Маркус Енинг и тайните на успеха
World of Jumping качи най-обезпокоителното интервю с Маркус Енинг, който сподели:
“Притеснявам се, че по-младото поколение се отдалечава твърде много от най-важното от всичко това в спорта – конят!”
“Това, което най- много ми харесва, са конете – не състезанията и шоуто. Една победа не ме прави ездач, но комуникацията с коня ми- да!”
Това сподели Енинг пред списание World of Showjumping.
“Да си ездач не става въпрос за участие на петзвездни състезания или шампионати. Много ми харесва да язди младите коне и у дома, усещайки как се подобряват и виждайки как се справят, как се учат, как напредват в живота си на спортисти.”
И що се отнася до състезанията, 49 – годишния германец – в момента класиран на 33-то място в класацията на Longines – е спечелил почти всичко, което може да се спечели. Енинг е един от петимата състезатели, които са създали история, като са взели финала на Светивната купа на FEI трофей три пъти, а в позлатената му колекция има и олимпийски отборен златен медал от 2000г. с кон For Pleasure ( Furioso ll x Grannus ), отборен златен медал от световното първенство през 2010г с Plot Blue ( Mr Plue x Plot) , както и три отборни златни медала от европейски първенства – да не забравяме, че той е печелил престижната Гранд При на Аахен цели 3 пъти. Последно със Stargold ( Stakkato Gold x Lord Weingard ) това лято.
Също толкова впечатляващ, колкото списъкът му с постижения, е лесния стил на езда. Почти без изклчение имету му се появява винаги когато се говори за добра езда и модел на подражание. Но как се чувства самия Енинг, че е фигура, на която толкова много хора гледат?
Конят е най-важен!
“С годините свикнах с определено ниво на очаквания, когато бях по-млад, наистина исках да покажа, че мога да спечеля това и онова. И за щастие печелих. Въпреки това обикновено съм в най-добрия си вид, когато не съм прекалено мотивиран. Нещо което научих с конете е, че трябва да се пусна по течението. Ако положа много усилия в това, обикновено не работи. Мисля постоянно и сякаш не усещам животното под себе си, тогава ми се случват спиранията на коня преди скока, падания и подобни. Когато яздих за купата на нациите в Аахен видях, как хората имат огромни очаквания от мен. И интересно е, че не усещах мотивацията, че съм там, а се справих отлично. Никой ездач не трябва да усеща натиск над себе си, да се притеснява, да мисли как ще бъде паркура. Повтарях си, че не съм в Аахен, а на тренировка, все едно съм у дома. Повтарям си, че нищо не се е променило от последната ми тренировка. За да си успешен, трябва да се успокоиш и да скачаш за удоволствието си. Да мислиш, че просто яздиш, че си едно с коня. Това, че ездач и кон са един тандем е най-доброто! “
Психиката на коня е най-важна!
Когато питат Енинг- Кое е най-важното в ездата, той споделя:
“Това е сложен въпрос. Преди всичко обожавам работата с конете и ездата. Това е моята мотивация, след всички тези титли и състезания. Ездата на млади коне у дома ме мотивира точно толкова, колкото ходенето на петзвездни състезания. Като цяло най-важното за мен е конете ми да са спокойни, да ми имат доверие. Това се случва с много работа от земя, които взаимствам от Horsemanship и уестърн упражненията. Искам конете ми да са с чисти в съзнанието си и да са доволни от себе си, да галопират с желание и да скачат с още по-голямо желание. Вярвам, че конете се нуждаят от движение и пребиваване на поле- пасище, за да са сигурни, психически да са в правилното си пространство. Имам някои неща, върху които се съсредоточавам докато съм на коня – да поддържам коня щастлив. Нищо не е на всяка цена! Не е необходимо една тренировка да е часове, достатъчно са да е от 20-30 мин. Работата с коне трябва да е добър микс от обездка, скачане и разходки в полето. И да не забреавяме, че те не са машини. Понякога ще са повече от перфектни, понякога все едно за първи път усещат ездач на гърба си – всеки има лоши дни, дори и те. “
“Конете се нуждаят от движение и почивка в полето , за да са сигурно че психически са правилното пространство. “
“Важно е един кон да се чувства спокоен на скока и в паркура. Пускането на свободни скачания в коридор изгражда самочувствието на конете и го правя всяка седмица. Неделя е ден за коридори и почивка на пасището! Понякога скачам хиксове, най-малките препятствия със седмици с коне, за които 170 см оксер е шега работа. Това изгражда нашата връзка, баланс, доверие и е хубаво да знаем от къде сме тръгнали. Най-елементарните препятствия и упражнения понякога се оказват доста важни и трудни в живота на един професионалист.
