От къде идва името на Черно море

От къде идва името на Черно море

Черно море, свързващо Кавказ, Мала Азия и Европа, e наречено по този начин заради съдържанието на сероводород. Това се дължи на натрупването на микроорганизми на дълбочина от 200 метра, като последните образуват утайки, създаващи усещане за черно дъно.

Предвид факта, че морето ни се казва „Черно“ – сигурно знаете, че името му е такова не само заради цвета, а и защото е едно от най-бурните от всички морета в света. Особено през август в него настъпват климатични промени, които предизвикват и така нареченото „мъртво вълнение“. Всъщност спасителите казват, че винаги, когато сме решили да поплуваме в което и да е море и месец от годината, трябва да се отнасяме с уважение към него и без излишна самонадеяност. Това обаче особено важи за мъртвото вълнение.

Какво е това?

Най-общо казано вълните се образуват, когато вятърът с определена скорост, продължителност и посока духа над водата. Когато се образуват първите вълни, те започват да пътуват по-бързо или по-бавно, в зависимост от условията в морето и вятъра. Те се движат от вътрешността на морето към брега и сигурно сте усещали как ви изтласкват към брега, когато ви залеят.

Мъртвото вълнение обаче е нещо съвсем друго!

То е поредица от механични вълни. Те се разпространяват по повърхността на водата и не са образувани в резултат на непосредствената дейност на ветрове. Образуването им се дължи на по-далечни климатични системи. Подобно явление се наблюдава най-често в заливи, където има плитчини. Когато вълните стигнат брега, по време на отлива им водата не може да се върне постепенно в открито море. Това се случва заради пясъчните натрупвания (плитчини), които я спират. И тогава на това място се образува бързей. По него водата се устремява обратно в морето. А скоростта е голяма – (до 2,5-3,0 м/сек). Сякаш образува река посред морето, перпендикулярно на брега.

Как да познаем дали има мъртво вълнение?

• На повърхността ясно се отличава канал от по-буйни води, перпендикулярен на брега.
• Крайбрежна зона с различен цвят на водата (например, наоколо водата е синя или зелена, а този участък е по-блед).
• Участък с пяна, морска растителност, балончета, който устойчиво се движи от брега към открито море.
• Разкъсване в общата структура на приливните вълни (плътна редица от вълни, а по средата 5-10-метрово разкъсване.

Ако не се вижда нищо от посочените явления, то не влизайте във водата смело. Огледайте се за предупредителни знаци, поставени от спасителите. Най-често това са флагове с различни цветове.

Зелен – Водата е спокойна и можете да плувате и да влизате в нея спокойно

Жълт- Вниманието ви трябва да е повишено, заради силни вълни и леки течения, които могат да ви подведат.

Червен – не влизайте във водата.

Макар и да не виждате във водата нищо притеснително, 80% от опасните спонтанно възникващи течения, не се проявяват визуално.

Няколко съвета от български спасители:

Името на Черно море не е дадено случайно. Първо защото под 200 м. не може да живее нищо. Второ, защото спецификата му е много по-различна от тази на останалите водни басейни. Затова трябва много да се внимава. Когато се влиза, ако не можете да плувате много добре, отидете на плаж със спасител. Слушайте какво ви казва! Съобразявайте се и с флаговете.

Много е важно хората да знаят, че заставайки във водата до колене – те не са в безопасност. Теоретично погледнато, човек е много по-в безопасност там, където все още не е почнала да се разбива вълната. През нощта ако е имало вълнение, може да направи коридор. Това пък дава предпоставки, когато вълните се отдръпват, да минават по този коридор назад към морето. Влизайки до колене, човек може да бъде бутнат от вълната. Така, попадайки в коридора – водата го издърпва навътре. Ако човек не може да плува, става сериозно. Защото колкото повече се опитва да излезе, толкова повече водата го дърпа навътре. Това е т. нар. мъртво вълнение.

Най-важното е човек да не се стреми да излиза перпендикулярно на брега, а трябва да се излезе успоредно. Това са обикновено тесни коридори с 5 до 10 м. ширина. Когато вълната се оттегля, дърпа хората навътре в морето. Когато обаче сме подготвени, можем съвсем спокойно да излезем от този поток. Не трябва да се мисли, че влизането в морето до колене е безопасно.

