Какво е синдром на Турет?
Истината зад тикoвете, псувните и странните викове…
Синдромът на Турет е може би най-неразбраното неврологично състояние. Повечето хора си го представят като човек, който неконтролируемо псува посред бял ден – сякаш това е някаква странна комедия. Реалността обаче е далеч по-различна – и далеч по-сериозна.
От къде идва?
Синдромът е кръстен на френския невролог Жорж Жил дьо ла Турет, който през 1885 г. описва пациенти с повтарящи се неволеви движения и звукови прояви. Днес знаем, че причините са комплексни: комбинация от генетика, особености на мозъчните структури и химичния баланс на невротрансмитерите (особено допамин).
Или иначе казано – не е „просто навик“, не е „психично разстройство“ в смисъла на шизофрения и не е „възпитателен проблем“. Това е неврологично състояние, което мозъкът сам „режисира“.
Как изглежда синдромът?
Най-типичните прояви са тиковете. Те могат да бъдат:
- Моторни – мигане, гримаси, повдигане на рамене, потрепвания.
- Вокални – покашляне, сумтене, повторения на звуци или думи.
Митът, че всеки човек със синдрома непременно ругае (т.нар. копролалия), е точно това – мит. Само около 10% от пациентите имат такива изяви.
Кога започва и как протича?
Синдромът на Турет обикновено се появява в детска възраст – между 5 и 10 години. Симптомите се променят във времето – понякога отслабват, понякога стават по-изразени. Добрата новина е, че при много хора след пубертета състоянието се подобрява.
Живот с Турет
Да живееш със синдрома означава да се научиш да управляваш нещо, което на пръв поглед изглежда като хаос. Тиковете могат да се засилват при стрес, напрежение или дори при скука. И да – обществото често реагира по най-лошия възможен начин: със смях или подигравки…
Истината е, че хората със синдром на Турет са напълно способни да учат, работят, обичат, творят и да водят нормален живот. Някои дори развиват завидно чувство за хумор, защото най-добрият начин да пребориш предразсъдъците е да ги обезоръжиш със смях.
Лечение и подходи
Синдромът на Турет няма „чудодейно хапче“. Но има начини за облекчаване:
- Медикаменти, които влияят на невротрансмитерите.
- Когнитивно-поведенческа терапия, която учи на стратегии за контрол.
- Подкрепяща среда – училища, семейства и работодатели, които не гледат на състоянието като на „дефект“.
Ако търсите клишета, ще ги намерите в интернет. Ако търсите истина – тя е, че синдромът на Турет е много повече от една поредица от тикове. Това е предизвикателство, което може да изгради невероятно силни личности.
Разбиване на митовете
- „Това са деца, които не могат да стоят мирно“ – Не. Това е мозъчна активност, която не зависи от възпитанието.
- „Всички псуват“ – Само малък процент. Повечето хора изобщо нямат копролалия.
- „Минава, ако не му обръщаш внимание“ – Не, но спокойната среда намалява симптомите.
Синдромът на Турет е пример за това как обществото обича да превръща медицински състояния в шоу програми. В действителност, зад всеки човек с Турет стои история, достойнство и борба за нормалност. И ако ще псува някой, то нека това е самото общество – заради предразсъдъците и невежеството си.
🎭 Известни личности, артисти и шоумени
- Самюел Джонсън – британски писател, лексикограф и критик от XVIII век. Смята се, че е страдал от Турет (историческа ретроспекция по описания на съвременниците му).
- Ден Айкройд – актьор и комик, познат от Ghostbusters и The Blues Brothers. Той открито е говорил за Турет и обсесивно-компулсивно разстройство.
- Сет Рудецки – американски музикант, актьор и радио водещ.
🎶 Музиканти
- Били Айлиш – световноизвестната певица призна, че има синдром на Турет, и често обяснява, че някои от нейните тикове се виждат по време на интервюта.
- Дейвид Бекер – джаз китарист.
🏆 Спортисти
- Тим Хауърд – легендарен вратар на националния отбор на САЩ по футбол и Манчестър Юнайтед. Той винаги е бил открит, че Турет не му е попречил да има блестяща кариера.
- Джим Айзенрайх – бейзболист от MLB, който играе в пет различни отбора, въпреки диагнозата.
📚 Писатели и творци
- Джеймс Дърни – илюстратор и автор на фентъзи книгите Dinotopia.
🟢 Какво е важно да подчертаем?
Тези хора не просто са „успели въпреки синдрома“. Те са успели със синдрома – често превръщайки предизвикателството в сила, дисциплина и дори вдъхновение за останалите.
