Тъмната страна на приказките…

Всички сме запознати със светлите и вълшебни светове на приказките, които ни пренасят във вълнуващи приключения. Въпреки това, зад този обаятелен външен вид, приказките крият и “Тъмната страна”, която засяга нашата психология, ценностите и образа ни за света.

Ако сте израснали, гледайки класически филми на Дисни като „ Снежанка и седемте джуджета “ или четейки версията на „Пинокио“ от Малката златна книга, вероятно сте свикнали да мислите за приказките като за полезно забавление за малките деца.

Ето защо може да е шок да прочетете приказката “Снежанка” отново като възрастен и да осъзнаете, че е малко зловеща. Например, когато ревнивата кралица нарежда на ловеца да убие Снежанка, тя изисква той да върне сърцето на момичето в кутия за бижута. Като доказателство за неговото насилствено дело и това е само сравнително дезинфекцираната, базирана на Дисни версия.

Във версията от началото на 19-ти век, публикувана от немските братя Якоб и Вилхелм Грим, кралицата иска да погълне сърцето, белите дробове и черния дроб на Снежанка – сурови!

Оригиналните версии на повечето от тези фентъзи истории са пълни със сюжетни обрати, които принадлежат на модерен слашър филм. Отчасти това е така, защото приказките не са били за деца! По-скоро като безвкусни народни приказки, които възрастните разказват за забавление.

Когато Братя Грим публикуват първото си издание на „Приказки за детска стая и домакинство“ в два тома през 1812 и 1815 г., то е предназначено за възрастни. Едва след разочароващи продажби те решават да смекчат материала и да го направят подходящ за деца. Приказките идват предимно от приятели и роднини, които братята значително преработват. Много от тях са вариации на френски приказки, които вече са написани от хора като френския писател Шарл Перо.

Но дори и след като Братя Грим пречистили приказките, те не премахнали напълно страшните неща. Това е така, защото приказките са имали за цел не само да забавляват децата, но и да ги образоват. Покойният психолог Бруно Бетелхайм, например, твърди, че:

Ето няколко приказки, които са много по-тревожни, отколкото сте осъзнавали като дете:

“Пинокио”

Дисни описва Пинокио ​​като щастливо момче, докато в действителност романът “Приключенията на Пинокио” е много по-мрачен.
Когато си припомняте за версията на “Пинокио” на Дисни от 1940 г., вероятно си спомняте носа на куклата, който расте, когато дървеното момче излъже. Както и неговия приятел Джимини Крикет, който пее запомнящата се песен от филма “When You Wish Upon a Star”.

Но както критикът на списание Time – Ричард Корлис отбелязва :

Сценарият набляга например на опасностите от бягството от дома и попадането в лапите на зъл възрастен. Както похитителят Стромболи казва на Пинокио: „Когато остарееш, ще направиш добри дърва за огрев.“. Но изходният материал за филма, разказ от 1883 г. на Карло Колоди, е още по-смущаващ!

Когато Пинокио ​​е дразнен за дървената му глава от другаря му по крикет, разярената кукла хвърля чук и го убива.

„Малката русалка“

„Малката русалка“ на Ханс Кристиан Андерсен от 1837 г. е може би една от най-мрачните приказки. Това е така, защото включва самоубийство и убийство.

Филмовият критик Ричард Корлис похвали филмовата версия на Дисни от 1989 г. на “Малката русалка”, приказката за принц на име Ерик, който се влюбва в Ариел. Тя е красивото получовешко морско създание, което иска да е човек. Но изходният материал, разказ от 1837 г. на датския писател Ханс Кристиан Андерсен, е значително по-страховит.

Във филмовата версия Ариел сключва сделка с морската вещица Урсула , която я превръща временно в човек в замяна на певческия ѝ глас. Като прибира магичния глас в кутия – мида. В разказа на Андерсен вещицата кара малката русалка да замълчи, като ѝ отрязва езика. И за разлика от филма, оригиналната история не завършва щастливо завинаги.

Вместо това малката русалка губи своя принц, защото той се жени за човешка жена. С разбито сърце тя му се усмихва за последен път и се самоубива.

