Защо доверието се крепи на толкова разклатени основи?

Защо доверието се крепи на толкова разклатени основи?

Става все по-трудно да останеш уязвим, доверчив и отворен към живота в тази ера на несигурност, глобални катаклизми, разводи и проблемен семеен живот, изпълнен с лъжи и изневери. За щастие, много от нас имат приятели и членове на семейството, на които могат да разчитат. Други пък имат щастието да се радват на партньор, към когото могат да се обърнат като към сигурно убежище. Убежище където можем да свалим гарда, да се отпуснем и да бъдем себе си. Но понякога дори тук нещата могат да загрубеят.

Когато ежедневният стрес нахлуе в нашето защитено пространство или неочакван проблем във връзката наруши спокойствието ни, може да започнем да се чувстваме несигурни. Може също да започнем да се съмняваме в любовта, лоялността и надеждността на нашия партньор. Без да го осъзнаваме, можем да реагираме на тези съмнения, като се отдръпнем от любимия човек.

Защо доверието се крепи на толкова разклатени основи?

От друга страна, не би ли било рисковано да бъдете прекалено наивни и доверчиви? С какви проблеми с доверието се сблъскват двойките днес, които на практика не са съществували само преди десетилетие? Как най-добре можем да се справим със събития или ситуации, които заплашват да подкопаят нашето доверие и увереност?

Какво е доверие?

Оксфордският речник определя доверието като „твърда вяра в надеждността, истината, способността или силата на някого или нещо.“ Например, ние се доверяваме на хора, които са доброжелателни към нас. Такива, които имат почтеност и чиито действия съответстват на думите им. Ние се доверяваме на някой, на когото можем да разчитаме, че постоянно прави това, което е „правилно“. В една интимна връзка имаме доверие на партньора си, ако той или тя е предвидим, надежден и честен. Доверието може да се определи и като глагол. Като действия, основани на увереност или доверие в себе си. На ниво действие доверието включва способността да „направите нещо без страх или опасения“.

Нарастват ли проблемите с доверието?

Редица психолози наскоро съобщиха, че през последните 10 години е имало безпрецедентно нарастване на проблемите с доверието сред двойките, които търсят консултация. Според Джо Бавонезе от Института за връзки в Роял Оук, Мичиган, част от това увеличение се дължи на скорошния технологичен напредък. Той улеснява партньорите като им предлага множество лесно достъпни изкушения. Не само, но и … Например да скриват текстови съобщения, списъци с обаждания от мобилни телефони, приятели във Facebook, съобщения и имейли.

Днес стотици блогове и статии със съвети предлагат предложения, предназначени да помогнат на двойките да разрешат неприятни проблеми с доверието. Налични са много въпросници за измерване на релационното доверие (доверие към партньор в отношенията), както и глобалното доверие (доверие в човешката природа). Ясно е, че доверието има голямо значение за много хора. Особено за тези от нас, които се стремят да имат любяща, пълноценна връзка.

Как първо да развием доверие?

Как децата се учат да се доверяват е основен въпрос, изследван от няколко видни психолози на развитието на 20 ^-ти век. По-специално Ерик Ериксън, Джон Боулби и Д. У. Уиникът. Всеки от тях пише подробно за доверието и ключовата роля, което то играе за продължаващия растеж и развитие на децата.

Ериксън смята, че бебетата развиват основно доверие, когато успешно са разрешили първата психосоциална криза (или възможност) в живота. Конфликтът между доверие и недоверие. Бебе, отгледано от възрастни, които реагират последователно в опитите си да посрещнат нуждите му, развива доверие до края на първата година. Ериксън твърди, че критичният фактор на този етап от развитието е съотношението доверие към недоверие.

Доверието е абсолютно необходимо за здравословното психологическо развитие на индивида

По-високите нива на доверие в децата са тясно свързани с моделите на сигурна привързаност. Малките деца, които се доверяват на своята среда, обикновено са тези, които също са формирали сигурна привързаност към своите родители или полагащи грижи. Всъщност теоретикът на привързаността Джон Боулби заключава, че основното доверие, както е дефинирано от Ериксън, е абсолютно необходимо за здравословното психологическо развитие на индивида през целия живот. Той описва сигурните и несигурните модели на привързаност, идентифицирани от Мери Ейнсуърт при едногодишни малки деца, като силни индикатори за тяхното ниво на доверие. Според Боулби, „измерението сигурност- несигурност … изглежда ясно се отнася до същата характеристика на ранна детска възраст, която Ейрксън нарича „базово доверие“. Като такъв той оценява аспект на личността, който има непосредствено отношение към психичното здраве.

