Кой е празникът на българската култура и образование?

Кой е празникът на българската култура и образование?

Денят на Народните будители: Празникът на българската култура и образование

Денят на Народните будители се отбелязва на 1 ноември и представлява важен ден за българската нация. Този празник има богата история и символика и служи като напомняне за важността на културните и образователни ценности в нашата национална идентичност.

Денят на народните будители е официален български празник, посветен на почитането на изключителния принос на българските просветители, литератори и революционери. Първоначално този празник се свързвал главно с фигурите от периода на Българското Възраждане, Освобождението и началните десетилетия след него, включително до 20-те години на 20-ти век. С времето обхватът на празника се разширил. Включил културни дейци и личности, които също са имали съществено значение за развитието и съхранението на българския национален дух през различни епохи, както и в по-ново време.

Всяка години на 1 ноември в Република България се чества този важен празник със светлинни шествия и други публични събития. Официално Денят на народните будители се отбелязва от 1922 година, при определени периодични прекъсвания в периода между 1945 и 1992 година.

История и възникване на празника:

Празникът на Народните будители е близо свързан с християнския празник “Вси Светии”, който се чества също на 1 ноември. Когато православната църква почита паметта на всички светии, българската общност решила да посвети този ден и на своите собствени герои и личности. Хора, които са направили изключителни приноси към българската култура, образование и национална идентичност.

Това решение е било важна стъпка в утвърждаването на българския дух и борбата за културна и национална независимост през XIX век. През този период, България е била под османско владичество и националната култура била поддържана и развивана от хора, известни като народни будители.

Дълга история…

Почитта към народните будители има дълга история, със своите начала още във времето, когато те са били активни и след това, когато техният принос вече е бил признат. Духовното обогатяване на българския народ има важно влияние върху националното самосъзнание и настъплението за независимост. Както и в борбата за свободно църковно и културно развитие в българските земи.

След освобождението от османското владичество и формирането на свободната България, народът осъзнава значимостта на дейците от Възраждането и революционерите, които са се борили за нацията. В този период се утвърждава обичаят да се именуват улици, читалища и училища с имената на народните будители. Специалният ден за тяхно честване, първо неофициално (в Пловдив през 1909 г.). По-късно става официален национален празник с правителствени укази и законодателни актове. Определя се датата на 1 ноември (стар стил: 19 октомври).

Изследователи като Жоржета Назърска разглеждат този празник като отговор на българския народ на обезверяването и нарушаването на националния идеал през междувоенния период, след Първата световна война и преди Втората световна война. Този празник е израз на културен феномен, съпътстван със силна идеализация на периода на Българското възраждане. Този период също дава началото на създаването на къщи-музеи, бюстове и паметници. Също и на алеи посветени на възрожденците, съчетани с издаването на обширна мемоарна литература.

Стоян Омарчевски

През 1922 година, Стоян Омарчевски, който бил министър на народното просвещение в правителството на Александър Стамболийски, открил пътя за установяване на Деня на българските народни будители.

Този инициативен стъпка била вдъхновена от работата на група интелектуалци. Сред тях се издигали имена като Станимир Станимиров, Александър Радославов, Димитър Лазов, проф. Беньо Цонев, Иван Вазов, проф. Любомир Милетич, д-р Михаил Арнаудов, д-р Фил. Манолов, Христо Цанков-Дерижан, проф. Иван Георгов, Стилиян Чилингиров, Адриана Будевска и Елена Снежина. Тази група внесла предложение в Министерския съвет за установяване на 1 ноември като Ден на българските народни будители.

След като България приела Григорианския календар като държавен през 1916 година, Българската православна църква продължила да използва Юлианския календар до 1968 година. Следователно, датата 19 октомври, която съответствала на празника на св. Иван Рилски Чудотворец, станала 1 ноември според новия календар.

Св. Иван Рилски

Свети Иван Рилски, всеобщо уважаван и признат, бил считан за небесен покровител на българския народ и държава. Той остава в народната памет като символ на посветеност, безкористие, и обич към ближния и родината. Въпреки османското владичество, обичта и уважението към светеца продължават да преобладават в българското общество.