„Пепеляшка“

Историята на Шарл Перо от 1697 г. “Пепеляшка” завършва с това как доведените сестри молят Пепеляшка за прошка. Но версията на Братя Грим от 1812 г. завършва много, много по-различно. Филмът на Дисни “Пепеляшка” от 1950 г. описва красива млада жена, която е била на практика поробена от злата си мащеха. Тя получава шанс за щастие, когато се намесва нейната фея кръстница. Феята трансформира дрипавия тоалет в елегантна рокля, за да може тя да присъства на кралски бал.

Нейната магическа отсрочка обаче продължава само до полунощ и тя бяга, оставяйки една от стъклените си пантофки. Принцът я намира и тръгва да търси мистериозната жена, която го е пленила. Двете зли доведени сестри на Пепеляшка пробват пантофката, но краката им са твърде големи. Обувката е точно за Пепеляшка и тя се омъжва за красивия принц.

До голяма степен това се случва и в „Пепеляшка“ или „Малката стъклена пантофка“, историята от 1697 г. на Шарл Перо. Която завършва с това, че доведените сестри молят Пепеляшка за прошка, която тя любезно приема.

Но версията на Грим от 1812 г., “Ашенпутел”, е доста ужасяваща. Злата мащеха подава нож на най-голямата дъщеря и ѝ нарежда да отреже пръста на крака си. Като помагайки ѝ прошепва: „Защото когато станеш кралица, никога няма да се налага да ходиш пеша!“. Принцът е измамен и язди с нея, докато два говорещи гълъба не го предупреждават за нейната напоена с кръв обувка. Тогава по-малката доведена дъщеря се опитва да го заблуди, като отрязва петата си, но гълъбите отново предупреждават принца.

В крайна сметка, когато той идентифицира момичето на мечтите си, двете зли доведени сестри присъстват на сватбата с надеждата да си извлекат благоволение. Но гълъбите ги ослепяват, като им изкълвават очите.

„Червената шапчица“

Френските изображения на „Червената шапчица“, като тази картина от 19-ти век на Франсоа Фльори-Ричар, я показват с много по-къса червена шапка. Има много версии на тази почтена история през вековете, всички с една и съща основна сюжетна линия. Момиче в червено наметало пътува през гората, за да занесе храна на болната си баба, когато се среща с гладен вълк. След като вълкът я подканва да прекара известно време в бране на цветя за баба, той я изпревара. по пътя. Там изяжда бабата, облича се в нейните дрехи и дебне Червената шапчица.

Във версията на историята на Грим, „Червената шапчица“, Червената шапчица също е погълната от вълка, но след това тя и баба ѝ са спасени от ловец, който пристига точно навреме. Вместо да застреля вълка, той разрязва корема му с ножица и момичето и баба му като по чудо излизат невредими. Поне има щастлив край…

Във версията на Шарл Перо, която той замисля като предупреждение към младите жени да избягват сексуалните хищници, той просто позволява флиртуващата Червена шапчица да бъде изядена.

„Хензел и Гретел“

В “Хензел и Гретел” зла стара вещица заключва момченцето, за да го угои и изяде по-късно. Докато Гретел е вързана с нашийник и принудена да бъде прислуга.

Ако сте фен на Ханибал Лектър, човекоядецът сериен убиец в „Мълчанието на агнетата“, тогава тази немска приказка е точно за вас. Включва злодей, който е също толкова зловещ и може би дори по-коварен.

Привидно мила възрастна жена, която живее в гората в ядлива къща от джинджифилов хляб и бонбони, която използва, за да хваща в примка деца. Като нейната цел е да бъдат изядени.

Във версията на Братя Грим от 1812 г. тя решава, че Хензел ще бъде по-сочното дете и го затваря в клетка, за да го угоява, докато обрича на глад сестра му Гретел. Нея я връзва с нашийник и верига и принуждава да чисти до изтощение.

В крайна сметка обаче вещицата все пак решава да изяде и двете деца, но е надхитрена от Гретел, която в удобен момент бута вещицата във фурната и я изгаря до смърт.