Психоаналитикът/педиатър DW Winnicott вярва, че „предсказуемостта“ от страна на родителите е от решаващо значение за изграждането на доверие в тяхното бебе. В книгата си „Разговор с родители“ той пише: „Родителите, и особено майката в началото, полагат много усилия, за да предпазят детето от това, което е непредсказуемо.“ Според Робърт Файърстоун, такива родители също са „характерно топли, привързани и чувствителни в храненето и грижите за децата си и също така им предлагат контрол, насоки и напътствия“.

Детски преживявания, които допринасят за проблеми с доверието   

Има многобройни неприятни преживявания в детството, които допринасят за недоверието и липсата на увереност у децата. Например, непоследователните отговори на родителите или неизпълнението на обещанията им създават несигурност и недоверие в техните деца. Плашещите изблици на гняв на родителя могат да разбият доверието на детето в един предвидим свят. Предателството на доверието, което се случва при сексуално насилие над деца, както и при инциденти на тежко физическо насилие в дългосрочен план, може да предизвика дисоциативни състояния при млади жертви. Тези събития също могат да създадат очаквания за бъдещи предателства. Също и да доведат до определени слепи петна в способността на индивида да преценява точно надеждността на другите.

Нечестните начини, по които много родители общуват помежду си и с децата си, също накърняват доверието на детето. Родителите, на които им липсва почтеност, са склонни да бъдат двулични в комуникацията си, тоест действията им не съответстват на думите им. Техните двойни послания объркват децата и опустошават чувството им за реалност. Грегъри Бейтсън се фокусира върху тази важна динамика – „двойната връзка“ – в книгата си „ Стъпки към екологията на ума“ .

Въз основа на клинични изследвания той заключи, че децата се научават да не се доверяват на своите възприятия в социалните взаимодействия, когато са били объркани и озадачени от двойни послания, изпитани в семейството им.

Тези болезнени събития в детството оставят невиждани белези и оказват дълбоко влияние върху нас през целия живот. В опит да се защитим, ние изграждаме система от защити срещу нашата болка, объркване и разочарование. Някои от нас се заричат ​​никога повече да не се доверяват на никого. Други стават свръхбдителни и се чувстват решени на всичко, за да не бъдат „издънки“. Ако сме били наранени от нечестността на нашите родители, може да гледаме на други хора от изкривена гледна точка и да развием грубо, цинично отношение към тях. Тези самозащитни защити ни помагат да запазим илюзията за сила и неуязвимост, но същите тези защити ограничават способността ни да се доверяваме на другите и да намираме удовлетворение в близки отношения.

Проблеми с доверието в отношенията   

В една интимна връзка доверието е важно. Експертът по връзките Шърли Глас посочва, че „Интимните отношения зависят от честността и откритостта. Те са изградени и поддържани чрез нашата вяра, че можем да повярваме на това, което ни се казва.”

Доверието – спойката, която държи връзката заедно

Всъщност доверието може да се разглежда като спойката, която държи връзката заедно. Защо? Защото улеснява положителна емоционална връзка между партньорите, основана на привързаност, любов и лоялност. Взаимното доверие в щастливите двойки се подсилва от наличието на окситоцин. Това е невропептид в мозъка, който ускорява връзката между новороденото и неговата майка. Любовта, привързаността и сексуалният обмен между партньорите също освобождават окситоцин.

От друга страна, недоверието може да наруши дори най-любящата връзка. Има много ситуации, които възникват в хода на една връзка, които могат да породят нагласи на недоверие и подозрение в единия или двамата партньори. Повечето хора реагират на измама или лъжа от страна на партньор по почти същия начин, по който са реагирали на лъжите, нечестността и смесените послания на техните родители.

Смесени съобщения и проблеми с доверието

Смесените послания създават атмосфера на объркване и отчуждение в двойките. Те разрушават чувствата на взаимно доверие. Някои хора започват да се съмняват или да не вярват на партньора си още от самото начало. Всичко това защото дълбоко в себе си се страхуват от интимност и близост. Други могат да реагират на ранни признаци на двуличие или ненадеждност в партньора си.

