Как са се появили перата?
Науката днес разполага с достатъчно доказателства, че динозаврите са прародителите на птиците. Домашната кокошка е роднина на T-Rex?!
Именно при тези древни влечуги за първи път са се появили перата. TED Ed, илюстрирана от Армела Лънг, Карл Цимър разказва как се е случило това.
В последните десетилетия са открити дузини фосили на динозаври със запазени остатъци от пера. Някои от тези динозаври са били с размерите на гълъб, други колкото цяла сграда. Първите пера са представлявали една единствена тънка нишка. Впоследствие върху нея се оформили все по-сложни разклонения. Перата постепенно се разпрострели по цялото тяло на древните прародители на птиците, превръщайки люспите в гъста перушина.
Запазени са дори молекули, които показват многообразието от цветове – от гарваново черни, през редуващи се черно-бели ивици, до яркочервени петна. В началото никой от тези динозаври не са използвали перата за летене. Както и много днешни птици не ги използват с тази цел. Красивите пера на пауна например му помагат да привлича потенциалните си партньорки.
Как са полетели пернатите динозаври, все още е донякъде загадка. Но ако един малък пернат гущер е размахвал ръце, докато се изкачва по наклон, перата са му помагали да тича по-бързо. Това може да е довело развитието на по-дълги предни крайници, които са му позволили да бяга по-бързо, или дори да прескача къси разстояния във въздуха. И така „ръцете” се превърнали в криле…
Вероятно повече от 50 милиона години след появата на първите пера прародителите на днешните птици са се издигнали в небето.
Динозаврите с пера са били много пухкави
След изследване на останките на птицеподобния динозавър Анхиорнис, учени установиха, че динозаврите с пера са били по-пухкави, отколкото се предполагало, предаде агенция ЮПИ. Съвременните птици са еволюционно потомство на групата пернати динозаври тероподи, които включват и известните велосираптори. Фосилите на екземпляр Анхиорнис дадоха възможност на учените от университета в Бристол да изследват перата на динозавъра в най-големи детайли. Анализите разкриха дълги, гъвкави косми, излизащи от късите пера. Те формирали контурните пера, които покривали тялото на динозавъра. Били са топли и защитни, освен че са били пухкави. Този пух обаче е бил недостатък, защото е предизвиквал прекалено голямо триене, за да може Архиорнис да излети. Тъй като перата са били дълги, динозавърът вероятно все пак е можел да се рее, когато е скачал от дървета и скали. Резултатите от проучването бяха публикувани в списание “Paleontology“.
Екипът открил и три различни вида разклонени нишки, власинки сред пикнофибрите, по различните части на телата на птерозаврите. Единият бил на крилата, другият на тила на влечугите, а третият вид – древни пера на шията.
Ако дермалният ви пух се разклони, това е перо, колколкото и да е несъвършено. Това казва Бентън, като обяснява, че именно тези три вида нестандартни пикнофибри представляват първите пера, появили се на земята.
Изследваните фосили са на 160 милиона години според въглеродния анализ. Пухът и перата вероятно са били важни за регулирането на топлината и за аеродинамиката. По-голямата част от тялото на птерозаврите е била покрита с козина.
Противоположно на мнението, че много гигантски динозаври имали костна броня, изследователският екип мисли, че те били покрити с пера. Бентън посочва, че много бозайници, от китове до слонове, са загубили голяма част от козината си. Така че може би предците на тези динозаври са имали пера и са ги загубили.
Най-логичният извод е, че перата вървят чак дотам, отвъд дори динозаврите, към по-далечен прародител, казва Бентън. В родословното дърво на влечугите преди динозаврите са крокодилите, така че може би, някой палеонтолог един ден ще намери фосили на крокодил с пера, заключва ученият.
Учени откриха пера от динозавър в кехлибар
В парче кехлибар в Мианмар бе намерен фрагмент от опашката с пера на миниатюрен динозавър. Находката е на най-малко 99 млн. години, съобщава BBC.
Микроскопският анализ и компютърната томография обаче показали, че всъщност това е опашка на доисторическо животно. Парчето кехлибар с диаметър 3,6 см. е било полирано и подготвено за последваща ювелирна обработка. Открито е на пазар в Мианмар. Търговецът смятал, че вътре е запечатан фрагмент от растение.
Микроскопският анализ и компютърната томография обаче показали, че всъщност това е опашка на доисторическо животно.
Следващите изследвания установили, че опашката е принадлежала не на древна птица, както се смятало първоначално, а на пернат динозавър.
Фрагментът се състои от 8 прешлена и според учените цялата опашката е била най-малко три пъти по-дълга. Химическият анализ изяснил, че меките тъкани около костите съдържат следи от двувалентно желязо, вероятно петна кръв. На места перата, които са принадлежали на динозавър подобен на мишка, дори са съхранили цвета си.
Вероятно динозавърът, загубил опашката си във вкаменената смола, е загинал, тъй като няма никакви свидетелства, че тези същества са могли да късат опашките си, както това правят съвременните гущери.
Според учените миниатюрният динозавър е бил подвид теропод – двуноги хищници. Бил е с размерите на врабче, но не е можел да лети.
Към тероподите принадлежи и най-страховитият динозавър – тиранозавърът, който бил един от най-едрите хищници в историята на планетата с дължина на скелета до 12 метра и маса от близо 7 тона.
И Още…
Нека да си поговорим за динозаврите, които населяват земята и до днес. Е, дори и по-малки на ръст, но отново изключително интересни.
В Рубриката ни “Запознай се с” ви срещаме с Анани Любенов и неговите красиви хищни птици – ” Птиците са красиви, когато летят! ”
Най-тежката летяща птица в света изглежда се лекувала сама с билки ?