История

В древността Черно море е наричано Понтос Аксинос, Евксински Понт. През Черно море минава едно от разклоненията на средновековния път на коприната. То е свързвало Европа през Кавказкия регион и Централна Азия с Китай. Днес по това направление минава трасето на трансконтиненталния транспортен коридор TRACECA.(TRAnsport Corridor Europe Caucassus Asia, Транспортен коридор Европа – Кавказ – Азия).

Прочети още: Търговските пътища променили световната история

Съвременния си вид Черно море придобива преди около 7600 години. Но някои специалисти смятат, че е преди около 5000 години. Тогава се създала връзка със Средиземно море и Световния океан посредством Босфора и Дарданелите. Старата брегова ивица се проследява на границата шелф. Това е континентален склон на дълбочина от 90 до 120 м. под морското равнище. Постепенно солеността на Черно море преди около 1000 – 1500 години достигнала стойности, подходящи да се появят голям брой средиземноморски видове. Днес около 80% от черноморския животински свят съставляват средиземноморски заселници. Сладководни организми се срещат в заливите и лиманите с по-ниско съдържание на сол, подобно от времето на Карангатския басейн.

Една от тайните на Черно море – тюленът монах

Има ли тюлени в Черно море ?

Разбира се, най-подходящото място да се разпространява този мит е село Тюленово, но не само. Трябва да признаем, че отдавна сладките морски бозайници не са срещани, както преди години.

Тюлени наистина са обитавали водите край красивия бряг на Тюленово.

В началото на 30-те години румънската кралица Мария получава като подарък двойка тюлени. Опитва се да ги отглежда в заградено пространство в морето край двореца в Балчик. Но бързо разбира, че тези морски обитатели искат простор и свобода и ги пуска в морето. Като нейната надежда е, те да се разможават спокойно.

Тюлените бързо намират убежище край скалистия бряг на Тюленово и в неговите подводни пещери. Най–дългата от които е 107 метра, с множество разклонения. Ето защо през 1942 година селото бива преименувано от Калъч кьой (от турски „село на сърпа”) на сегашното си име. В последствие тюлените изчезват (главно, заради човешка намеса), но името на все по-популярното село остава.

Има твърдение, че през 1978 г. водолази намират останките на последния тюлен, обитавал черноморските води. Той бил от вида монах.

За вида

Средиземноморския тюлен монах е сред най-големите същински тюлени. Има полов диморфизъм, мъжките са леко по-големи от женските. Средната дължина на мъжките достига 250 – 270 см., а женските 210 – 270 см. На килограми достигат от 220 до 360 кг.

В миналото са регистрирани екземпляри, достигащи 3 – 3,5 метра. Новородените са със средна дължина около 100 см. и приблизително тежат 14 – 22 кг. Имат характерно бяло петно на корема. То е различно при мъжките и женските и по него може да бъде определен пола.

Въз основа на наблюдения се характеризират следните морфологични стадии на подрастващите тюлени.

• от 0 до 10 дневна възраст – типична много тъмна, черна козина, дълга 2 см., имаща мокър вид. Коремното петно има жълтеникаво – оранжев цвят.
• От 10 до 30 дневна възраст – малките имат същата черна козина, която изглежда по-вълниста и пухкава. Коремното петно изсветлява до бяло; тялото започва да придобива характерната заоблена, вретеновидна форма.
• От 30 до 50 дневна възраст – започва оформяне на кожата и козината на животното. Поради това има петнист вид. Една част от тялото е покрита все още с лануго, а друга е с вече оформена козина. Тя е къса на дължина и по-светла на цвят.
• От 50 дневна и по-голяма възраст – тюленчетата изцяло вече са покрити с нова сивкава козина. Тя е по-тъмна на гърба и по-светла на корема. Натрупали са известно количество подкожна мазнина, така че тялото изглежда по-дебело. Светлото коремно петно постепенно прелива. Този вид тюлените запазват до 4-5 месеца.

Тюленът монах има най-късата козина от всички тюлени

Тюленът монах има най-късата козина от всички тюлени, само 5 мм. при възрастните. За разлика от други бозайници, имат необичайно линеене. Козината опадва на големи парчета, а през втвърдения епидермис пробива новата козина. Женски от колонията в Кабо Бланко линеят веднъж годишно. Пика на линеене е през март. Мъжките линеят от април до октомври, с пик през юни. Възрастните имат забележим полов диморфизъм във възрастовата окраска.

