Да откраднеш от музей?
Новината, че артефакти са откраднати от Британския музей, предизвика интерес към това какви бариери съществуват, за да спрат хората да вземат някои от най-големите съкровища в света.
По-рано тази седмица музеят уволни член на персонала, след като бе съобщено за изчезнали съкровища, а полицията започна разследване. Откраднатите предмети са били използвани за проучване и не са били излагани скоро.
Експерти по възстановяване на произведения на изкуството казват пред BBC, че въпреки сигурността, кражбите в музеите са често срещани и по-нататъшното пътуване на тези откраднати предмети може да варира от продажбата им на черния пазар до претопяването на антики. Това за жалост е масова практика от иманяри, златари и дори фенове на историческите находки. Понякога артефактите се продават за много по-малко, отколкото са стрували първоначално.
Колко често се случват музейни кражби?
Кражби на артефакти се случват „всеки ден по света“, според Кристофър Маринело, адвокат и основател на Art Recovery International. Неговата организация е специализирана в намирането и възстановяването на откраднати произведения на изкуството по целия свят.
Но г-н Маринело казва, че е “шокиращо”, когато големи институции, като Британския музей, бъдат хванати неподготвени.
Британският музей се е сблъсквал с кражби и преди. През 2002 г. институцията започна преглед на сигурността, след като 2500-годишна гръцка статуя беше открадната. Крадецът взел мраморната глава с височина 12 см. и си тръгнал с нея незабелязан.
По това време музеят каза, че не е имало постоянна охрана в Гръцката архаична галерия. Музеят също така потвърди, че е преразгледал сигурността си за своите колекции и е инвестирал значително, след като пръстен на Cartier на стойност $950 000 изчезна от колекцията му от наследство.
За изчезването на пръстена не беше изложено на публичен показ. Но, беше съобщено на полицията през 2011 г., като подробности не се появиха публично до 2017 г.
Как музеите защитават своите съкровища?
Докато кражбите от музеи могат да предизвикат образи на предмети, “щипнати” от стъклени витрини, голяма част от музейните съкровища всъщност се съхраняват зад затворени врати.
Това е масова практика във всички големи музеи по цял свят. В изложбените зали са поставени точни копия на предметите, за да може да им се любуват посетителите и при евентуална кражба да се замени успешно с друг дубликат. Истинските съкровища се пазят в специални сейфове-стаи, където се съобразяват и с температурата на въздуха, който е най-щадящ за експонатите.
Музеят по естествена история в Англия, например, има 80 милиона предмета в колекцията си. Учените ги използват, за да отговорят на ключови въпроси за миналото, настоящето и бъдещето. Само “малка част” от тях са изложени на публичен показ, казва музеят на уебсайта си.
Колекцията на Британския музей се състои от най-малко осем милиона предмета
От които приблизително 80 000 са изложени на обществено място, според информационен лист, публикуван от музея през 2019 г.
Идеята на музея е да събере артефакти от цял свят и да спонсорира различни проучвания във всяка държава, за да се запази и съхрани историята. Британския музей е “черната кутия” на историята по света.
Преди 6 години същият музей се опита да откупи малка част от Панагюрското съкровище и няколко тракийски ритона, но им бе отказано. България е една от малкото страни, които не са съгласни да дават оригинали на чуждестранни музеи. В момента се извършва преговор, за одобряване на търг от страна на музея, за да се откупи точно копие на това в Панагюрище.
„Голяма част от фокуса се насочва към мерките за сигурност за публични дисплеи.“
А не към съхраняваните колекции, казва професорът по криминология Емелин Тейлър пред BBC News.
Музеите и галериите не само в Обединеното кралсвто, но и в цял свят трябва да спазват определени изисквания за сигурност!
Да бъдат акредитирани от Съвета по изкуствата, националната агенция за развитие на творчеството и културата.
Съветът казва, че институциите трябва да получат съвети за сигурността за всички сгради и обекти, които музеите заемат. Особено мерките за персонала, доброволците и посетителите, съхраняваните и изложени колекции, сгради и обекти.
Алис Фарън-Брадли управлява глобалната мрежа за сигурност на музея, която споделя информация за сигурността, често срещаните заплахи и рискове със своите около 1500 членове.
Тя казва, че артефактите, които са най-крехките и е малко вероятно да бъдат изложени или дадени назаем, се съхраняват в „дълбоко хранилище“. Някои са в общо хранилище, а други са в учебни колекции, достъпни при поискване от академичните среди.
В идеалния случай всеки артикул трябва да бъде инвентаризиран с подробно описание, номер и снимки от различни ъгли, казва тя. Но поради тяхната възраст и размер, повечето колекции нямат 100% каталогизирани артикули.
Други защити включват съхраняване на предмети в заключени складови помещения, с електронни сензори на входовете на такива зони, видеонаблюдение и системи, които записват движенията на персонала чрез техните карти за плъзгане, които им предоставят степени на достъп.
Автор: Радост Филипова
