Животните алкохолици
Човекът не е единствения индивид в света, който обича “чашката”. Някои животни пият алкохол в продължение на два часа на нощ, всяка вечер, през цялата година. Те това ако не е Party Animal, не знаем какво друго е…

Хората и някои видове животни имат генна мутация, която им позволява да усвояват алкохола. При други видове липсвa.
Най-лошо пиянство имат – СЛОНОВЕТЕ
Хората не са единствените живи същества, които се напиват. Известно е, че птиците, които се хранят с ферментирали плодове и сок, падат от дърветата или се блъскат в прозорци. Благородният елен, който прекалява с гниещите ябълки и горски плодове, засяда в дърветата или се бие с храсти и др.
Слоновете обаче са най-известните пиячи в животинското царство
Научна статия в National Geographic описва дресьорите на слонове в Индия, които награждават животните с бира и други алкохолни напитки. През 18 век се твърди, че слон е изпивал 30 бутилки портвайн на ден.

През 1974 г. стадо от 150 слона в Западен Бенгал – Индия, се опияняват, след като нахлуват в пивоварна. В резултат на което вилнеят, разрушавайки сгради и убивайки петима души.
Въпреки тези широко разпространени доклади, учените все още водят спор помежду си, дали животните – особено големите като слонове и лосове – действително се опияняват.
През 2006 г. изследователите изчислиха, че въз основа на количеството алкохол, което е необходимо, за да се напие човек, един 6600-килограмов слон ще трябва да консумира до 27 литра 7% етанол. Това е ключовата съставка на алкохола. Такова количество алкохол е малко вероятно да се получи в дивата природа, но не е невъзможно.
Проучване, публикувано през април в Biology Letters, може да ви послужи като оправдание. Екипът от учени споделя, че слоновете са изключително лесни за напиване. Защото те – както и много други бозайници – нямат ключов ензим, който бързо метаболизира етанола. Констатациите подчертават необходимостта видовете да се разглеждат индивидуално.
Не можете просто да приемете, че хората са като всеки друг бозайник и физиологичните способности на всички тези бозайници са сравними.“
Твърди Марейке Джаниак, докторант по еволюционна антропология в Университета на Калгари и водещ автор на изследването.
Простото увеличаване на размерите на тялото не отчита разликите, които съществуват между различните видове бозайници.“
Хората, шимпанзетата, бонобо и горилите имат необичайно висока толерантност към алкохола поради обща генетична мутация.

Това им позволява да метаболизират етанола 40 пъти по-бързо от другите примати. Мутацията е настъпила преди около 10 милиона години, съвпадайки с преминаването на предците от дървесен към земен начин на живот. Което най-вероятно е и заради смятаната на диетата. Тя се е обогатила и с паднали, ферментирали плодове на горската основа.
За да проверят дали други видове са развили същата адаптация, д-р Джаниак и нейните колеги претърсват геномите на 85 бозайници, които се хранят с различни храни. Като откриват гена, метаболизиращ етанола, в 79 вида. Но те идентифицират същата или подобна мутация като при хората само в шест вида – предимно тези с диета с високо съдържание на плодове и нектар, включително летящи лисици и ай-ай лемури.
Но повечето бозайници не притежават мутацията и при някои видове, включително слонове, кучета и крави, генът метаболизиращ етанола, е загубил всякаква функция.
„Беше много по-вероятно животните, които ядат листната част на растенията, или месоядните животни да загубят гена.“ Това, каза Аманда Мелин, молекулярен еколог в университета в Калгари и съавтор на изследването. „Изводът е, че диетата е важна за това, което виждаме да се случва в молекулярната еволюция.“
Някои резултати бяха неочаквани. Дървесните земеровки например пият „обилни количества” ферментирал нектар със съдържание на етанол, еквивалентно на слаба бира, каза д-р Мелин, но те никога не показват признаци на опиянение. И все пак дърветата не споделят същата мутация, произвеждаща ензими, като хората. Това означава, че „има множество различни начини за решаване на този проблем“.
Изследванията интересни, но объркващи
Изследванията за слоновете, по-специално, са „интересни, но объркващи“, каза Крис Тулес, ръководител на изследванията в Save the Elephants, организация с нестопанска цел в Кения. ” Горските слонове днес редовно търсят и ядат плодове, но техните предци са започнали да се хранят с трева преди около осем милиона години. Доказателствата сочат, че след това са преминали към смесена диета преди около един милион години. “
„Може би са загубили способността си ефективно да метаболизират алкохола, но или са продължили да имат, или са си възвърнали вкуса и способността да намират плодове. “, каза д-р Таулес. Той го сравни с хора, които имат много ниска толерантност към алкохола, но все пак желаят и пият.
Въпреки че новото изследване разкрива начините, по които слоновете и другите бозайници могат да бъдат опиянени, то не потвърждава изрично феномените в природата.
„Устойчивият мит за пияните слонове остава открит и изкушаващ въпрос и приоритет за бъдещи изследвания. Но определено обичат да хапват ферментираните плодове и да изпадат във весели ситуации. “, каза д-р Домини.
Интересно е
Африканските слонове обожават да похапват плодовете на дървото марула.
Марула (Sclerocarya birrea, Мarula) е средно голямо, широколистно, двудомно дърво. Принадлежи към семейство Смрадликови (Anacardiaceae), като манго, кашу, смрадлика, шам-фъстък. В Южна Африка дървото е защитено и е едно от тези растения, които са с особена важност и са изхранвали населението на континента в древността.
Плодовете му, узряват и ферментират много бързо и слоновете ги обожават Проблема е, че след тяхната консумация започват да се бият, да се бутат или да лягат един върху друг. Ако се опитат да тичат се клатушкат и трудно стигат за където са се запътили.

