Опитомяването на вълците е едно от най-важните събития в човешката история. От този процес се ражда кучето – първото домашно животно на човека. Дълго време се смяташе, че ловците са изиграли водеща роля. Все повече изследвания обаче предлагат различна гледна точка. Според нея жените може да са били ключовият фактор в опитомяването на вълците.
Как е започнала връзката между човека и вълка?
Преди десетки хиляди години хората са живели в малки общности. Те са били ловци и събирачи. Около техните лагери често са се навъртали диви животни, сред тях и вълци. Привличала ги е храната- остатъците от лова.
Най-смелите и най-малко агресивните вълци са се доближавали най-много. С времето между тях и хората се е създала връзка, това не е било планирано. Процесът е бил бавен. Продължил е хиляди години.
В древните общества ролите са били ясно разграничени. Мъжете по-често са ловували и скитали из териториите около лагерите. Жените са оставали, като са се грижили за децата и възрастните. Естествено тяхна отговорност са били храната, огъня и всичко свързано с ежедневието. Именно в тази среда са се появили първите опитомени вълци. Жените са били тези, които са прекарвали най-много време около огнището. Там са били и вълците. Те са свиквали с човешко присъствие, гласове, миризми и цялата рутина на двукраките ловци.
По-мекото и търпеливо отношение към вълците е било решаващо. Агресивните животни са били прогонвани или убивани. Спокойните са оставали и получавали храна и защита от други хищници. Постепенно те са ставали част от човешката общност.
Опитомяването не е започнало с обучение. Започнало е с грижа. Жените са споделяли храната – понякога умишлено, понякога неволно. Те са понасяли присъствието на животните около децата. Това е изисквало доверие и внимание.
С времето женските вълчици са раждали близо до домовете на хората. Човешките майки са осиновявали някои от малките. Древни останки показват, че в живота на пещерните жени опитоменият вълк е заемал значимо място.
Благодарение на грижата на жените, малките вълчета са свиквали с хората. По този начин те са ставали полезни за мъжете по време на лов. Така вълче-кучетата се превръщат в първите истински приятели на пещерния човек.
Жените традиционно изграждат социални връзки. Те са били медиатори в общността това е важен фактор. Вълците са социални животни и имат нужда от общество с йерархия. Това животно разпознава емоциите около себе си. Тази прилика е улеснила връзката. Жените са общували с животните не чрез сила, а чрез повтаряемост и спокойствие. Това е ускорило процеса на опитомяване.
От вълк към куче
С поколенията вълците започват да се променят. Стават по-дребни, по-малко агресивни и по-ориентирани към човека. Започват да изпълняват функции -пазят хората, като предупреждават за опасност. Помагат по време на лов и са добра компания.
Защо тази теория става все по-популярна
Дълго време праисторията се разглеждаше през мъжка перспектива. Фокусът беше върху лова, оръжията, конфликтите и оцеляването на индивида. Новите интерпретации обръщат внимание на ежедневието, на грижата, на социалните връзки и силата на жените. Те също са можели да ловуват, но и да защитават, грижат и социализират. Когато погледнем процеса на опитомяване през тази призма, участието на жените изглежда логично. Не като единичен акт, а като дългосрочен процес.
Твърдението, че жените първи са опитомили вълците, не е мит. То е нов прочит на стари факти, основан на логика, социална динамика и поведение.
Опитомяването на вълка не е било завоевание. Било е съжителство. Постепенно. Търпеливо. Човешко.
И е напълно възможно според учените, именно жените да са положили първите основи на връзката между човека и най-добрия му приятел.
Автор: Радост Филипова
