Мистерията на изчезналите звезди
Къде изчезнаха трите звезди: Мистерията от преди 70 години
През 1952 г. три звезди внезапно изчезват. Те присъстват на едно изображение на част от небето, но ги няма на друго, направено час по-късно. Учените все още не са стигнали до заключение по този въпрос и излагат различни версии.
Къде изчезнаха трите звезди?
Повече от 70 години учените не успяват да разрешат мистерията на внезапното изчезване на три звезди от звездното небе. През 1952 г. Паломарската обсерватория в САЩ извършва фотографско изследване на небето. Една от целите на научния проект била търсенето на астероиди. Затова снимките са правени по двойки след определен период от време.
Така било и на 19 юли 1952 г. Около 20:52 ч. фотографската плака записала светлината на три звезди с приблизително 15 звездна величина. А на втория, заснет в 21:45 часа, не са открити. Те не се появяват на други снимки, направени през следващите години.
В космоса има достатъчно краткотрайни събития, наречени транзиенти. Въпреки това, много малък брой от тях предполага толкова голямо намаляване на яркостта за по-малко от 50 минути. Интрига добавя и фактът, че следващите снимки на тази област са направени с по-мощни телескопи. Следователно звездите трябва да намалят яркостта си до поне 24 величини, тоест 10 хиляди пъти.
Какво би могло да бъде?
Съвременните изследователи излагат три основни теории за това какво може да е причинило този феномен. Първият извод бил, че звездите всъщност не са три обекта, а един. Например звезда, която неочаквано увеличава яркостта си поради бърз радиоизбухване на магнетар. В същото време минава блуждаеща черна дупка. Така гравитационно поле ще изкриви пътя на светлината и ще доведе до появата на грешни изображения.
Ефектът от гравитационните лещи наистина може да обясни наблюдавания модел. Многократно е умножил изображения на далечни галактики. Въпреки това, дори в случай на малка черна дупка и това конкретно изследване на небето, подобна опция изглежда малко вероятна.
Втората теория се основава на факта, че трите звезди са разделени от 10 ъглови секунди. Ако това са три отделни обекта, то от каквото и да са осветени, ограничената скорост на светлината не им позволява да са далеч един от друг и от източника.
Изчислението показва, че разстоянието до звездите не може да бъде повече от 2 светлинни години. Това показва, че всъщност тези обекти са астероиди от облака на Оорт, които са били „подчертани“ от някакво събитие.
И накрая, третата теория е, че „трите звезди“ изобщо не са космически обекти. Обсерваторията Паломар се намира достатъчно близо до пустинята в Ню Мексико, където са провеждани тестове на ядрени оръжия. Радиоактивният прах може лесно да попадне върху плочата и да създаде фалшив образ. Тъй като други изображения от 50-те години показват подобни „изчезвания“, тази теория изглежда повече от вероятна.