Защо не помним, че сме били бебета?
Неспособността да си спомните първите няколко години от живота си се нарича инфантилна амнезия. Но защо се случва?
Усмивката на майка ви, докато казвате първата си дума, или миризмата на свещите на тортата за втория ви рожден ден са спомени, които много хора биха искали да запазят. Но почти никой не може да си спомни спомени от много ранно детство. Това е феномен, известен като инфантилна амнезия.
Инфантилна амнезия
Така че защо сме склонни да забравяме тези много ранни спомени? Не е защото не пазим информация като малки деца. По-скоро вероятно е, защото на тази възраст мозъците ни все още не функционират по начин, който обединява информацията в сложните невронни модели, които познаваме като спомени.
Семантична памет
Малките деца помнят факти в момента, като например кои са родителите им. Или че човек трябва да каже „моля“, преди мама да ви даде бонбон. Това се нарича „семантична памет“.
Епизодична памет
До някъде между 2 и 4-годишна възраст обаче децата обикновено нямат “епизодична памет”. Това е паметта относно детайлите на конкретно събитие. Такива спомени се съхраняват в няколко части на мозъчната повърхност или “кората”. Например, паметта на звука се обработва в слуховите кортекси отстрани на мозъка. Визуалната памет пък се управлява от зрителната кора отзад. Област на мозъка, наречена хипокампус, свързва всички разпръснати парчета заедно.
„Ако мислите за мозъчната си кора като за цветна леха, цветя има навсякъде по главата ви“
Патриша Бауер
Патриша Бауер е професор по психология в университета Емори.
„Хипокампусът, разположен много спретнато в средата на мозъка ви, е отговорен за събирането на всички тези заедно и свързването им в букет.“
Патриша Бауер
Паметта е букетът – невронният модел на връзки между частите на мозъка, където се съхранява паметта.
Свързването на фрагменти от информация
Децата може да не успеят да запишат конкретни епизоди до възрастовия диапазон от 2 до 4 години. Причината е, защото тогава хипокампусът започва да свързва фрагменти от информация заедно. Това каза Нора Нюкомб, професор по психология в университета Темпъл във Филаделфия.
Нюкомб обясни, че за деца под тази възрастова група епизодичната памет може да бъде ненужно сложна в момент, когато детето тепърва научава как работи светът.
„Мисля, че основната цел на първите две години е да се придобият семантични знания. От тази гледна точка епизодичната памет всъщност може да бъде разсейване.“
, каза Нюкомб.
“Забравените“ спомени от детството могат да бъдат възстановени
Друга теория обаче предполага, че ние всъщност съхраняваме тези ранни спомени като деца, но се борим да си ги припомним като възрастни. Например, проучване от 2023 г., публикувано в списание Science Advances, установи, че „забравените“ спомени от детството могат да бъдат възстановени при възрастни мишки чрез стимулиране на невронни пътища, които са свързани със специфични спомени със светлина.
Авторите на изследването първо са се заели да изследват факторите на развитието, които биха могли да повлияят на инфантилната амнезия. Те открили, че мишки с характеристики на неврологичното състояние разстройство от аутистичния спектър (ASD) са били в състояние да си припомнят спомени от дните, когато са били малки.
Аутизмът има много причини, но преди е бил свързван с прекомерното активиране на имунната система на майката по време на бременност. И така, за да направят мишки с ASD, изследователите стимулират имунната система на женски мишки по време на бременност.
Това имунно активиране помогна да се предотврати загубата на ранни спомени в тези потомци, като повлия на размера и пластичността на специализираните клетки на паметта в техните мозъци. Когато тези клетки били оптически стимулирани при възрастни мишки без аутизъм, забравените спомени можели да бъдат възстановени.
„Тези нови открития предполагат, че имунната активация по време на бременност води до променено състояние на мозъка, което променя нашите вродени, но обратими „превключватели за забравяне“, които определят дали ще се случи забравянето на спомените на бебето“, смята съавторът на изследването, Томас Райън, доцент по биохимия в Тринити Колидж Дъблин в Ирландия.
Въпреки че изследването е върху мишки и все още не е проучено при хора, то “има значителни последици за подобряване на нашето разбиране на паметта и забравянето в детското развитие, както и цялостната когнитивна гъвкавост в контекста на аутизма”, каза Райън.
АВТОР: Руслана Петрова
