Учените с ново откритие: На Марс е имало живот!
Някога Марс е била „планета от реки“, на която лесно е можело да има живот
Ново проучване, трансформира нашето разбиране за марсианския пейзаж. Изследователи разкриха доказателства, които предполагат, че червената планета някога е била изобилна от реки. Учените са ръководени от Бенджамин Карденас, асистент по геонауки в Penn State. Изследователският екип рисува картина на марсианско минало, в което може да е имало живот.
Марс: Планета от реки
Проучването показва, че множество кратери на Марс, пренебрегвани преди в този контекст, може някога да са били активни речни корита.
„Намираме доказателства, че Марс вероятно е била планета от реки“
обяснява Карденас, намеквайки за широко разпространените знаци по марсианската повърхност, сочещи към богато на вода минало.
Това разкритие предизвиква дългогодишните възприятия за Марс като до голяма степен сух и безплоден пейзаж. Не само, но и съживява стремежа на научната общност да разкрие енигматичното минало на планетата.
Надникване в марсианското минало
Крайъгълният камък на това пионерско изследване е иновативното използване на числени модели за симулиране на моделите на ерозия на Марс. Изследователският екип се задълбочил в процесите на ерозия. Те са оформили марсианската повърхност в продължение на хилядолетия. Учените открили, че често срещаните кратерни образувания, вероятно са останки от древни речни корита.
Тази техника бележи първия случай на използване на комбинация от сателитни данни, изображения от марсохода Curiosity и 3D сканирания на стратиграфия. Това са скални слоеве, отлагани в продължение на милиони години под морското дъно на Мексиканския залив. Комбинирани, тези източници на данни предлагат изчерпателна представа за геоложката история на Марс.
Чрез този сложен анализ екипът откри нова интерпретация за тези образувания на марсиански кратери, свързвайки ги с ерозирали речни отлагания.
Карденас подчертава значението на тази стратиграфска интерпретация, заявявайки:
„Този анализ не е моментна снимка, а запис на промяна. Това, което виждаме на Марс днес, са останките от активна геоложка история. А не някакъв пейзаж, замръзнал във времето.”
Речни хребети и речни наноси на Марс
Предишни марсиански проучвания идентифицираха определени ерозионни земни форми, известни като речни хребети, като потенциални кандидати за древни речни отлагания. Това ново проучване обаче разширява обхвата на изследването. Екипът разпозна признаци на речни наноси в релефни форми, които никога преди не са били свързани с древни реки.
„Това предполага, че може да има неоткрити речни залежи другаде на планетата и че дори по-голяма част от марсианските седиментни записи може да е била изградена от реки по време на обитаем период от историята на Марс.“
допълва още Карденас
Размишлявайки върху последиците за живота, той добавя:
„На Земята речните коридори са толкова важни за живота, химическите цикли, циклите на хранителните вещества и циклите на седиментите. Всичко сочи, че тези реки се държат по подобен начин на Марс.
Стратиграфията на Земята хвърля светлина върху Марс
В творчески обрат изследователският екип пренасочил 25-годишни сканирания на стратиграфията на Земята от под Мексиканския залив. Те са били събрани от петролни компании, за техните марсиански изследвания. Тези сканирания, отбелязва Карденас, предоставиха „идеално сравнение с Марс“, подпомагайки симулацията на подобна на Марс ерозия.
Симулациите на екипа разкриха марсиански пейзажи, оформени топографски, отразяващи формите на релефа, наблюдавани от марсохода Curiosity в кратера Гейл, а не речните хребети, свързвани преди с подобни характеристики.
Обнадеждаващ хоризонт: Древен живот на Марс
Това изследване прави повече от реконструкция на древната марсианска среда. Освен това запалва нова надежда за разкриване на признаци на минал живот на червената планета.
„Нашето изследване показва, че Марс може да е имал много повече реки, отколкото се смяташе досега, което със сигурност рисува по-оптимистичен поглед върху древния живот на Марс“
твърди Карденас.
Откритието, което предполага, че по-голямата част от марсианския пейзаж някога е притежавал правилните условия за живот, бележи монументален напредък в планетарната наука, прекроявайки нашето разбиране за небесния ни съсед.
Изследването, направено в съавторство с Кейтлин Стейси, докторант по планетарни геонауки в Penn State, получи финансиране от безвъзмездна помощ за работа на слънчевата система на НАСА. Това подчертава значението му за продължаващото изследване на нашата слънчева система.
Пълното изследване е публикувано в списанието Geophysical Research Letters.
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ: Поничка падна на Марс
АВТОР: Руслана Петрова
