Луната започва да „ръждясва“
Учените от Хавайския университет най-накрая успяха да обяснят как се е появила „ръждата“ на Луната. Открита там по-рано от индийската сонда „Чандраян-1“, пише The Independent.
Кислородът мигрира
Както заключиха изследователите, кислородът, необходим за образуването на ръжда, „мигрира“ към Луната от Земята.
Експертите са стигнали до заключенията, след като са проучили данните от индийската сонда – именно тя е открила хематит на лунните полюси. Това е вид железен оксид, известен също като ръжда.
Ако обичате истории, свързани с космоса, то прочетете и … Българин в Космоса!
The Independent напомня на читателите, че за образуването на железен оксид е необходим кислород. А той не присъства в атмосферата на Луната!
Ето защо учените дълго време не можеха да разберат откъде идва хематитът. И за да намерят отговор на този въпрос, те се обърнаха към лабораторията на американската космическа агенция NASA.
Резултатите от съвместни изследвания са показали, че наличието на ръжда на Луната може да се обясни с три фактора.
- Първият от тях е „миграцията“ на земния кислород към Луната, който може да се е преместил към спътника на нашата планета. „Да се изкачи“ върху нейното магнитно поле. Може би затова е открит по-малко хематит в далечната страна на Луната, отколкото във видимата страна й.
- Вторият фактор също е свързан с магнитното поле на Земята – учените предполагат, че то не само пренася кислород на Луната, но и й осигурява временна защита от водород, бомбардиращ повърхността й под формата на слънчев вятър, посочва вестникът. Тъй като водородът играе ролята на редуциращ агент, такава защита създава условия за образуването на хематит по време на лунния цикъл, обясняват от редакцията.
- Третият фактор може да бъде водата под формата на лед под кратери в далечната страна на Луната: според учени от Хавайския университет праховите частици, редовно падащи в сателита, могат да отделят водни молекули, да ги смесват с желязо и да ги загряват, което увеличава скоростта на окисление.
Както е отбелязано в статията на The Independent, това може да обясни факта, че хематитът е открит на голямо разстояние от кратерите, но за да се определи напълно как водата взаимодейства с лунната повърхност, ще са необходими повече изследвания.
Според тях заключенията на учените от Хавайския университет ще бъдат публикувани в списанието Science Advances.
И още: $5 милиарда за лунен курорт в Дубай
Автор: Радост Филипова