Голямата дропла – най-тежката летяща птица в света, изглежда се лекува сама, като яде билки, които убиват патогени, съобщи ЮПИ, позовавайки се на испански учени.
Изследване на екип от Националния природонаучен музей в Мадрид показва, че тези птици предпочитат билки, съдържащи химически съединения с противопаразитни ефекти ин витро.
“Показваме, че растенията в храната на голямата дропла са активни и срещу лабораторни модели на патогени. Като пример представяме резултатите от антипаразитни изследвания за два растителни вида. Въпреки че токсичността на P. rhoeas (полски мак) и E. plantagineum (усойниче) се различават, големите дропли показват подчертано предпочитание и към двете растения по време на брачния сезон. Интересно е, че потентността и плодовитостта на животните, които наблягат на тези растения е в пъти по-голяма. “, се казва в статията в сп. Frontiers in Ecology and Evolution.
Резултатите от изследването подкрепят тезата, че мъжките големи дропли ядат двете растения, защото “усилието при ухажването ги поставя под имунологичен стрес”. Тогава те изразходват много енергия за сексуална демонстрация, пише БТА. Хората се самолекуват и се подозира, че това правят и животните, но е трудно да бъде доказано категорично. Авторите на този труд казват, че са необходими още изследвания, за да се потвърди, че големите дропли действително се самолекуват, като ядат растения.
Най-голямата птица
Призът за най-голяма птица се връчва на щрауса – или още известен като камилска птица. Мъжкият тежи до 150 кг. и достига височина до 2,5 м. Внушително, нали? С тези габарити на щрауса му е доста трудно да лети, затова пък при бягане развива забележителната скорост от 70 км./ч.
Според археологическите проучвания щраусите съществуват от преди седем милиона години, което ги превръща в едни от най-древните, оцелели и до днес птици на Земята. Имат вид на праисторически същества с дългите си силни крака и стъпала, наподобяващи динозавърските.
Щраусът е и птицата, която снася най-големите яйца. Те тежат до 2 кг. и са с диаметър от 15 см., а обемът им се равнява на цели 24 кокоши яйца. По този начин заслужено намират място в класацията на най-големите яйца в света. В съотношение с големината на тялото на възрастното животно обаче яйцата им всъщност са сред най-малките.
Любопитен факт: Щраусите са единствените птици, които танцуват по време на чифтосването. Особено забележимо е рано сутрин, когато няколко птици в група започват да танцуват в кръг на пръсти с разтворени криле. Скоро към танца се присъединява спонтанно.
Интересно:
- Щраусите живеят до 70 години.
- Шампион по снасяне на яйца
Птицата, която снася най-много яйца
Яребицата е птица от семейство Фазанови (Phasianidae), която се среща и на територията на България. Обитава открити местности, често засети със земеделски култури и люцерна.
В рамките на два дни яребицата може да снесе до 20 яйца, понякога 23. Яйцата са с големина 3,5 на 2,7 см. и тежат приблизително 13-14 грама. Едва след като е снесено и последното яйце, женската започва да мъти. Това занимание продължава около 25 дни.
Една женска може да мъти до 18-19 яйца, които често са разположени едно над друго. Тя е толкова отдадена на това занимание, че често става жертва на хищници, машини или хора, тъй като понякога не излита, докато не я пипне човек. Женската защитава смело, самоотвержено и упорито яйцата и малките от всеки възможен неприятел, като го напада или се преструва на ранена, за да му отвлече вниманието.
Това е и причината яребиците да снасят толкова много яйца – още през първите седмици стават жертва на неприятели.
Любопитен факт е, че при яребиците се наблюдава явлението импринтинг (механизъм, благодарение на който впечатления и образи, възприети в определен критичен или ранен период на развитие, остават трайно фиксирани в паметта) и са способни да се привържат към човек или всеки, който се е погрижил за излюпването им, в случай че яйцата са били излюпени в инкубатор или са били подложени под друга птица. Ако по някаква причина майка им изчезне, малките писукат до изтощение, за да я привлекат, което прави трудно отглеждането на малки пиленца от човек, след като са били с майка си известно време.
Кой е най-шареният папагал в света?
Едва ли може да се намери по-пъстро, шумно, цветно, многообразно, многолюдно и интелигентно семейство от папагалите. Към тях се отнася и Лори – едни от най-красивите папагали в света. Открояват се като умни и елегантни птици, с игрив характер и добре развит интелект. Многоцветните папагали Лори обитават югоизточната част на Австралия, включително остров Тасмания.
Този вид папагал е с големина около 30 см., а теглото му достига до 150 г. Още от пръв поглед няма как да не ви впечатли със своята кадифена, мека, пъстроцветна перушина. Оперението е изключително ярко и пъстроцветно. Главата е виолетово-синя с жълто-зелена яка. Гърбът, горната страна на опашката и крилата са обагрени в зелено, гърдите са оранжево-жълти, а коремчето е оцветено в синьо. И това цветово богатство не е всичко – при полет жълтите крила контрастират ярко на червените подкрилия. Истинска феерия от цветове!
Цветовете играят ролята на камуфлаж и предпазват папагалите, докато обикалят цветните градини в търсене на храна – хранят се с плодове и цветя. В анатомията им прави впечатление езикът, чийто край е снабден с папилатен придатък, който им позволява да пият течния плодов нектар и да събират цветен прашец.
В свободната им среда този вид папагали живее по двойки. Заедно летят, заедно се хранят и заедно се къпят. През деня е възможно да се включат в ята до 50 броя.
Птиците определено са много интересни и това, че са родственици с динозаврите ги издига на едно друго ниво.