Идва ли краят на всичко?
Възможно ли е всичко да изчезне?
Звезди, планети, хора и дори цветята на перваза – според ново изследване, всичко във Вселената може един ден буквално да се изпари. Не от жега, не от катастрофа, а от… физика.
Учени твърдят, че всяка частица материя – независимо дали е част от черна дупка или от вашето тяло – излъчва своеобразна радиация, която с течение на времето я разрушава отвътре. Ако теорията се потвърди, това означава, че дори самата материя има срок на годност.
Хокинг и началото на края
Още през 70-те години Стивън Хокинг шокира света с идеята, че черните дупки не са вечни. Те губят маса чрез така наречената „радиация на Хокинг“ – процес, при който двойки частици и античастици, появяващи се край хоризонта на събитията, карат дупката бавно да се „изпарява“.
В една от най-екстремните среди във Вселената – където гравитацията е толкова силна, че дори светлината не може да избяга – Хокинг откри парадокс: черните дупки губят енергия, сякаш самата безкрайност диша.
Новата теория: изпарява се не само черното
Половин век по-късно холандският астрофизик Хайно Фалке и екипът му от университета Радбауд решават да застанат срещу границите на познатата физика. Те питат:
„Ами ако черната дупка не е специална? Ами ако всичко във Вселената се държи като нея?“
Заедно с квантовия физик Михаел Вондрак и математика Валтер ван Сюйлеком, Фалке прилага уравнения от т.нар. ефект на Швингер – явление, при което силни електромагнитни полета могат да „изтръгнат“ частици от празния вакуум.
Резултатът е изумителен: всяка маса, колкото и малка да е, поражда радиация, подобна на тази на Хокинг. Това означава, че всичко – от атомите до планетите – един ден ще се изпари.
Уравнения, които плашат въображението
Публикувани в Physical Review Letters, изчисленията показват, че този процес е невидимо бавен – ще отнеме трилиони години, преди да забележим ефекта. Но на космическата времева скала това е миг.
Масивни обекти като бели джуджета или неутронни звезди могат да „остареят“ по-бързо от очакваното. Според новия модел те ще излъчват собствена радиация, докато постепенно се свият до нищо – без експлозия, без светлина, просто тихо изчезване.
Какво би означавало това за Вселената?
Ако теорията е вярна, краят няма да дойде с голям взрив, а с голямото изчезване.
Няма да има експлозии, само тиха смърт на материята – бавно изпарение на всяка частица в безкрайния вакуум.
Вселената ще остане пуста, студена и без енергия – термодинамичен гроб на времето.
Съмнения и спорове
Не всички учени са убедени. Теоретичният физик Сабине Хосенфелдер от Мюнхенския център за математическа философия изразява скептицизъм:
„Трудно ми е да приема, че всички досегашни изчисления са грешни. Вероятно ефектът не важи за обекти, различни от черни дупки.“
С други думи – възможно е всичко да е просто математическа илюзия, породена от прекалено смелите модели на човешкия ум.
Можем ли да го докажем?
Проблемът е, че дори да е истина, ефектът е твърде слаб, за да бъде засечен с днешните технологии.
Екипът на Фалке предлага алтернатива – да се търсят следи от ефекта на Швингер, който все още не е наблюдаван експериментално. Ако успеем да засечем такъв процес, това би било най-голямото потвърждение за теорията след самия Хокинг.
Финал: Вселената като прашинка
Ако новите изчисления са правилни, Вселената е обречена не да се срине, а да се изпари.
Всичко, което познаваме – включително и самите нас – се топи бавно в забвение.
И може би, както казваше Хокинг,
„дори ако черните дупки изчезват, знанието никога не умира – то просто се преобразува.“