И още: Откриха слон на 500 000 години
Копринарките се напиват така, че понякога „катасрофират“

Копринарките, които произхождат от северните части на Северна Америка и Евразия, обичат да пируват с плодове от офика, които ферментират, когато времето се затопли.
И докато повечето птици не прекаляват много, други не знаят кога да спрат. Някои дори летят пияни, което, за съжаление, може да доведе до фатални сблъсъци със сгради, коли и др. Според National Geographic годишно се регистрирани по няколко такива случая.
Прилепите имат добро пиянство
Точно като птиците, прилепите се напиват от ферментирали плодове. Но за разлика от копринарките, прилепите в Централна и Южна Америка са в състояние да се справят с алкохола и го преработват добре. Според проучване от 2009 г. в Белиз, публикувано от PLOS One, най-високото съдържание на алкохол в кръвта (BAC), което е установено при прилепите, е 0,3%. За да се представи в перспектива, в САЩ за незаконно се води шофирането с над 0,88 промила.
В проведеното проучване прилепите успяват да прелетят през определен брой препятствия, използвайки ехолокация. Но само за прилепите от Централна / Южна Америка носят на алкохол. Египетските плодоядни прилепи например се напиват и често „катастрофират“.
Биологът Брок Фентън казва пред National Geographic, че високата алкохолна толерантност на американските прилепи вероятно е вследствие на еволюционни процеси. Така прилепите са започнали да консумират плодове, които други животни не са били в състояние да ядат.
Верветите обожават бира
Коткоподобните маймуни Вервет, обитаващи Карибите, започват да се пристрастяват към алкохола преди около 300 години. По време на ерата на плантациите откриват ферментиралата захарна тръстика. Тези маймуни толкова започват да харесват етанола, че 1 на всеки 5 маймуни предпочита да пие алкохол пред вода, според проучване от 1993 г., публикувано от Pharmacology Biochemistry and Behavior 46.

Около 5% от верветите са алкохолици. Някои маймуни дори се осмеляват да крадат напитки от хора, намиращи се в барове на плажа.
Пияните пчели биват наказвани

Пчелите могат да се напият от ферментирал нектар. Това може да предизвика произшествия по време на летене. Някои пчели се напиват до такава степен, че дори не си спомнят как да се приберат в кошера си. Още по-трагично е за пчелите, които успеят да намерят своя път обратно в кошера.
Ентомологът Ерол Хасан казва пред „Гардиън“, че някои кошери налагат строги наказания за пчели, хванати да летят пияни . Dори може да се стигне до нападение над пчелата.
Но очевидно при пчелите консумацията на никотин и кофеин са позволени. В проучване на Университета в Хайфа през 2010 г. се оказва, че пчелите предпочитат нектара, който съдържа никотин и кофеин, пред нормалния нектар. Това ги кара да са спокойни и по-работни.