Определени са 6 морфологични възрастови групи:

1. Новородено/малко тюленче от 0 до 70 дневна възраст. Космената покривка е вълнеста и пухкава. Тялото е в черна окраска, коремно има жълто-оранжево петно с различна форма при мъжките и женските. Първото линеене започва приблизително 45 дена от раждането и продължава около 25 дни.
2. Подрастващо тюленче – от 70 дни до 9 месечна възраст. Окраската е светло сива, видът е закръглен.
3. Ювенилно – от 7 до 23 месечна възраст. Окраската е тъмно сива, видът на тялото е леко по-слаб от подрастващото.
4. Юноша – от 18 месечна възраст. Все още се уточнява времевата продължителност на групата/. Окраската е от средно до тъмно сива. По гърба се наблюдават редица ивици и белези.
5. Възрастен женски. Подобен на юношеския, но на гърба има повече белези, които формират отделен гръбен регион, гръбно петно или крило.
6. Възрастен мъжки. Окраската е черна, с изключение на гърлото и корема. Там има бяло петно подобно на това при раждането. Гърба е осеян с белези. Нямат гръбно петно като на женската. Белезите по гърба са в резултат на липса на космена пигментация. Това е причинено от наранявания и търкания на индивидите един в друг. Гръбните петна са по-характерни за женските, отколкото за мъжките. Това допуска вероятността да са причинени от мъжките при копулацията.

Къде и как живеят Средиземноморските тюлени монаси?

Някога Средиземноморския тюлен е обитавал широк географски ареал. Колонии са се срещали по цялото Средиземноморие, Мраморно и Черно море. Бил е чест вид за Атлантическия бряг на Африка, южно от Мавритания, Сенегал и Гамбия. Също така на Атлантическите острови Кейп Верде, Канарските острови, Мадейра и Азорите. В днешно време, видът е изчезнал от повечето свои региони. Претърпява силно намаляване на популацията си и фрагментиране на две малки. Те са основни, отделни, отдалечени на 4000 км. популации. Всичко това се случва за кратко време, основно през 20 век и продължава и до днес.

Страните и островите, където се счита, че тюлена е изчезнал през последния век

Това са Франция и Корсика, Испания и Балеарските острови, Италия и Сицилия, Египет, Израел и Ливан. Съвсем скоро видът е изчезнал от Черно море. В България последно е наблюдаван през 1975 г. Въпреки спорадичните наблюдения, Monachus може да се счита за ефективно изчезнал в Сардиния, Адриатическите брегове и острови на Словения, Мраморно море, Тунис. Единствените две популации, останали от това популационно свиване са в Егейско море. Както и по бреговете на Гърция и Турция и в североизточния Атлантически океан по бреговете на северозападна Африка. Счита се, че тези две популации са достатъчно отдалечени една от друга, за да няма контакт между индивидите.

Някога тюленът монах е бил обичаен вид за крайбрежните ивици

Някога тюленът монах е бил обичаен вид за крайбрежните ивици, където стотици са се излежавали по пясъчните брегове, описани като стадата на морския старец Протей. Сега обаче видът изключително само се среща по каменисти брегове, осеяни с подводни морски пещери, където се крие. Естественият хабитат на тюлена е пясъчния бряг, безопасен за новородените. Малките се раждали на плажа и необезпокоявано се излежавали и бозаели от майките си. Женската след 10 – 11 месечна бременност, ражда по едно малко, което бозае 3-4 месеца и след това става самостоятелно. Чест е бил случая, когато малкото бозае не само от своята майка. Сега са изключително редки случаите на раждане на открит пясъчен плаж. Това е наблюдавано в необезпокояваната популация в Африка. Съвременен хабитат на тюлените са станали каменистите брегове, осеяни с различни подводни и надводни пещери, където тюлена се крие, за да се предпази. Това опещеряване на тюлените е станало в следствие на силното стесняване на естествените местообитания от човешката намеса.

Хората преследват и убиват тюлените от хиляди години, но през последните два века това става причина за тяхното изчезване. Малкото останали индивиди са се приспособили към местообитания, където да бъдат защитени от намеса. В пещерите се раждат и малките тюленчета. Този нехарактерен, принудителен хабитат има своя риск. Чести се смъртните случаи на подрастващите тюлени, смъртно наранени от скалите при вълнение. Други съвременни фактори за опещеряването на тюлените са туризма / милиони туристи посещават годишно Средиземноморието/, замърсяванията на плажовете с петрол и други отпадъци, преследването от рибарите.

Природозащитен статус – КРИТИЧНО ЗАСТРАШЕН

Автор: Радост Филипова