Снимка на annca от Pixabay
Кой е изобретил измерването на времето?
Първите “устройства” за отчитане на времето
Първите “устройства” за отчитане на времето вероятно са били естествени материали изгубени във вековете… Но древните египтяни са първите, които са оставили записи за своите методи за отчитане на времето.
В съвременните времена часовниците стоят в основата на всичко, което хората правят. От училище, през работа докато стигнем до съня в края на деня. Отчитането на времето също е невидимата структура, която кара модерната инфраструктура да работи. То формира основата на високоскоростните компютри, които извършват финансова търговия. Дори и на GPS системата, която определя местоположения на повърхността на Земята с безпрецедентна точност.
Древните египтяни изобретили водни и слънчеви часовници
Но хората вероятно са живели с някаква друга версия на часовника много дълго време. Древните египтяни са изобретили първите водни и слънчеви часовници преди повече от 3500 години. Преди това вероятно са проследявали времето с “устройства”, които не са оцелели в археологическите записи. Като изправена пръчка в земята, която е действала като примитивен слънчев часовник – или изобщо без “устройство”, казва Рита Гаучи, археоастроном от университета в Базел в Швейцария.
„Наистина е трудно да се разбере кога хората са започнали да измерват времето“, казва Гаучи. Като наблюдава местоположението на изгрева и залеза всеки ден и колко високо достига слънцето в небето, човек може да изгради примитивен ориентир. Тези ранни човешки усилия за разбиране на потока на времето не са оставили никакви следи, допълва тя.
Най-старият слънчев часовник е направен около 1500 г. пр. н. е.
Най-старият регистриран слънчев часовник идва от Египет и е направен около 1500 г. пр.н.е. Състоял се от обикновена изправена пръчка и груба полукръгла основа, разделена на 12 пайовидни секции. Сянката на пръчката давала приблизителен час от деня. Други ранни слънчеви часовници измерват времето по дължината на сянката на пръчка, докато слънцето се движи по небето, а не по движението на сянката през основата, казва Гаучи.
„Това е първа стъпка и ако осъществите тази стъпка, можете да направите фина настройка и също така да се адаптирате към различни месеци“, казва тя. Слънчевите часовници трябва да отчитат както времето от годината, така и географската ширина, за да бъдат наистина точни.
Древните хора проследявали времето с водни часовници
През нощта древните хора са можели да проследяват времето по видимото движение на звездите от изток на запад, казва Гаучи. А за измерване на дискретни единици време са използвали водни часовници. Това са съдове, които или са имали дупки, от които водата да изтича с постоянна скорост, или са били пълнени от друг съд и са имали маркировки от вътрешната страна, за да посочат стъпките във времето. Най-старите оцелели водни часовници са открити в Египет и Вавилон, а най-ранните от тях датират от около 1500 г. пр.н.е.
Китайската система на Жълтия император Хуанди
В китайските исторически записи се твърди, че водните часовници са били изобретени от Жълтия император или Хуанди. Полуисторическа, полумитична фигура, за която се твърди, че е живяла между 2717 и 2599 г. пр. н. е. Казва Джън-Хуи Хуанг, машинен инженер в National Cheng Kung Университет в Тайван, който е писал за историята на древните китайски устройства за отчитане на времето. Най-ранните китайски водни часовници вероятно са били изходящи устройства и са били известни като луки. Единицата ke разделя деня на 100 равни сегмента от полунощ до полунощ. С течение на времето, казва Хуанг, изобретателите направили тези часовници по-сложни, като ги оборудвали с множество съдове за водоснабдяване или ги регулирали по друг начин, за да гарантират, че скоростта на водния поток остава стабилна.
Водата в крайна сметка водела до изключително усъвършенствано отчитане на времето. До началото на 700 г. монасите от династията Танг са разработили механичен часовник, задвижван от водно колело, казва Хванг. През 1194 г. служителят на династията Сунг Су Сонг изгражда този дизайн, за да разработи висок 40 фута (12 метра) механичен часовник, задвижван от водно колело, който работи много подобно на механичните часовници, които са изобретени в Европа около 200 години по-късно .
Наблюдавано от Япония и Корея
Древната китайска система за отчитане на времето също разделя всеки 24-часов ден на двучасови сегменти. Тази система е била наблюдавана и в древна Япония и Корея, според документ от 2004 г. в публикациите на Астрономическото общество на Япония.
В съвременните времена един час винаги е с една и съща продължителност, но древните народи по света са работили с по-сложна система. Това, казва Дейвид Руни, историк на технологиите, бивш уредник по отчитане на времето в Кралската обсерватория в Гринуич, Лондон, и автор на За времето: История на цивилизацията в дванадесет часовника (W. W. Norton, 2021 г.). Някои древни системи за отчитане на времето разделят светлата част от деня на 12 сегмента и нощта на 12 сегмента, но тъй като дните и нощите варират по дължина през годината, с изключение на екватора, тези „сезонни часове“ са с различна продължителност от деня до нощта и през цялата година.
„Ако вашата религия изисква времето за молитва да бъде свързано с неща като изгрев или залез, или ако работите на полето, както са правели повечето хора тогава, моделите на дневна светлина и тъмнина имат повече значение от идеята за универсален час“, казва Руни.
Сезонните часове и лунните календари
Сезонните часове са съществували заедно с универсалните часове до 15-ти век в Европа и до 19-ти век в Япония, допълва Руни. „Живеехме с много по-сложна — и богата и разнообразна — времева култура“, добавя той. Религията беше основен двигател на стандартизацията на времето в различните култури, както през годината, така и всеки ден.”, казва Гаучи. В древна Месопотамия, Анатолия (днес приблизително Ирак и Турция) и Гърция хората са разработили лунни календари, за да проследяват ритуали и празнични дни. Докато хората в Египет са се фокусирали повече върху слънчевия календар и също са имали календар, базиран на звездата Сириус. Хората от ислямските култури са използвали водни часовници, за да проследяват молитвата и поста. Християните пък са разработили механичния часовник в Европа през 14-ти век като начин да планират молитва.
Хората са били временни същества много преди индустриалната епоха
Изводът, казва Руни, е, че хората са били временни същества много по-дълго от индустриалната епоха – макар и не винаги щастливо. След като римляните инсталирали първия си обществен слънчев часовник през 263 г. пр. н. е., римският драматург Плавт се противопоставил на новата мода на отчитането на времето чрез герой в една от неговите пиеси: „Боговете да са проклети и този човек, който пръв откри часовете и – да — който първи сложи тук слънчев часовник, който разби деня на парчета за горкия мен! Знаеш ли, когато бях момче, стомахът ми беше единственият слънчев часовник, далеч най-добрият и най-верният в сравнение с всички тези… Но сега каквото има, не се яде, освен ако слънцето не каже. Всъщност градът е толкова пълен със слънчеви часовници, че повечето хора пълзят, сбръчкани от глад.
Това е поразително модерна мисъл, въпреки че е на 2200 години, казва Руни. „Това може да се напише в 21-ви век и да се каже във всеки офис. Подчинени сме под робството на часовника.“
