Звездна дюна: Учените разрешават мистерията
Възрастта на един от най-големите и сложни видове пясъчни дюни на Земята е изчислена за пръв път.
Звездните дюни – или пирамидалните дюни – са кръстени на отличителните си форми и достигат стотици метри височина. Те се намират в Африка, Азия и Северна Америка, както и на Марс – но експертите никога досега не са успели да поставят дата на тяхното формиране. Сега учените са открили, че дюна, наречена Lala Lallia в Мароко, се е образувала преди 13 000 години.
Звездните дюни се създават от противоположни ветрове, които променят посоката си
Разбирането на тяхната възраст помага на учените да разберат тези ветрове и да разберат климата на онази епоха, казва проф. Джеф Дълер от университета в Абъристуит, който публикува изследването с проф. Чарлз Бристоу от университета Бъркбек.
Lala Lallia (местно име на амазигите, което означава най-високата свещена точка) се намира в пясъчното море Erg Chebbi в югоизточно Мароко. Висока е 100 м и широка 700 м с лъчисти ръкави.
След първоначалното си образуване спира да расте за около 8000 години и след това скоростно се разширява през последните няколко хиляди години.
Обикновено пустините могат да бъдат идентифицирани в геоложката история на Земята, но звездните дюни отсъстваха досега.
Професор Дълер казва, че това може да се дължи на факта, че са толкова големи, че експертите не са разбрали, че гледат една отделна дюна.
„Тези открития вероятно ще изненадат много хора, тъй като можем да видим колко бързо се е образувала тази огромна дюна и че се движи през пустинята с около 50 см на година.“
добавя той.
Учените са използвали техника, наречена луминесцентно датиране, за да определят възрастта на звездната дюна. Методът изчислява кога песъчинките за последно са били изложени на дневна светлина. Проби от пясък бяха взети на тъмно от Мароко и анализирани в лаборатория при условия на слаба червена светлина, подобни на старомодна фотографска работилница.
Професор Дълер описва минералните зърна в пясъка като “малки акумулаторни батерии”.
Те съхраняват енергия в кристалите, която идва от радиоактивността в естествената среда. Колкото по-дълго пясъкът е заровен под земята, на толкова повече радиоактивност е изложен и толкова повече енергия натрупва.
Когато зърната са изложени в лабораторията, те освобождават енергията под формата на светлина и учените могат да изчислят възрастта им.
„В нашата тъмна лаборатория виждаме светлина от тези пясъчни зърна. Колкото по-ярка е светлината, толкова по-стари са седиментните зърна и толкова по-дълго време е минало, откакто са били погребани.“
казва проф. Дълер.
Други примери за тези огромни дюни включват Star Dune в Колорадо, Северна Америка, която е най-високата дюна в САЩ, с размери 225 м от основата до върха.
Изкачването на тези дюни е трудна работа, обяснява проф. Дълер.