Ездачите трябва да научат че скоковете са второстепенни! Най-важното е ритъма преди това! Най-важни са леките, но сигурни ръце – да насочиш, но и да подадеш подова. Да не пречим на конете да скачат, те го могат дори по-добре без нас на гърбовете им. Трябва да оставяме добро впечатление в ума на коня след всичко – тренировка, лека езда за почивка в полето или състезание. “
Силата на основите
Енинг смята че неговия възхитителен стил на езда е благодарение на правилните основи в ездата.
“От малък съм край конете. Моите треньори постоянно повтаряха думи като ” петите на долу”, ” външния повод е най-важен”, ” баланса преди скока е изключително важен” , ” меки ръце, но сигурни” и др. Няма грозна победа, така е, но има и красива езда. Тя е по-важна от всичко! Меки ръце, сигурни крака, добър баланс, доверие с коня и правилното му водене са ключови! Успехът ми се дължи на това и малката тайна… Да не ти пука, ако не успееш! Никой не е умрял от един неуспешно завършен паркур и печеленето на една розетка не те прави ездач! Дори и след неуспех – прегърни коня си, той ще даде повече от себе си следващия път. “
Винаги трябва да учим нещо
Въпреки титлите, годините и опита си Енинг споделя, че продължава и до днес да учи нови и нови неща в ездата.
“Виждайки колко различно е младото поколение, което сега навлиза в спорта, е плашещо! Всички тези академии и клиники там, със сигурност имат добри намерения, но 90% от времето прекарват за скачане, някакви груби упражнения и др. и забравят най-важното нещо – конят. Начинът по който израстнах беше различен – аз сам си чистех и оседлавах конете и понитата си, сегашните деца не са така – коня ги чака готов на манежа. Къде е комуникацията в този момент ? Оседлаването и грижата за коня е ритуал, който сближава ездач и кон. Младежите сякаш губят желанието си да са тандем с коня и по време на състезания се борят на всяка цена за едното парче плат под формата на розетка и някава позлатена метална купа. Забравят че коня не живо същество, техния приятел, техните крака, уши и очи, техникте крила! Та благодарение на конете те са на манежа. Победата на всяка цена е грозна за мен, победител е този, който е спечелил уважението на съотборниците си, любовта на коня си и желанието да бъдеш добър човек.Мъчно ми е, че младите ездачи се отказват бързо. Това ме вбесява. Отказват се при първия неуспех, продават конете си и търсят нови и това е процес, който е като колело, няма промяна. Те не търсят грешката в себе си. Коня никога не е виновен! Ако не запомнят това, то те няма да са успешни ездачи! “
Всичко е в ума
“Никога не съм имал шанс сам да избера коня си. Имал съм коне които са самородни таланти, имал съм и такива които са били толкова деликатни, че на моменти са ме карали да се съмнявам в себе си. С времето разбрах, че всичко е в ума. Вярвам ли в себе си, в спокойствието и търпението си, нещата се получават. Конят има нужда от сигурен ездач, останалото се нарежда в тренировките и прекарането време помежду ви. Това е тайната на успеха! “
” Желанието на коня е най-важното нещо, от коерто се нуждаете като ездач “
“Най-важното е умът на коня. Много хора тук ще ми се изсмеят, но това е моето мнение и до края на живота си ще държа на него. Желанието на вашия кон да скача, да работи с вас е най-важното нещо! Вашоят кон може да притежава целия талант, но ако ума му не е добър, той никога няма да е победител. Погледнете най-добрите коне в света, те имат едно общо нещо – Всички имат невероятен ум и желание за работа.
Ето ви пример с великия Cor de la Bryère, кон, тъй деликатен, че е отказал стотици ездачи! Животно със доста различна техника при скока, доста деликатен по време на езда, кон, който няма да помогне при скока, ако ездача е несигурен. Обаче – смел, спокоен и дори непукист! Това е дошло от правилната работа с него от земя като малък, останалото вече се е проявило в селекционната дейност и всички знаем историята му.
Тестването на коня е много лесно – накарайте ги да минат едно ниво нагоре в тренировките ви. Ако коня премине значи ума му е добър.
Важно е всеки ездач да разбере едно нещо – конете не са машини! Конете са вашите най-добри приятели в ездата! Обичайте ги, като членове на семейството си, те не са предмети!”
Автор: Радост Филипова
