
Кокилите и шиповете от праисторическото селище на водата са намерени край село Лин на западния и албански бряг на Охридското езеро. (Изображение: Николас Линке, проект EXPLO, Университет на Берн)
Най-старото село в Европа е на балканите
Най-старото известно село в Европа се люлеело на кокили над балканско езеро преди 8000 години
Селото вероятно датира от времето на първите фермери в Европа, пристигнали от Анадола преди около 8000 години.
Археолози на Балканите откриха вероятни останки от 8000-годишно село, построено над древно езеро. То е най-ранното известно село от всякакъв вид в Европа.
Езерото, разположено на границата между Албания и Северна Македония, държи стотици стълбове от дънери. Според археолозите те са формирали основите на праисторическото селище. Изследователите все още не могат да оценят първоначалния размер на селището. Но откритието им на отбранителна палисада от десетки хиляди дървени шипове, сега под водата, показва, че селото е било сравнително голямо.
Алберт Хафнер, археолог от университета в Берн в Швейцария, който ръководи разкопките, каза, че водолази са взели проби. Изследвани са дървесина от потопените стволове на дървета и дървени шипове близо до албанското село Лин. То се намира на западния бряг на Охридското езеро.
Резултатите от тестовете за запознанства все още не са готови. Но Хафнър каза, че потопеното дърво вероятно е на същата възраст като дървените основи, открити на брега. За тях екипът му определи датата между 5800 г. пр.н.е. и 5900 пр.н.е.
Най-старото селище, което археолозите са откривали в Европа

Това би означавало, че това е най-старото селище, което археолозите са откривали навсякъде в Европа, каза той.
Екипът на Хафнер също откри доказателства за подобни “наколни жилища”, построени над водата в подводния праисторически обект Ploča Mičov Grad. Той се намира на източния бряг на езерото – част от Северна Македония – но тези останки датират от няколкостотин години по-късно.
Сега изглежда, че и двете села са построени на противоположните страни на езерото на етапи в продължение на стотици години. Както и че по-късните строителни фази са засенчили най-ранните, каза той.
„Изглежда доста типично, че имаме множество фази на селища, с понякога големи празнини между тях“, каза той. „Сега изглежда, че Лин датира най-вече от шестото хилядолетие [пр.н.е.] в няколко фази, започващи около 5900 г. и завършващи през 5000 г.“
Първите фермери
Хафнер ръководи проекта EXPLO в продължение на няколко години. В него изследват езера на Балканите за следи от заселници от Анадола – сега Турция – в Европа преди около 8000 години. Смята се, че те са първите хора, донесли земеделието в Европа от Месопотамия.
Ранните земеделци са се кръстосвали с ловци-събирачи, които вече са окупирали Европа отпреди около 45 000 години по време на горния палеолит и които вероятно са пристигнали от Африка през източните брегове на Средиземно море.
Тези предци се кръстосвали с номадски протоиндоевропейски народи като Ямная, които пристигнали в Европа от Евразийската степ преди около 5000 години. Повечето съвременни европейци показват генетична комбинация от трите потекла.
Хафнер обясни, че многото големи езера в региона на Балканите съдържат ясни следи от ранната миграция от Анадола.
Езерните обитатели
Екипът на Хафнер досега е проучил повече от половин дузина обекти на Балканите.
Проучванията на някои от езерните селища са проведени през 60-те години на миналия век. Но последните разкопки използват усъвършенствани техники като много точно радиовъглеродно датиране и дендрохронология, които могат да определят кога дървените трупи са били отсечени, като се гледат пръстените на растежа на дърветата, каза Хафнер.
Повечето от бившите купчини и колове под водата близо до Лин сега са покрити с тиня, но няколко стърчат от дъното на езерото. И археолозите не са сигурни дали селището е построено в дълбока вода или над предимно блатиста земя.
Древните хора вероятно са били привлечени от езерата заради водата и растенията там. Но точно защо праисторическите хора са избрали да строят къщите си на пилони или колове над езеро или влажна зона не е ясно – въпреки че практиката се наблюдава в цяла Европа, от Балканите до Балтика.
Хафнър смята, че при нормални условия е щяло да бъде лесно да се премине между къщите с канута. Но голямата палисада от дървени шипове показва, че селото понякога е било атакувано, каза той; и къщите над вода се защитавали по-лесно (макар и може би не винаги успешно.)