За сравнение, Лектър – който в края на “Мълчание” е избягал от затвора – се измъква доста лесно.

„Снежанка и седемте джуджета“

Във версията на „Малката Снежанка“ от Приказките на Грим мащехата на Снежанка трябва да танцува на сватбата си, докато не падне мъртва. Тази история е особено забележителна, защото стартира модерната тенденция на дезинфекцираните приказки. През 1938 г. аниматорът Уолт Дисни решава да направи първия си пълнометражен филм по историята на Братя Грим, „Малката Снежанка“.

Скептиците – включително собствената му съпруга Лилиан – се опитали да го разубедят, предупреждавайки, че възрастните няма да гледат мюзикъл с участието на куп брадати джуджета, но той се доверил на инстинкта си и взел назаем 1,5 милиона долара, за да реализира идеята си.

Както се оказало, Дисни бил прав. Публиката от епохата на депресията, се нуждаела от вдъхновение и се стичала, за да види историята за красива млада жена, която побеждава злодейска кралица и пленява сърцето на красив принц, а филмът се превърнал в огромен хит. Докато Дисни запазил зловещия ъгъл на сърце в кутия от Братя Грим, той пропуснал някои още по-зловещи подробности.

В тяхната версия, например, злата мащеха на Снежанка е поканена на сватбата на Снежанка, където гостите нагряват чифт железни обувки върху горящи въглища. След това тя е принудена да влезе в нагорещените обувки и да танцува в агония, докато не падне мъртва.

“Румпелщилцхен”

Румпелщилцхен е имп, който преде слама в злато в замяна на първородното дете на момиче. Изглежда нормално. В тази приказка, първоначално разказана в печат от Братя Грим, мелничар лъже краля, като му казва, че дъщеря му може да преде слама в злато. Кралят я заключва в кула, пълна със слама, и изисква тя да извърти сламата в злато до сутринта. Тя, разбира се, не може да преде слама в злато, но внезапно се появява подобно на дяволче същество, Румпелщилцхен. В замяна на нейната огърлица, той преде нейната слама в злато. Този обмен продължава, докато Румпелщилцхен най-накрая поискал първото дете.

Трайната му популярност е доста забележителна, като вземете предвид, че това е историята на зловещ малък мъж, който се опитва да открадне дете, с кой знае каква неприятна цел. Румпелщилцхен, който има магически сили, превръща дъщерята на скромния мелничар в кралица в замяна на обещанието, че ще му предаде първородното си дете. Когато той отишъл да го вземе, единствената ѝ възможност била да познае правилно името му. Но когато успява да направи точно това, нещата стават още по-странни.

— Дяволът ти го е казал! — вика човечецът и толкова се ядосва, че тропва с крак и някак забива целия си десен крак дълбоко в земята. Когато се опитва да се измъкне, той разкъсва тялото си на две.

„Снежната кралица“

Филмът на Дисни “Замръзналото кралство” е базиран на разказа на Ханс Кристиан Андерсен “Снежната кралица”. „Замръзналото кралство“, филмовият хит на Дисни от 2013 г., има малка прилика с привидното вдъхновение, историята на Ханс Кристиан Андерсен от 1844 г. „Снежната кралица“. Филмовата версия включва две сестри – Елза, която има паранормалната сила да създава лед и сняг, и Анна, която е застрашена от способностите на сестра си. Елза израства и става кралица на северното кралство, но нещата се усложняват, след като Анна приема предложението за брак на тайно страховития принц Ханс, който идва от юг. След някои сюжетни обрати, свързани с леда, всичко свършва добре, когато Елза депортира Ханс и Анна намира истинската любов с продавач на лед.

Историята на Андерсен, напротив, е по-скоро нещо, което бихте срещнали в кошмар. Малко момче на име Кей получава парчета стъкло от счупено магическо огледало, вградено в окото и сърцето му. Стъклото по някакъв начин се превръща в лед, което – по неясни причини – води до това, че Кей е отвлечен от мистериозна жена в бяло, която се спуска върху него по време на снежна буря. Тогава сестра му Герда трябва да започне мисия за търсене и спасяване, за да го изведе от двореца на Снежната кралица, който се пази от армия от мечки, змии и бодливи свинчета.