Измама, изневяра, саморазрушително поведение и проблеми с доверието

Реакциите на хората към нечестността и лъжата на партньора се основават предимно на техния минал опит с родители, които може да са предали доверието им. Обсъждайки последиците от афера, Шърли Глас подчертава, че „Хората, които не са развили основно доверие през детството, са особено уязвими към измама от любим човек. Изневярата връща всички онези рани от детството на човек, който е бил излъган.”

Измамата или предателството на доверието може да има по-вреден ефект върху връзката, отколкото самата афера. Лъжата и измамата разбиват реалността на другите, подкопавайки вярата им в истинността на техните възприятия и субективен опит. Според Робърт Файърстоун, „Предателството на доверието, предизвикано от тайното обвързване на партньор с друг човек, води до шокиращо и болезнено осъзнаване от страна на измамената страна, че човекът, с когото той или тя е бил обвързан, има таен живот и че има аспект от неговия или нейния партньор, за който той или тя не са знаели.

По подобен начин в „ Да живееш и да обичаш след предателство“  Стивън Стосни твърди, че „Точно както вредата от огнестрелна рана заплашва общото здраве на тялото, интимното предателство надхвърля въпросите на доверието и любовта, за да зарази начина, по който осмисляме живота си като цяло.”

Доверието може да бъде унищожено и чрез безразличието, критичността, пренебрежението и отхвърлящото поведение на партньора, както открито, така и скрито. Потайността или измамата на любим човек относно злоупотребата с алкохол или наркотици може да заличи доверието. Измамата и лъжите относно парите, семейните финанси или други скрити планове могат да унищожат доверието и вярата на хората в надеждността на партньора.

Как критичният вътрешен глас насърчава проблемите на доверието в една връзка?

Недоверието, съмненията и подозренията са силно повлияни от критичния вътрешен глас. Този разрушителен мисловен процес е част от защитната система, която сме изградили като деца. Състои се от вътрешен диалог, който е антагонистичен спрямо най-добрите ни интереси и е циничен спрямо другите хора. Критичният вътрешен глас е виновникът, който предизвиква проблеми с доверието в най-близките взаимоотношения на хората.

Ето как гласът често действа в ранните фази на една връзка. Ако се съмняваме в себе си, виждаме се като неадекватни или се чувстваме цинични към други хора, е по-малко вероятно да търсим любов и удовлетворение в една връзка. Когато намерим някой, който искрено ни признава и обича, може да започнем да се тревожим, защото положителната му представа за нас е в конфликт с нашата негативна представа за себе си. В този момент недоверието и съмнението в себе си могат да завладеят рационалното ни мислене. Критичният вътрешен глас става по-силен, казвайки ни, че не заслужаваме любов. Или може да се фокусира върху и да преувеличава всички недостатъци на човека, който ни обича… И ние започваме да бъдем придирчиви и критични…

Половите стереотипи и сексистките нагласи представляват разширение на критичния вътрешен глас в културна рамка. Те се фокусират върху определени отрицателни черти, смятани за „характерни“ за мъжете или жените. Насърчават и голяма доза недоверие и цинизъм между половете. Изкривени възгледи като „Мъжете са толкова безчувствени. Не ги е грижа нито за чувствата, нито за жените или децата.“ и „Жените са толкова детински и прекалено емоционални, че не разбират практически въпроси.“ са примери за този тип мислене.

Ирония на съдбата

По ирония на съдбата някои от вътрешните ни гласове може да ни изглеждат приятелски настроени и закрилящи. Тези гласове ни предупреждават за опасностите от това да бъдем уязвими, открити или доверчиви, понякога, когато току-що сме въвлечени в нова връзка. „Не се вълнувай прекалено много от него(нея) Не се въвличай твърде много, защото просто ще бъдеш наранен или отхвърлен.”

Много хора възприемат критичния вътрешен глас като вид вътрешен „треньор“, който предлага лоши съвети как да се справят с една връзка. „Запомнете, че трябва да дадете най-доброто от себе си. Една грешна стъпка и ще се окажете сами. Гласът може да постави под съмнение ангажираността или любовта на нашия партньор. „ Защо той (тя) не е по-привързан? “Защо той (тя) винаги е с приятелите си.” „Той (тя) трябва да не го е грижа.“ Други разрушителни мисли засилват съмненията ни в себе си, които може би вече имаме. „След като той(тя) те опознае. той(тя) ще разбере какъв си всъщност.”

