Към съдържанието
CHESTNO.BG

What's Hot

У нас

Аз съм на върха, на върха съм…

Аз съм на върха, на върха съм…

Аз съм на върха, на върха съм…

39 години от епичното изкачване на връх Еверест от великия алпинист Христо Проданов

На 20 април в 18:15 ч. по станцията в базовия лагер се чува глас:

„Аз съм на върха, на върха съм аз, Христо!“

Христо Проданов е постигнал заветната си мечта – да стъпи на покрива на света и става първият българин, покорил най-високия връх и първият алпинист в света, направил го по най-трудният западен склон, известен като „Жестокия път“.

Според негови близки, той е носел със себе си снимка на Васил Левски и шепа пръст от гроба на най-добрия си приятел – Йордан Зашев, загинал, затрупан от лавина под връх Ловница (Рила планина ) два месеца по-рано. Загубата разтърсва Ицо, който на погребението му казва:

Ти даде живота си за, Еверест, обещавам ти, че ние ще бъдем на него, а с нас ще бъдеш и ти!

Христо Проданов

И той изпълнява обета си, без да знае, че това ще коства и неговия живот.

„Тук на върха няма нищо. Има само изградена малка пирамида от четири кислородни съветски бутилки и съветското знаме. Опитвам се да снимам, но не знам дали камерата работи и затова преустановявам. Мъча се да отвържа знамето и да го взема със себе си, но не мога. Има тук едно малко парченце, ще взема него.“- казва още по станцията Ицо.

Престоят му на върха трае 33 минути. Фатално време за тази височина и този час. Оставя си камерата, (открита на 9 май)  и слиза по тъмно, по пътя, по който се е качил.

Но температурите рязко спадат и се разразява снежна буря. Налага се Христо да бивакува на открито, на височина 8700 метра. В „Зоната на смъртта“, както алпинистите наричат височината над 8000 метра.

Цяла България със затаен дъх слуша последният разговор между Христо Проданов и радиста Стефан Калоянов:

„- Не съм далече, не съм далече…“

– Ице, ти си голям мъж! Мъж си ти! Не заспивай, ти си българин! Не заспивай, всичко е ОК! Към тебе тичат хора! Хора тичат към теб! Моля те, не заспивай! Не зас-пи-вай! И не говори! Не го-во-ри!“

Към него с максимална скорост вървят Людмил Янков, Трифон Джамбазов и шерпът Ринджи. Людмил Янков катери „Жълтия пояс“, но нощта го настига и е принуден да спре до там. Преодолял е 1400 метра денивелация с невероятна скорост, но губи четири от пръстите на ръцете си.

В 19.45 ч. на 21 април радиостанцията на Христо Проданов се чува за последен път.

Той остава завинаги там, под върха…

Слави Трифонов и Ку-ку бенд създадоха песен с реални записи от последният разговор на великият алпинист :

Светла му памет и поклон!

инфо: Wikipedia, в. Родина

Реклама

Коментари

Вашият коментар