Друга мрачна приказка, е че тя отвлича деца и ги принуждава да я обичат и да се бият за нея. Настройвайки ги срещу родителите им, тя ги отглежда докато станат на 14-15 г. и ги връща по родните им домове, където те убиват мъчително своите семейства. Ако това ви се струва страховито, има и друга версия на приказката.

Там Снежната Кралица изпада в паника и не вярва на никого, че я обича. Обсебена от идеята да бъде майка на всички деца, които е откраднала.

Тя дава заповед на всяко едно дете да докаже любовта си и на 6-тият му рожден ден то трябва да среже знак под формата на снежинка на гърдите си. Ако все още не събуди доверието ѝ, трябва да убие най-добрия си приятел. Така тя искала да вмени идеята в главите на децата, че те нямат никой друг освен нея. Че трябва да я обичат повече от себе си.

“Рапунцел”

Във версията на “Рапунцел” на братя Грим принцът не убива точно вещицата и не спасява своята дама в беда. Във филма на Дисни от 2010 г. „Заплетена“, косата на младо момиче притежава чудотворни свойства против стареене, което я кара да бъде отвлечена и затворена от вещица, която използва косата, за да поддържа собствения си външен вид. В крайна сметка тя израства в красива жена и е спасена от дързък, смел принц, който се изкачва на кулата, използвайки нейните коси, и след това в крайна сметка отрязва косата на Рапунцел, за да убие вещицата. Рапунцел и принцът живеят дълго и щастливо.

В оригиналната история на Братя Грим обаче работата на принца е малко по-трудна. След като принцът се изкачва на кулата, за да ухажва Рапунцел и очевидно да я оплоди, вещицата отрязва косата на Рапунцел и след това я изоставя в пустинята. Когато принцът се връща и се изкачва на кулата, той се сблъсква с вещицата, която му се подиграва, като заявява, че никога повече няма да види Рапунцел. Принцът, отчаян, скача от кулата и се приземява в храсти, чиито бодли избождат очите му. След това той се скита няколко години като сляп бездомник, докато случайно не среща Рапунцел, която се бори като неомъжена майка на близнаци. За щастие, сълзите на Рапунцел имат същата лечебна сила, както във филма, и зрението на принца е възстановено. Двамата се завръщат в неговото кралство, за да се оженят.

Той дава заповед да се намери вещицата, която все още обитава кулата. Рицарите трябвало да вържат ръцете и краката ѝ за 4 коня и да я дърпат на почивки, докато тя се извинява за грешките си.

“Спящата красавица“

Най-ранните версии на “Спящата красавица” откриват младата жена в кома гола, където е забременяла и ражда, докато спи. Филмът на Дисни от 1959 г. „Спящата красавица“ разказва историята на млада принцеса, която магьосница се опитва да обрече, като прави заклинание, призоваващо я да умре на 16-годишна възраст, когато се убожда на вретено. Това проклятие може да бъде отменено само частично от добра фея, в резултат на което принцесата ще спи, докато не се събуди от целувката на истинската си любов, принца, за когото е била сгодена.

До голяма степен това се случва във версиите на историята на Шарл Перо и Братя Грим. Но те изчистили историята от по-ранни версии, като френската „Perceforest “ от 14-ти век, в която принцът се връща и намира младата жена да лежи в спалнята, гола и в кома , и не може да устои на желанието да има сексуален контакт с нея. Тя забременява и има дете, като всичко това остава в сън. Но нейното бебе захапва пръста на майка си, бъркайки го с гърда, карайки лененото парченце от вретеното да изпадне и младата дама да се събуди.

В друга версия, разказът на Джимбатиста Базиле от 1634 г. „Слънцето, луната и Талия“, това е крал, който забременява спящата девойка, която ражда близнаци.

Когато неговата кралица разбира, тя изпраща своя готвач да вземе децата, да ги убие и сготви и да ги поднесе на своенравния си съпруг като наказание.

Автор: Радост Филипова