Откъде произлиза Хелоуин

Заглавие: “От къде произлиза Хелоуин: Нашият най-страшен празник”

Въпреки че живеем в страна със силни християнски традиции и обичаи, един празник успява да намери своето място в сърцата на малки и големи на нашите географски ширини - Хелоуин. Този мистериозен и загадъчен празник ни забавлява с костюми, страшни декорации и сладки изкушения. Но откъде произлиза, и защо преобразява нашите улици в места на чудеса и ужаси през последните дни на октомври? Нека да се впуснем в историята на Хелоуин и да открием как едно древно и съвсем различно събитие се превърна в най-очаквания празник на годината!

Хелоуин (Halloween, All Halloween, All Hallows ‘Eve или All Saints’ Eve) е празник, който се връща към традициите на древните келти на Ирландия и Шотландия. Историята започва на територията на съвременната Великобритания и Северна Ирландия, празникът се чества на 31 октомври, в навечерието на Деня на светиите. Традиционно в англоезичните държави, въпреки че не се явява официален празник.

Хелоуин се чества от близо две хилядолетия

Ето някои факти за празника, който се отбелязва предимно в англосаксонския свят, но както и други подобни религиозни празници се е трансформирал в глобално комерсиално събитие.

Археолозите все още намират доказателства за отбелязването на Хелоуин в келтски духовни центрове като Хил ъф Уорд – Ирландия. Празникът е свързан с честването на Сауин, келтската нова година, която древните племена посрещали между залезите на 31 октомври и 1 ноември. В навечерието на Сауин, с края на поредната година, хората считали че духовете идвали през отвъдното. Келтите смятали, че тогава вратите между нашия свят и този на духовете били отворени. Според традицията на места като Хил ъф Уорд били палени големи огньове, от които намираме следи и до днес. Тези огньове може да са се ползвали за жертвоприношения или са символизирали слънцето.

Келтите поставили началото на традицията да се носят костюми

Те обличали животински кожи, за да се крият от духовете, или носели маски и почерняли лицата си, за да олицетворят предците, преселили се в света на духовете. Костюмите се променяли с времето и ставали все по-страшни.

Друг елемент от празника, който съществува и до днес било обикалянето по къщите и искане на лакомства. Най-вероятно отразява стар обичай, според който храна и вода били оставяни пред домовете като дар за свръхестествените същества. Даряването на различни вкусни храни е било традиция, в която се е вярвало, че каквото се изяде и раздаде ще се ” види” на любимите починали роднини и приятели.

По-късно, подобно на асимилирането на много други езически празници, Църквата променила Сауин

Историкът Никола Роджърс, който е проучвал историята на празника Хелоуин, отбелязва, че въпреки опитите да свърже своя произход с древния римски празник Паренталия, приличащ на Хелоуин, по-скоро той е свързан с появата на езически фестивал Селтик на Самхайн, за който е писано в староирландската литература от X век. Името на този празник идва от старата ирландска дума Самхайн, което означава “край на лятото” и по-късно се превръща в ирландското име за месец ноември.

Нова година

Келтски племена, живеещи в Англия, Ирландия и Северна Франция, разделят годината на две части – зима и лято. 31 октомври при тях е смятан за последния ден от годината. Този ден означава както краят на събиране на реколтата, така и преход към зимния сезон. От този ден, според традицията на келтите, започва зимата.

Така и празникът за Нова година за келтите бил в нощта на 1 ноември. В тази нощ, според древната вяра на келтите, световете на живите и мъртвите отварят вратите си, при което жителите на другия свят си проправят път към Земята. Келтите наричат тази нощ Самхайн. 

За да не станат жертви на духове и призраци, те гасили огъня в домовете си, след което се обличали в животински кожи, за да плашат неприятелите. На улицата, в близост до къщите, те оставяли храна за духовете, а хората се събирали около огньове, издигнати от жреци, за да принесат в жертва животно. След жертвоприношението хората взимали от свещения огън и го пренасяли в къщите си, за да запалят огнището. Така, те осветявали своя дом и го пречиствали от зли сили и енергии.

Римляните, които завладели келтските територии и така принесли със себе си своите традиции и празници. Така през следващите векове келтската традицията за празнуване на Хулоуин се смесва с два латински празници – Фералия. В края на октомври римляните отбелязвали деня на починалите и деня на Помона, богинята на плодовете.

През VII в. Папа Бонифаций официално обявил 1 ноември за Деня на Вси Светии. Нощта преди Сауин продължила да се отбелязва с огньове, костюми и шествия, но била прекръстена на Хелоуин.

Европейските имигранти занесли Хелоуин и в САЩ и празникът започнал да се чества усилено с вълната ирландски заселници, които дошли през XIX век. 

