срещу 47,1% успех. Това показва, че тези, които поемат нови предизвикателства, са по-склонни да успеят, отколкото онези, които се опитват да премахнат нещо от живота си.
Това не означава, че участниците, които са си поставили цели за избягване, като спиране на тютюнопушенето или отслабване, са били неуспешни, по-скоро вероятността участниците да успеят с решенията си е по-висока, когато целта е формулирана по ориентиран към подхода начин.
РАЗЛИКАТА МЕЖДУ „НАМЕРЕНИЕ-ПОВЕДЕНИЕ“
Сюзън Мичи, професор по здравна психология и директор на Центъра за промяна на поведението в UCL, описва, че друг психологически феномен може да повлияе на начина, по който хората реагират на новогодишните си обещания.
„Това е това, което психолозите наричат„ пропастта между намерението и поведението“, допълва тя. „Въпреки че някой може да се чувства силно мотивиран да се промени, чувството не е достатъчно, за да накара нещата да се случат; също трябва да притежава уменията да управлява поведението си и възможността да го накара да се случи.“
Сюзън Мичи е професор по здравна психология. Тя е директор на Центъра за промяна на поведението в Университетския колеж в Лондон, Англия.
Нейното изследване се фокусира върху промяната на поведението във връзка със здравето и околната среда.
Преглед от 2016 г., публикуван в списание Health Psychology, разглежда въздействието на променящите се нагласи. Норми и самоефективност (вяра в нечии способности да изпълнява поведение) върху поведението, свързано със здравето, като упражнения и диета.
Изследователите установяват, че предизвикването на промени в нагласите, нормите и самоефективността на участниците води до средно големи промени в поведението. В области като диета, използване на презервативи и спиране на тютюнопушенето. Проучванията са „различни едно от друго по твърде сложни начини, за да бъдат обхванати с няколко прости характеристики на изследването“. Размерите на ефекта са интерпретирани с помощта на научни указания.
Тайната да контролираме поведението си
„Тайната да контролираме поведението си е да планираме предварително. Така ще сме сигурни, че когато сме си поставили за цел – желанието ни да следваме плана е по-силно от всичко друго,“ казва Уест.
„Новогодишните обещания са начин да се опитаме да постигнем това. Правим голяма част от плана… Да спрем да пушим, да следваме здравословна диета… Или да отидем на фитнес – и може би казваме на хората за това и получаваме някаква подкрепа. По този начин, ако успеем, желанието да се придържаме към плана е по-голямо от желанието да не го правим.”
ГОТОВНОСТ ЗА ПРОМЯНА
Проучване от 2021 г. за злоупотребата с алкохол, публикувано в Journal of Psychiatric and Mental Health Nursing, установява, че желанието за промяна е важен фактор за успешната промяна. Същата теория може да се приложи към новогодишната резолюция. За да бъде промяната успешна, човекът трябва да е готов да се ангажира.
ГРУПОВА МОТИВАЦИЯ
Преглед от 2011 г. в списание Social and Personality Psychology Compass установява, че груповата динамика може да помогне на хората да бъдат мотивирани за дадена задача. Включително тези с по-ниски умения в задачата, която им е възложена, са били по-мотивирани и успешни като част от група, отколкото поотделно, установява проучването.
ЗДРАВОСЛОВНИ НАВИЦИ
Изследване, публикувано в Journal of Personality and Social Psychology през 2013 г., показва, че навиците могат да помогнат на хората да се придържат към целите си, дори когато личната им мотивация или воля са ниски.
Човешкият мозък разчита в по-голяма степен на механизми за създаване на навици. Отколкото на лични цели или желания, когато нивата на мотивация са ниски, установява проучването. Създаването на навик чрез повторение на задачи може да бъде полезен начин за заобикаляне на липсата на мотивация.
ВЗЕМАНЕ НА РЕЗОЛЮЦИЯ
Наличието на конкретна цел и план за постигането й може да увеличи вероятността за успех. Проучване от 2002 г., публикувано в Journal of Clinical Psychology, установява, че тези, които са взели решение за Нова година, са имали 44% по-голяма вероятност да успеят в поставените цели след шест месеца, от тези, които не са взели решение, но са се интересували от промяна на проблем по-късно.
АВТОР: Руслана Петрова