Някои от най-злите гласове са тези, които ни бомбардират с провокиращи безпокойство мисли, предсказващи отхвърляне и загуба. Особено в ситуации, в които има потенциален съперник. „ По-добре внимавай! Ще го (я) загубиш. Какво прави той (тя)! Къде отива той(тя)? По-добре разбери. Ами ако той (тя) срещне някой друг на работа, на това парти? Не можеш да се състезаваш с този мъж/жена. Няма да можеш да го издържиш! Никога няма да можеш да срещнеш някой друг. Животът ти ще свърши.“

Възстановяване на доверието

За да възстановят доверието след предателство, партньорите трябва да идентифицират критичните вътрешни гласове. Тези, които продължават да подхранват недоверието, държайки ги заседнали в миналото. Ако изневярата е причинила прекъсването на доверието, те също трябва да проведат разширен разговор за това какво иска всеки човек. Дали да се ангажират отново с връзката или да тръгнат по различни пътища.

Състраданието към другия човек е това, което прави прошката възможна… И двамата партньори трябва да потърсят и дадат прошка за ролята, която са изиграли в брачните проблеми, предшестващи изневярата, или за нараняващото поведение, последвало разкриването на предателството.

Четири общи принципа за повишаване на доверието в близки отношения:

Честност и почтеност: 

Стремете се да бъдете по-честни и прозрачни във всички ваши лични взаимодействия. Това изисква да си направите труда да опознаете себе си и може би да се изправите лице в лице с части от личността си, които може да са неприятни. Това повишено самопознание обаче ще ви позволи постепенно да развиете повече доверие в себе си и във вашите мисли, чувства и ценности. Животът с почтеност, според вашите ценности и принципи, също ви прави човек, достоен за доверие.

Свалете гарда

Научете се да бъдете по-малко отбранителни в общуването с партньора си. Да свалите гарда означава, че имате реалистична представа за себе си и партньора си и сте отворени да чувате обратна връзка. Потърсете зрънцето истина във всяка обратна връзка или критика, която получавате от партньора си. Може да откриете, че сте прекалено чувствителни към критика по определени теми, но сте отворени за обсъждане на други теми. В една дългосрочна връзка партньорите бързо научават кои теми са „табу“ и спират да ги повдигат в разговорите си. Но точно това е цензурата, която води до недоверие и напрежение в една връзка.

Разбиране: 

Приемете и оценявайте различията между вас и вашия партньор, вместо да позволявате тези различия да се изродят в разногласия, които подхранват недоверието. Зрялата любов включва признателност и уважение към уникалността на другия човек. Това означава да гледате на партньора си като на отделен индивид със собствени мнения и възгледи.

Директна комуникация: 

Станете по-наясно с всякакви несъответствия между вашите думи и действия. Този тип самосъзнание позволява на партньорите да развият по-голямо доверие един към друг. За да засилят това взаимно доверие, партньорите също трябва да се научат как да съобщават желанията си по-директно. Когато хората са директни относно това, което искат в интимната връзка, те се чувстват по-уязвими и отворени както да обичат, така и да бъдат обичани.

Значения на доверието

При изследване на различните значения на доверието е важно да се прави разлика между безусловно доверие (наивност) и условно доверие, базирано на здрава преценка и минал опит. Също така е ценно да се прави разлика между здравия скептицизъм, който е зряло отношение, и цинизма, който е незрял и дезадаптивен. Когато критичният вътрешен глас е възходящ в нашето мислене, ние сме склонни да станем цинични и презрителни към другите хора. Тези негативни нагласи са разяждащи за човешкия дух. Те нараняват нас и нашите близки. Отношението на здравословен скептицизъм е част от истинското Аз, докато цинизмът принадлежи на анти-Аза, тази част от личността, която уврежда нашето самочувствие и пречи на нашите взаимоотношения.

Доверието има голямо значение. То помага да се запазят любовта, привързаността и нежността, които партньорите изпитват един към друг по време на началните фази на връзката си. Тези чувства на взаимно доверие продължават да ги поддържат през неизбежните превратности – възходите и паденията във всяка връзка – с които ще се сблъскат през следващите години.