През 313 г. християнството получава равенство с езичеството и скоро става господстваща религия в Римската империя и се разпространява в цяла Европа. На 13 май 609 г. (според други източници – 610 г.) в Рим папа Бонифаций IV благословил бившия езически храм на Пантеона в чест на Дева Мария и всички мъченици. Този ден се празнувал като празник на Вси Светии. В средата на VIII век папа Григорий III осветил на 1 ноември в чест на Вси Светии параклиса на Свети Петър. В чест на това събитие се мести датата на честването на Деня на Вси Светии на 1 ноември.

Един век по-късно папа Григорий IV прави 1 ноември общ празник на цялата католическа църква в чест на Вси Светии.

Съгласно Оксфордския речник на фолклора Самхайн е празник за всички народи на британските острови и е силно свързан със смъртта и свръхестественото. В същото време няма доказателства, че в езически времена празникът е имал някакво специално значение, ако се изключи това, което е свързано със селскостопанската работа и смяната на сезоните.

Още в осми век Денят на Вси Светии започва постепенно да замества Самхайн, защото има взаимно проникване между келтски традиции и католически ритуали, но именно така започват да се образуват първите стъпки към бъдещия Хелоуин.

Първоначално празникът се наричал All Hallows Even или All Hallows Eve, по-късно става Hallowe’en и накрая само Хелоуин. И въпреки че църквата се бори дълго време с обичая на плашещите и успокояващи зли духове, езическият празник не само оцелява, но също така неразделно се слива в общественото съзнание с празника на църквата.

Около 16-и век е имало традиция да се просят сладкиши в нощта на 31 октомври. Децата и възрастните носели кърпи и маски и вървели от една врата към друга, искайки да пречистят къщите и собствениците, които им се отблагодарявали с лакомства. Обичаят да се носят костюми и фенери се появява едва в началото на 19-ти век.

Тиквеният фенер

Основният символ на празника Хелоуин е така нареченият Jack Lamp (Лампата на Джак). Тя се прави от тиква, в която е изваяно зловещо усмихващо се лице. Върху тиквата или в нея се поставя запалена свещ. За първи път “лампата на Джак” се появява в Обединеното кралство, като за фенера са използвани и различни зеленчуци и плодове. Смята се, че фенерът, оставен в Деня на Светиите в близост до къщата, ще отблъсне от него злите духове. Когато традицията за празнуване на Хелоуин се разпространява в САЩ, фенерите започват да се правят масово от тикви, защото са по-достъпни и по-евтини.

Произходът на този обичай може да се намери в древните ирландски и британски традиции на рязане на лица по плодове и зеленчуци по време на различни ритуали. Съвременният вид на “лампата на Джак”, придобит около 1837 г., в същото време получава и това име. До 1866 г. той вече бил силно свързан с Хелоуин. Въпреки това в САЩ издълбаната тиква далеч преди популяризирането на Хелоуин се използва като един от символите на добрата реколта. До 1900 г. използването му по време на този празник постепенно влиза в широка употреба.

Хелоуин се празнува в голям мащаб в САЩ и Канада, където е най-популярен

В Съединените щати Хелоуин е празникът, в който се продават и раздават най-много бонбони. Това е вторият по оборот на магазините празник след Коледа. В Лос Анджелис и Ню Йорк се провеждат най-ярките и колоритни фестивали и карнавали в този ден.

Въпреки факта, че американците празнуват Хелоуин повече от два века, празникът не е официален. Това обаче не пречи на хората да харчат големи суми всяка година за тикви, бижута, свещи и поздравителни картички.

В Германия Хелоуин се празнува не по-малко колоритно. Замъкът Франкенщайн в Дармщад, във федерална провинция Хесен, привлича хиляди хора, облечени като чудовища в нощта срещу 1 ноември.

Mестните смятат, че тази вечер духът на собственика се появява на покрива на замъка. Стотици посетители се кълнат и до днес, че са го видели. Интересното е, че през всичките тези години, описанието на видението е едно и също.

Във Франция най-впечатляващите процесии се провеждат в предградията на Дисниленд Париж и в град Лимож, където всяка година се посещава от повече от 30 000 души. Там се провеждат най-запомнящите се паради на гоблини, вампири и призраци, осветяващи пътя си с тиквани фенери.

В Китай Хелоуин е известен като Тенг Чий – денят на честването на предците. На този ден китайците поставят храна и вода пред снимки на починали роднини, както и фенери, осветяващи пътя на душите на предците, които пътуват през вечерта на Хелоуин.

“За” и “против” празнуването на Хелоуин в България

С годините, това се превръща във вечен спор в края на октомври всяка година. Докато някога в някой край на света той е имал предимно религиозно значение, тук го отбелязваме единствено за забавление. Все по-често и у нас деца звънят по вратите на съседите, за да искат лакомства, а по-големите от тях се включват в редица мероприятия – от такива в нощни клубове, през томболи за подаръци, до маскарадни партита през по-светлата част от деня. За останалите остават критичните постове в социалните мрежи, насочени срещу навлизането на западната култура в България. С други думи – вече никой не е безразличен към Хелоуин.

Днес религиозният и духовен празник се е превърнал в огромен бизнес

Автор: Радост Филипова