На 28 юли 1922 година, Министерството на народното просвещение издало окръжно известие № 17743, с което определило 1 ноември като “празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, които допринесоха за съвременната България”. На 31 октомври 1922 година, Министерският съвет издал постановление за утвърждаване на този празник. На 13 декември същата година, XIX Народното събрание приело Закона за допълнение на Закона за празниците и неделната почивка. На 3 февруари 1923 година, цар Борис III подписал закона за въвеждане на Деня на народните будители. Този празник дошъл след три години от подписването на Ньойския договор. В момент, когато българското общество търсело вдъхновение и намерило това в наследството на най-мъдрите си сънародници.

Комунистите отменят празника…

През 1945 г. честването на този празник било прекратено след настъпването на новото правителство на Отечествения фронт. То маркирало началото на комунистическия режим в България. Това било част от характерната обстановка на пропаганда и цензура през този период. Период отличен с постепенното отнемане на значението на празниците, свързани с предишните управления, религиозни обичаи или национални събития, и тяхната замяна със светски, идеологическо-комунистически или интернационални събития.

Един от първите актове на отмяна на честването на този празник бил през 1945 г., когато Денят на будителите бил заменен с Деня на Кирил и Методий. По-късно се преобразува в Ден на българската и славянската писменост и култура. Въпреки официалната отмяна, традицията на честване на народните будители продължава да се поддържа. В много селища по цялата страна този ден се отбелязва неофициално. Например, в района на град Пирдоп учениците от началните училища изработват фенерчета с букви от българската азбука, осветени отвътре, и дефилират пред обществото, облечени тържествено, често в народни носии.

През 1992 г. с приемането на Закона за допълнение на Кодекса на труда от XXXVI народно събрание на 28 октомври, празникът бил официално възстановен, благодарение на инициативата на професор Петър Константинов, председател на Общонародното сдружение “Мати Болгария”. Така 1 ноември отново станал Ден на народните будители и станал неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. От 2002 г. се провежда ритуално издигане на националното знаме пред парадния вход на Президентската администрация и тържествена смяна на караула.

Кой са народните будители:

Народните будители са мъже и жени, чиято дейност и принос са оформили съдбата и развитието на България. Те са израз на интелекта, духовното обогатяване и патриотизма на нацията. С помощта на своите идеи и творчество, те са спомогнали за поддържането на българския език и култура през тежките периоди на историята на страната.

Паисий Хилендарски и “История славянобългарска”

Името на Паисий Хилендарски, автора на “История славянобългарска”, често се свързва с началото на българския национален ренесанс и обновление на образованието през XVIII век.

Гео Милев и Стоян Михайловски

Други известни народни будители като Гео Милев и Стоян Михайловски са оставили неоспорима следа в българската литературна и културна история.

Иван Вазов и Христо Ботев

Хора като Иван Вазов и Христо Ботев са символи на националния дух и непоколебимостта в защита на българския идеал.

Значение на празника:

Денят на Народните будители има огромно значение за българската култура и образование. Този ден насърчава обществото да се вдъхновява и учи от живота и творчеството на народните будители. Той подчертава важността на образованието и културното наследство като средства за съхранение и развитие на българската идентичност.

Също така, Денят на Народните будители се използва като възможност да се обсъдят актуални проблеми в областта на културата и образованието. Както и да се стимулира младото поколение да се обръща към изследователска и творческа дейност. Този ден ни напомня, че знанието и културното наследство са важни стълбове на развитието на нацията и че те трябва да бъдат предавани от поколение на поколение.

Традиционни обичаи и празнични активности:

На Деня на Народните будители се провеждат различни културни събития и мероприятия. Те включват четене на стихотворения и проза, изпълнения на музикални и театрални произведения, изложби, лекции и дискусии за важни теми в културата и образованието.

Много хора използват този ден, за да посетят гробищата и паметниците на народните будители, където запалват свещи и поднасят цветя като знак на уважение и благодарност. Това е момент за събиране и общуване на хора, споделящи общата си обич